„Онези, които най-много се страхуват от отхвърляне, първи отхвърлят някого, защото си мислят, че така ще се предпазят от евентуално пренебрегване в бъдеще.“
В книгата си „Кой си ти?“ (Изд. „Ентусиаст“) Лиз Бурбо повежда читателите на вълнуващо пътуване към себепознанието, така нужно, за да се превърнем в по-обичащи и раздаващи любов хора. Бурбо описва детайлно значението на формата на тялото ни, а повече от 250 неразположения и болести са обяснени от гледна точка на тяхната метафизична същност, като по този начин се дава възможност да бъдат открити първопричините им. В резултат получаваме изцеление и достигаме до една по-добра форма на нашия Аз. Книгата „Кой си ти?“ е в помощ на всеки, търсещ блокажите на физическо, емоционално, ментално и духовно ниво, които влошават неговото състояние.
♥ Ти си душа, която еволюира
Прави ми впечатление, че сега на тази земя има много хора, които обитават физическо тяло, но не живеят наистина. Може да се каже, че те по-скоро съществуват. На практика са почти мъртви. Причината е, че тези хора са се затворили напълно за енергията на любовта. Тяхното съзнание се пробужда много бавно и те сами си пречат да изпитат усещане за вътрешно щастие.
Страхуваш ли се от промяната? Не се тревожи!
Така е при повечето хора, тъй като досега се е вярвало, че да се промениш означава да се провалиш. В ерата на Рибите, която е била епоха на голям материализъм, хората са решили, че да правиш винаги едно и също нещо е признак на стабилност, на мъдрост. Виж само как са живели предците ти: твоите родители или баба и дядо вероятно са живели на едно и също място, работили са на едно и също място, упражнявали са една и съща професия и са изповядвали едни и същи ценности през целия си живот. На практика не са имали шанс за каквато и да било промяна. На трийсет години са имали същите разбирания за добро и зло като на деветнайсет. Еволюцията се е случвала много по-бавно тогава.
С идването на ерата на Водолея, която е и ера на духовността, ние вече не можем да живеем по този начин. Все по-рядко се срещат хора, които упражняват една и съща професия в продължение на четирийсет години. Колко хора напускат работа, за да станат фермери например или за да се отдадат на напълно различна дейност от всичко, което са правили преди?
Подобни промени са нормална част от еволюцията на земята, която се осъществява в момента.
Колко хора имат чувството, че са се провалили само защото се развеждат? Защо мислиш, че в днешно време има толкова много разводи? Дали защото хората са по-лоши от преди? Не! Случва се, защото нуждата от промяна и развитие е много по-силна у хората и когато двама съпрузи не могат да еволюират заедно, няма как да не се стигне до раздяла. Нуждата от промяна и развитие е толкова мощна сила, че никой на света не може да й попречи. Когато единият от двамата партньори постоянно се съпротивлява на житейските избори на другия, се стига дотам, че двамата не могат повече да живеят заедно.
Ако всеки един от партньорите успее да приеме другия и да разбере, че за момента не могат да съжителстват поради твърде големи различия в житейския си избор, раздялата се случва много по-леко. С други думи, когато промяната става в среда на хармония и при взаимно съгласие, и двамата разбират, че раздялата е необходима и ги учи на нещо. Тези двама души биха могли да заживеят отново заедно един ден, кой знае. Те биха могли да продължат да общуват и дори да бъдат приятели. Ако обаче раздялата протече с ненавист, омраза или злоба, то това е много тъжно за душата, която иска да изпитва само любов.
Важното е, че всеки от нас винаги върви към все по-голяма любов както към себе си, така и към другите. Реалността ти се определя от преживяванията на твоята душа, а не от събитията, на които си свидетел или в които участваш. Това, което ни заобикаля, е една огромна илюзия. Бихме могли лесно да го установим, когато вземем например десет души, участващи в някакво събиране. Ако ги помолим да опишат мястото, където се намират, да кажат кой ги е посрещнал и какво се е случило по време на вечерта, нито една история няма да се припокрие с останалите. Всеки ще е видял мястото, хората и вечерта по различен начин. Защо? Защото ние постоянно изграждаме живота си въз основата на нашите възприятия. Създаваме го така, че да преживяваме някакъв опит и да опознаваме себе си, за да открием какво трябва да променим. При всеки човек този процес е различен.
Друг пример: Да вземем едно семейство с три деца и да помолим децата да опишат родителите си. Ще установим, че те все едно имат различни баща и майка. Едното ще намира майка си за твърде строга, другото баща си за много мил и т.н. Мненията в този случай се различават според възприятията на децата, а въпросното възприятие се определя от това, което всеки има да учи от семейната среда.
Защо на хората, които имат по-материалистична нагласа към живота и не обръщат внимание на духовното, им е толкова трудно да изпитат щастие? Защото дълбоко в себе си те знаят, че душата има нужда да се храни, да обича и да живее на нивото на „съм“, а не само на нивото на „имам“! Колкото повече неща притежават материалистите, толкова повече искат. Те винаги търсят нещо повече и по-добро. Не си дават сметка, че това „повече“ е контактът с тяхното вътрешно слънце, техния вътрешен Бог, който просто иска да се прояви чрез душата посредством любовта.
