„Загадката Венера“ ♥ Жената в поезията на Явора СТОИЛОВА

Явора Стоилова вярва, че изкуството е разговор-среща между човешките сърца и души. Музиката и словото изпълват богатия артистичен живот на дъщерята на художника Васил Стоилов и потомка на Яворов, която е автор на поетичните „Витражи“, „Сърце без дом“ (поезия и проза) и есеистичните книги „Баща ми“, „Обречени“ и „Момичето, което нарисува Анорексията“.

В навечерието на Коледа излиза нейната стихосбирка „Загадката Венера“, събрала 70 стихотворения и пет поетични импресии, посветени на загадката Жена от всички времена. От раждането на Ева, през европейския Ренесанс, създал образите на Ботичелиевата Венера и Леонардовата Джоконда до героините, слезли на българска земя в Богомилските легенди, в които Жената е сътворена преди Мъжа. Явора Стоилова не забравя и Яворовите Музи – Мина и Лора, Мадоните на своя баща Васил Стоилов, както и ангелския образ на изгубеното дете – дъщерята – художничката Василия Стоилова.

...

 „Случва се понякога Духът да слезе в някое крехко женско тяло, силно като цвете, и като цвете красиво и да зачене вселени. Няма думи тогава, които да изразят чудото на Жената, на великата Богиня дошла на земята, за да въплъти в себе си тайнството на Божия промисъл. Силна и слаба, земна и божествена, тя е загадка, притаила очарованието на най-вълшебната житейска приказка – тази на самия Живот! Любима и майка, мъдра стопанка пазеща традициите на семейството, бита и народа, вярна приятелка и нежна лечителка на човешките недъзи и болки, Тя по удивителен начин съчетава и изразява трансцендентното и иманентното присъствие на женското начало в магията на Универсума – Песента на света! Такава е Жената в поезията на Явора Стоилова: космическа тъга, копнеж по Недостижимото, и топъл вятър, милващ сърцата.“

~ Димитър МАНОЛОВ

(Василия Стоилова „Мадона“)

♥ МАДОНАТА

Последната Мадона
на баща ми,
прободена от кабърчета – 
горе, на статива,
като разпятие, в което
прегръща майката
утихналия син.
Угасват свещите
на залеза
в безкрайните пейзажи
и в димното здрачаване
пробягват боси
нозете на жътварките,
уплашени от идването
на Косача.
И недопята
песента заглъхва
в прекъснатия дъх
на нивата-живот.
Но майката повежда
своя син отвъд умората
вгорчена на пръстта,
към Рая, който
той е нарисувал.
Там го очакват
Германските ангели,
отворили очи
във синевата
на очите му.
И Бог докосва
тихата душа на еремита,
измолила във багри
вечността си.

...

♥ НА МОЯТА ЛОРА

Кой каза, че съм
сляп?
Аз виждам мрак
и светлина
във огледалото
на нейната душа,
надвесена над мен,
изгубил в нея взор
и в нея пак
прогледнал.
Тя ме ревнуваше
тогава
от живота,
а сега,
аз я ревнувам
от смъртта,
в която тя изглежда
близка и далечна –
непозната –
каквато всъщност
е била
и аз не я видях
в смеха
на лековерните
кокетки,
във който я видя света,
нито в невинността
на музите,
защото истинска е само
изстраданата чистота!
Не, тя не беше
плаха гълъбица,
разперила до мене
немощни крила,
а в полета опасен –
до орел орлица –
самотна и жестока
в живота
и в смъртта.
И аз ще виждам
само нея
в пустинята
на времената
с очи, пронизани
от огнени лъчи
и тя ще бъде
охулена до мен –
в обречената ни
любов –
от другата страна
на кръста.

...

„Както чрез нотите композиторът сътворява своята музика, така чрез словото, в своята книга „Загадката Венера“, Явора Стоилова пресъздава един вълнуващ свят на любовта, страданието и вечността… Нейното езиково богатство, ярки метафори и изгарящи чувства придават на творбите й неподражаема изразност и оригиналност. Така всеки от нас открива своето късче свят в нейните текстове, преминали през филтъра на болката и мъдростта.“

~ Лиляна КЪНЕВА

Васил Стоилов Етюд към „Мадона“ (Явора)

♥ ЖИВОТЪТ

Ще те живея
ден след ден,
час подир час
и миг след миг,
живот проклет,
заключен
в огледало като
в циферблат,
отмерващ
времето ми
бръчица
след бръчица.
Ще те живея
нощ след нощ
във пеперудената
вечност
и в стона тих на
пепелта –
във всяка светеща
частица на нощта,
живот сънуван!
Ще те живея
свещица след
свещица –
за живи и за
мъртви –
в тихото очакване
на храма,
живот благословен!
И пак ще те живея
дума подир дума,
стих след стих
и рана
в раната пламтяща.
Дори в смъртта
ще те живея,
о, живот-копнеж!

* Из стихосбирката „Загадката Венера“ на Явора Стоилова
* Рисунки на Василия Стоилова и Васил Стоилов