За удивителния талант на българката да вплита пъстрите нишки на живота в царствени шевици, с думи на благоговение от видния наш писател, художник, драматург и критик Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов, 1883-1943).

Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов), © Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Златната ръка на българката

Винаги, когато видя хубава, стара българска шевица се питам: отгде тоя тънък художествен усет, отгде това сигурно чувство към баграта, към орнамента у българката? Та тя е била проста женица, която не е знаяла ни четмо, ни писмо; не е излизала на повече от три-четири километра от своето селище. Отде тая безупречна постройка в нейните орнаментални приказки? И какво творческо разнообразие в тях, какво благородство и царствена изисканост?

Същото чудо: че черната сурова земя ражда цветята. И ето в малката изложба от стари български, македонски шевици на „Аксаков” отново възкръсва удивлението пред самобитната художествена култура на старата българка.

Там е показана една частна сбирка на шевици от твърде ценни образци - повече от 700-800. Отгде водят началото си тая удивително проста по композиция и тон, и в същото време тъй художествено благородна украса на българската дреха? Тепърва трябва да изясним пътя, развитието на творчеството на българката. Но дано дотогава не изгубим усет към това ценно народно творчество, дано съумеем и да запазим онова, което е оцеляло досега! 

Изложби като тая на „Аксаков” (на стари български шевици) трябва по-често да се правят не за събуждане временно, превзето увлечение, мода към българската шевица, а за да разберем нейната истинска цена и да се научим да я обичаме в нейния първообраз като израз на наша стара художествена култура, която може би единствена ни дава нишките на нашето най-отдалечено минало. 

* Публикувано във в. „Слово”, 1931 г.

Снимка: Сирак Скитник (псевдоним на Панайот Тодоров Христов), Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; dictionarylit-bg.eu
* Сирак Скитник, илюстрация към „Български балади“ на Теодор Траянов; dictionarylit-bg.eu