Какъв е смисълът от богатството, ако сърцето е нещастно? Когато то е тъжно, емоциите управляват живота ни и здравето ни се разклаща. Тогава за какво са материалните блага – парите, хубавата къща, яхтата и пътуванията? Това, което душата ти иска, е да използваш всичко около теб, за да си помогнеш по пътя, за да влезеш в контакт с вътрешния Бог, който присъства у всеки един от нас, в природата и във всичко съществуващо. Душата ти копнее да откриеш величието й, вместо да се оплакваш от нежеланите аспекти на жизнения си опит.
Много добър ориентир в процеса на себепознание е да видиш дали оценяваш себе си по това, което даваш на другите, или по това, което получаваш. Вместо да даваме щедро и без очаквания, ние се пазарим. Ако забележиш, че го правиш, значи ти се оценяваш въз основа на това, което получаваш от другите. Някой ти е направил комплимент? „Ах, боже мой! Сигурно съм добра, щом ми го казват!“ Друг ти дава подарък? „Този човек навярно ме обича, за да прави такъв жест!“ Виждаш ли? Това значи да оценяваме себе си според полученото и точно тогава душата страда. Когато имаш много очаквания, ти изпитваш и много емоции. А когато изпитваме емоции, душата ни вика: „Помощ!“ Вместо да се обичаме, да приемем себе си и да обичаме другите, ние имаме очаквания и това противоречи на Закона за любовта.
Всеки ден гледай на себе си според това, което си дал, и така ще разбереш колко струваш! Можеш да дадеш само това, което притежаваш! Така ще разбереш, че вече не е нужно да полагаш толкова усилия, за да се подреди животът ти. Нещата ще се наредят от само себе си, ако се концентрираш само върху твоята голяма стойност и раздаваш любов, без да искаш нещо в замяна.
Друг начин да даваш е да простиш. Веднага щом простиш на някого, каквато и обида да ти е нанесъл, ти прощаваш и на себе си за същата грешка, за същото нездравословно поведение. Прошката идва по-лесно, когато човек си даде сметка, че другият е постъпил по най-добрия начин, на който е способен, и че го е обидил по-скоро заради собственото си страдание, отколкото поради липса на любов. Всичко, което ти се случва, си има причина и това разбиране ти помага да премахнеш от живота си последствията от кармата. Дори да не си спомняш да си наранила някого по този начин, обидата, на която си жертва, продължава да бъде плод на твоите действия, който ти береш, защото това си посяла. Ако ти причинят болка в даден момент от живота, това означава, че и ти си причинила болка на друг – мислено, с думи или с действие, в това прераждане или в някое друго.
Няма нужда да си блъскаш главата, за да разбереш къде, кога и на кого си сторила нещо лошо. Трябва само да приемеш, че Големият космически закон за причината и следствието никога не греши и не може да допусне несправедливост. Прощавайки на някой друг, ти прощаваш на себе си и позволяваш на душата си да израсне.
Сега около нашата планета витаят толкова много омраза, егоизъм, злоба и обида, тъй като множество хора изпитват точно такива емоции с ниски вибрации. Всеки път, когато извършваш някакъв акт на любов, ти изпращаш малко повече светлина около земята и лекуваш частица от нейната кафяво-сивкава аура, която показва колко болна е нашата планета.
Като наблюдаваме хората около нас, установяваме тъжната истина, че повечето от тях, вместо да се обичат и да изпитват любов, си служат с болката, за да се защитят от самата болка. Искаш пример? Онези, които най-много се страхуват от отхвърляне, първи отхвърлят някого, защото си мислят, че така ще се предпазят от евентуално пренебрегване в бъдеще. Така те губят нещо ценно само и само да се застраховат срещу загуба. Хората съдят, за да се предпазят от чуждото осъждане. По същия начин и обвиняват, за да се предпазят от обвинението на другите. Това е един порочен кръг, който продължава до безкрай, тъй като това, което ние правим, се връща постоянно към нас заради Закона за причината и следствието.
Вгледай се внимателно в живота си и в това, което не ти харесва в него. Не ти е приятна критиката, която ти отправят? Провери дали ти самият не критикуваш другите. Промени постепенно енергията си и твоето обкръжение ще се превърне в среда на любов, щастие и мир.
В края на всеки човешки живот душата няма как да вземе материалните блага, натрупани по време на земния й път. Тя взема със себе си само резултатите от изборите, които е направила, докато е била във физическо тяло. Тези избори са следствие от емоции и събития, които душата е преживяла и предизвикала. Винаги има полза от всяка победа на любовта, спечелена в трудни ситуации. Душата съхранява тези победи и никога повече няма да се наложи да премине през подобни трудни ситуации.
Както вече казах, нашата душа преживява различни опитности на всеки етап от своето развитие. В началото на живота няколко фактора вече са предопределени. Например преди раждането душата вече е решила от какви родители има нужда в бъдещия си живот, страната и града, където ще се роди, дали тялото й ще е дребно или едро и т.н. Това, което никой не може да предопредели обаче, е начинът, по който личността ще реагира на тези избори. Именно реакциите ни и решенията, които вземаме по отношение на вече предопределените преживявания, позволяват на нашата душа да еволюира по-бавно или по-бързо. Така ние сами определяме степента си на щастие във всяко отделно прераждане.
От: „Кой си ти?“, Лиз Бурбо, изд. „Ентусиаст“, 2022 г.
Снимка: listentoyourbody.de