„Каква е ролята на човека? Мисията му е да укроти, опитоми, хармонизира и примири всичко вътре в себе си, за да станат дивите зверове домашни животни, които ще работят за него.“

Мисъл за деня:

„Трябва да се научите да си служите с вашите мисли и чувства, за да въздействате върху своето подсъзнание. Така веднага ще знаете какво трябва да направите, ако диви и кръвожадни животни дойдат и се опитат да разкъсат вашите „домашни животни“ тоест силите, с които ви се налага да си служите, за да действате. Този, който се е научил как да опитомява дивите животни, живеещи вътре в него, може да разчита на работата на своите „домашни животни“, благодарение на които той ще може да живее в изобилие“.

Ето една странна мисъл за онези, които не знаят, че всичко, което съществува извън човека, съществува и вътре в него. Човешкото същество е един синтез на всичко съществуващо в Творението: минералите, растенията, животните, Ангелите... Тогава, не се учудвайте, чувайки, че вътре в човека има животни - те се намират в неговото подсъзнание под формата на инстинкти, импулси, подтици и наклонности. Животът на нашите инстинкти и страсти представлява цяла тълпа животни, които сме на път да опитомим и впрегнем на работа - също като коня, вола, кучето, козата, котката, овцата, камилата, слона и т.н., за които това вече е факт. Ако човек все още не успява да опитоми дивите зверове, причината е, че те не могат да забравят греха, който той е извършил в Рая и заради който е бил прогонен оттам. Когато Адам и Ева били още в Рая, те живеели в братски отношения с всички животни, а всички животни живеели мирно и задружно заедно и не се изяждали едни други. Адам се грижел за тях и всички те му се подчинявали и го разбирали. Естествено, няма да намерите това в нито една книга за историята на човечеството, но ако имате на разположение Хрониките на Акаша, Летописите на човечеството, ще научите как първоначално, когато човешкото същество все още не било „паднало“ и имало в себе си Светлина, Знание, Красота и Мощ, всички природни сили били в хармония с него и му се покорявали. Но след това, когато човекът решил да слуша гласовете и да изпълнява волята на други същества, той изгубил своята Светлина, а също и властта си над животните, сред които също възникнало истинско разцепление. Някои от тях продължили да следват човека и му останали верни. Останалите му обявили война, защото не могли да му простят тази грешка: именно това са хищниците, превърнали се в кръвожадни зверове заради него.

Разбира се, повечето хора са още далеч от приемането на подобна идея - те не виждат никаква връзка между това, което са, и състоянията или характера на животните. Но аз мога да ви кажа също и че много от нашите вътрешни състояния имат формата на тигри, глигани, крокодили, леопарди, кобри, скорпиони, октоподи, а други - на птици, които са мили и приятни. Според Науката за Посвещението, вътре в нас гъмжи от представители на фауната. Ако си въобразявате, че праисторическите животни (като например динозаврите, ихтиозаврите, птеродактилите, диплододоците и мамутите) са изчезнали, вие се заблуждавате - те все още живеят вътре в нас. Ще кажете: „ Но вътре в нас няма толкова много място!“. Разбира се - и все пак те са там, в нашите нисши астрални и ментали тела, само че под друга форма. Трябва да разберете, че в случая от значение не са нито формата, нито физическите размери на животното, а неговият характер, квинтесенцията на неговите прояви. Несъмнено сте забелязали, че независимо от физическия си облик, всяко животно е известно с някаква характерна черта или качество. По отношение на заека хората не говорят толкова за начина му на хранене, за дългите му и широки уши, колкото за плашливия му нрав. Когато говорим за вълка, не споменаваме толкова дебелия му врат или способността му да прекосява огромни разстояния, колкото разрушителния му инстинкт: когато е гладен и влезе в някоя кошара, той не се задоволява да убие една овца, която ще му бъде напълно достатъчна, а често удушава по няколко. За лъва са характерни гордостта, благородството и смелостта, за тигъра - жестокостта; за орела - зоркия поглед и любовта към висините, за козела - похотливостта, за прасето - нечистотата, за кучето - верността, за агнето - кротостта, за котката - независимостта и гъвкавостта, за вола - търпението, за камилата - скромността и въздържанието, за петела - войнствеността и т.н. Ако трябва да изброим всички животни, списъкът просто няма край.

Следователно можем да открием животните вътре в нас според техните качества или недостатъци. От друга страна, вярно е също и че лицата на някои хора силно напомнят главата на определени животни. Много често самият аз също съм се уверявал колко е бил прав швейцарският физиогномист Лаватер, посочвайки приликите между някои хора и някои животни: прасе, овен, маймуна, куче, кон, камила, кокошка, риба и т.н.

Наблюдавайте се внимателно и ще можете да откриете в себе си доста животни: ще видите, че някое от чувствата ви е лъв, а друго - скорпион. Мислите съответстват на крилатите създания - те включват всички птици, докато чувствата включват влечугите, четириногите и хората. Областта на чувствата е изключително обширна: в нея ще откриете също и елементали, ларви и безплътни духове. От всички племена и човешки общности, които някога са съществували, нито едно не е изчезнало. Всички те живеят вътре в човека, но за вас е трудно да разберете как и в какво състояние на материята са се запазили тези форми. Засега ще ви кажа само няколко думи за това, но вие трябва да запомните най-вече, че всичко се включва, всичко съществува и се побира вътре в човешкото същество: планините, езерата, реките, океаните, блатата, дърветата, цветята, кристалите, минералите, металите и естествено, животните.

