„Стадният инстинкт кара хората непрекъснато да се намесват в работите на роднините си, постоянно да се грижат за тях, понякога дори в противоречие с личните си интереси.“
Лидерският инстинкт принуждава човека да се стреми с всички сили да заеме колкото е възможно по-високо положение в обществото и да страда, ако поставената цел не бъде осъществена. Този инстинкт се проявява като отмъстителност, агресивност, импулсивност и безразсъдност на действията, търсене на силни усещания, амбициозност (т.е. идеализация на собствените си способности) подценяване на другите хора и други прояви, които очевидно не спомагат за доброто разположение на духа.
Стадният инстинкт кара хората непрекъснато да се намесват в работите на роднините си, постоянно да се грижат за тях, понякога дори в противоречие с личните си интереси, да се стремят да живеят заедно и т.н. Разбираемо е, че по този начин могат да се натрупат доста негативни преживявания.
Това са част от затрудненията, които изпитват високопримативните индивиди. Общо казано, много от постъпките ни са продиктувани от добре познатите инстинкти. Човек трябва да има това предвид и да не страда, когато не може да си обясни някои постъпки, които му се струват странни.
Пред нископримативните хора също изникват някои проблеми, предизвикващи вътрешно недоволство. Всеизвестен факт е, че в най-развитите и осигурени страни в Европа процентът на самоубийствата е най-висок. Инстинктът за оцеляване на нископримативните жители на тези страни е до такава степен потиснат, че те с лекота посягат на живота си, когато у тях възникнат остри вътрешни конфликти. Освен това емоциите или по специалните преживявания в живота на нископриматвния човек са доста ограничени. Скучно е да се живее по този начин, нали? Реалният живот на приматите е изпълнен със съответните страсти, мъчения, боричкания, радости и мъки, докато при нископримативните всичко е предвидено, планирано и осигурено.
Има някои качества на личността, които човек получава при раждането си и които много трудно би могъл да промени. Става дума за вродената импулсивност, за прекалената емоционалност, сексуалност, агресивност или потиснатост, за стремежа роднините да живеят в едно семейство и много други. Но те не са някакво пожизнено клеймо, а само характеризират силата, с която се проявяват вродените инстинкти към даден момент. А този показател зависи от много фактори. От голямо значение е средата, която обитавате. Ако живеете в голям съвременен град с развита инфраструктура, където нуждите ви от храна, вода, топлина, жилище, безопасност, общуване, транспорт и др. са удовлетворени максимално, имате стабилен доход и гарантирана пенсия, нямате голяма нужда от инстинктите. Те оказват незначително влияние на вашия живот. Такъв е животът в развитите европейски страни.
Ситуацията е съвсем различна, ако живеете в доста диви условия - в планината или в гората гората, където непрекъснато ви дебнат опасности, трябва да се стремите да оцелеете - тук инстинктите са много важни и вие сте си създали навик да разчитате на тях, предоставяйки на разума по-ограничена степен на свобода. Високата примативност е условие за оцеляване в недотам цивилизована среда.
Трябва да отбележим, че ако даден жител на някой от цивилизованите градове в света, попаднал в дива среда не загине тутакси, има много голям шанс да оцелее, тъй като потиснатите му инстинкти ще се събудят и ще му помогнат. Ярък пример за това е описанието на приключенията на Робинзон Крузо, въпреки че действието е доста отдалечено в миналото.
И обратното, ако някое малко бебе от високопримативна страна попадне в материално осигурено семейство в Европа, където ще бъде отгледано като свое дете, най-вероятно неговите природни инстинкти така и няма да се проявят, след като не е имало нужда от тях. Детето ще израсне като напълно цивилизован гражданин (въпреки възможността някои психически особености да се запазят).
Малко по-сложно е положението със зрелите хора, които са живели във високопримативно общество и впоследствие са попаднали в цивилизована страна. Естествено, няколкото години живот в новите условия ще дадат плодовете си и инстинктивното им начало ще бъде потиснато поради пълното му бездействие. Ако, разбира се, не предпочетат да живеят в една общност със земляци, в която стереотипите на поведение, които са имали в родината си, се запазват. Много преселници в Европа от Изтока или Африка се адаптират доста добре в новата среда и водят напълно цивилизован начин на живот. Нищо, че запазват някои от предишните си пристрастия към определени храни, начини за почивка и развлечение.
Тук обаче не всичко е толкова просто. Ако силните вътрешни нагласи на човек, включително национални и религиозни, създадени още докато е бил съвсем млад в средата, в която е живял, бъдат потиснати в новия безопасен свят, той може да стане напълно адекватен член на цивилизованото общество. Но ако тези скрити вътрешни нагласи бъдат използвани целенасочено от професионалисти, въздействието им върху постъпките на дадения човек може да се окаже по-силно, отколкото придобитите в новите условия на живот навици. Пример за това са участниците в терористичния акт в САЩ на 11 септември. Както е известно, двама от участниците в атентата са живели дълги години в САЩ, получили са там висше образование, работили са и са заемали престижни длъжности. Изглеждали са като хора, напълно адаптирани към цивилизованата среда. И независимо от това, изпълняват заповедите на религиозните си ръководители (или поради други някакви причини - това не е ясно), са се отказали от напълно успешния си, според съвременните разбирания, живот и съзнателно са избрали смъртта в името на някакви идеи. Затова можем да констатираме, че намаляването или увеличаването на нивото на примативност до голяма степен зависи от външните условия.
Друг важен показател, който оказва влияние на примативността, е възрастта. Докато са млади, повечето хора са високопримативни, което се проявява в изразяването на категорични и резки съждения и мнения, в агресивност, амбициозност, стремеж на всяка цена да се изпита удоволствие. В европейските страни е прието младите хора, след като получат висше образование, да заминат за година-две в някоя от страните на Изтока или Южна Америка, за да опознаят реалния живот. Обикновено този срок е достатъчен за пълното удовлетворяване на несъзнателното влечение към силните усещания, а след това, под влияние на разума, да се върнат в безопасния си свят. При повечето хора (не при всички) тези прояви стават все по-слабо изразени с напредването на възрастта им, т.е. нивото на примативността им спада.
От: „Смисълът на живота“, Александър Свияш, изд. „СофтПрес“, 2012 г.
Снимка: Александър Свияш, youtube.com