А сега, каква е ролята на човека? Мисията му е да укроти, опитоми, хармонизира и примири всичко вътре в себе си, за да станат дивите зверове домашни животни, които ще работят за него. Ние виждаме това във всекидневния живот: тези, които имат много домашни животни, могат да обработват земята, да пренасят тежки товари, да живеят и забогатяват благодарение на произведеното от тези животни. Разбира се, има определени „приложения“ на животните, които съвсем не са толкова благочестиви, като например разфасоването им, за да бъдат изядени или за да бъдат продадени месото и кожата им.

Вече много пъти съм ви разказвал за разговора, проведен с един писател, който веднъж дойде да ме посети. Той ми зададе един въпрос и аз му отговорих, че в Невидимия свят съществуват духове, които поглъщат хората. И ето че този писател се възмути и каза, че това не е възможно, че е несправедливо... „Обаче - му казах аз - вие сте писател и би трябвало вече да познавате този проблем. Хвърляйки поглед върху хората, какво виждате? Как постъпват те с животните? Ядат ги, продават месото и кожата им. Това справедливо ли е? Не, не е. Добре, тогава знайте, че хората не са единствените, които извършват този род несправедливост. В Невидимия свят има духове, които с настървение или доят хората, за да им вземат млякото, или си присвояват сланината, месото и кокалите им, за да ги продават - да, защото тези духове също имат свои магазини! И впрочем, дори да не искате да приемете идеята, че съществуват невидими същества на астрален или ментален план, налага се да признаете съществуването на всякакви вируси, бацили и микроби, които се хранят за сметка на хората“. Той беше смаян...

На хората им е отредена огромна роля в Сътворението, но са я забравили, отдалечавайки се от Източника. Те не знаят вече за какво са били предопределени и се държат съвсем като животните: „разкъсват“ се и се „изяждат“ едни други. Това, което е поне малко човешко, са техните дрехи, украшения, домове, някои книги и произведения на изкуството. Да, те свидетелстват поне малко за наличието на някаква култура, но вътрешният им живот съвсем не е така бляскав... едно гъмжило от всякакви свирепи зверове! Да, точно като животните: същите инстинкти, същите страсти и апетити, същите жестокости. Не мислете, че човек се е освободил от животните. Понеже не ги вижда в тяхната физическа форма, той не вярва, че те могат да съществуват в неговите мисли и чувства на завист, отмъстителност, омраза. И все пак, те съществуват! Сега нашата работа е да ги укротим и опитомим, да ги вразумим дотам, че да ги впрегнем да ни служат. Гневът, тщеславието, сексуалната сила - всички те трябва да бъдат опитомени и впрегнати на работа, за да си служим с тях в името на Доброто.

Вижте само какво се случва в някои области и държави по света, които са все още диви и нецивилизовани. Ако хората там не наглеждат децата, домашните птици и добитъка, ако не вземат предохранителни мерки, дивите зверове могат да дойдат да ги убият и изядат. По същия начин, ако човек не умее да се предпазва и защитава, дивите зверове идват от време на време да разкъсват децата му. А кои са неговите деца? Това са добрите мисли и чувства, вдъхновението и хубавите пориви, на които е дал живот. Ако не ги пази и защитава, те биват изяждани от другите, враждебните сили, които ги дебнат и идват да опустошат курника, да погубят добитъка и децата... И след това той се пита защо е беден, нещастен, окаян, слаб. Колко пъти сам съм се уверявал в това! Когато някой ми каже: „Имах толкова прекрасни планове, но вече ги нямам. Изгубих вдъхновението, ентусиазма си...“ аз бих искал да му отвърна: „Но това е, защото не сте били бдителен, заспали сте и дивите зверове са дошли и са плячкосали всичко“. Често обаче аз не казвам всичко това, защото знам, че хората няма да ми повярват. И все пак, как да обясним факта, че всички тези добри пориви са се изпарили?

Този въпрос, за животните в човека, е много важен. За да им бъде господар, човек трябва да бъде силен, а тази сила може да ви бъде дадена единствено чрез Чистотата и Любовта. В Индия например аскетите и йогите, които са се оттеглили в горите, не биват обезпокоявани от дивите зверове, които се разхождат наоколо. Животните са много чувствителни - те усещат аурата, Светлината, която се излъчва от тези същества. Именно хората нямат никаква чувствителност, но животните - те усещат. Следователно, за да застави своите вътрешни животни да се подчиняват, човек трябва да усили в себе си Светлината, Чистотата и Любовта - тоест да се приближава все повече и повече до Бога. Тогава животните започват да усещат, че човекът отново се превръща в онзи истински господар за тях, какъвто някога е бил, и са принудени да му се подчиняват. А иначе можете да правите каквото си искате - те няма да ви се подчиняват.

Аз не съм единственият, който е направил това откритие: хиляди хора преди мен са открили, че животните се подчиняват на онзи, който върви в Пътя на Светлината.

Избрано от: „Основният ключ за разрешаване на всички въпроси на живота“, Омраам Микаел Айванов, изд. „Авир“, 2013 г.
* Омраам Микаел Айванов (1900-1986); Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Maste