Три невротични фрази: „Надявам се“, „Бих желал“, „Може би“ ♥ Уейн ДАЙЪР

 

За отлагането и инерцията като жизнена стратегия, назаем от бестселъра „Вашите слаби места“ (Изд. Кибеа).

Сложете край на отлагането - сега!

Човек не пролива и една капка пот, за да отложи извършването на дадено - действие. Склонен ли сте да отлагате? Ако сте като повечето хора, отговорът е „да“. Възможно е обаче да пожелаете да скъсате с цялата тази тревожност, до която води отлагането на нещата като начин на живот. Вие може би сте забелязали, че отлагате голям брой задачи, които искате да извършите, но поради някаква причина непрекъснато ги протакате. Това протакане е една много досадна страна на живота. Ако сте тежък случай, не минава и ден, без да кажете: „Зная, че трябва да правя това и това, но ще го започна по-късно.“ Вината за слабото си място „отлагане“ трудно можете да стоварите върху външни сили. Всичко е ваше - и отлагането, и дискомфортът, до който то ви води.

Протакането се доближава максимално до едно общочовешко слабо място. Малцина могат „с ръка на сърцето“ да кажат, че не са склонни да протакат, макар че в края на краищата това е „нездравословно“ явление. Както е с всички слаби места, в самото поведение няма нищо лошо. Всъщност отлагането дори не съществува. Вие просто извършвате различни неща, а това, което не извършите, в действителност остава несвършено, а не отложено. Невротичното поведение се изразява в емоционалната реакция и в демобилизацията, съпровождащи отлагането. Ако усещате, че сте склонен да протакате, и това ви харесва, ако не изпитвате чувство на вина, тревожност или униние, то тогава продължавайте в същия дух и прескочете тази глава. За повечето хора обаче протакането е истинско бягство от пълноценното изживяване  на настоящите  моменти.

„Надявам се“, „Бих желал“, „Може би“

Три невротични фрази изграждат механизмите, на които се опира поведението на склонния към протакане индивид: „Надявам се нещата да се оправят“, „Бих желал всичко да беше по-различно“, „Може би всичко ще се оправи“. Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, докато казвате „може би“, „надявам се“ или „бих желал“, вие имате основание да не предприемате нищо в момента. Всички пожелания и надежди от този род са губене на време - безумие на обитатели на приказна страна. Никога нищо не е било постигано само с пожелания или с надежди. Те са само удобни врати за бягство от необходимостта да запретнете ръкави и да се заемете със задачите, които сте решили, че са достатъчно значими, за да бъдат включени в списъка на жизнените ви дейности. Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте силен, способен и съвсем не крехък. Но като отлагате нещата за някой бъдещ момент, вие бягате от действителността, поддавате се на съмнение в собствените си способности и най-вече на самоизмама. Слабото ви място „отлагане“ ви пречи да бъдете силен в своето „сега“ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще се оправят.

Инерцията като жизнена стратегия 

„Ще изчакам и нещата ще се оправят“ - това е заблуда, която може да ви накара да бездействате в настоящите си моменти. За някои това става начин на живот и те непрекъснато отлагат нещо за ден, който никога не настъпва.

Марк, един мой пациент, се оплакваше от нещастния си брак. Той беше над петдесетте и беше женен близо 30 години. Като заговорихме за брака му, стана ясно, че у него дълги години се е натрупвало недоволство. Веднъж той ми каза: „Още от началото не вървеше.“ Запитах го какво го е карало да понася страданието толкова дълго време. „Все се надявах, че нещата ще се оправят“ - призна той. След 30-годишни надежди Марк и съпругата му продължаваха да   страдат. Като разговаряхме по-нашироко за живота и брака на Марк, той каза, че в продължение на десетина години бил импотентен. Запитах го дали се бе съветвал със специалист. Не, отвърна ми, просто отбягвал секса все повече и повече, като се надявал, че смущението ще изчезне от само себе си. „Сигурен бях, че нещата ще се оправят.“ - повтори той.

Марк и брачният му живот са класически случай на инерция. Той отбягвал проблемите си и оправдавал поведението си с думите: „Ако изчакам, без да предприемам нищо, може би нещата сами ще се оправят.“ Накрая разбрал обаче, че нещата никога не се оправят от само себе си, а остават точно такива, каквито са. В най-добрия случай се променят, но не се оправят. Сами по себе си нещата (обстоятелствата, ситуациите, събитията, хората) не могат сами да се оправят. Ако животът ви се подобри, то ще е, защото вие сте предприели мерки, за да го подобрите.

Да разгледаме по-задълбочено това поведение и да видим как да го изкореним с някои прости решения. Това слабо място може да бъде отстранено без големи „умствени усилия“, тъй като вие сте си го създали сам, без участието на никое от културните подкрепления, характерни за толкова много други слаби места.

Механизмът на отлагането

Доналд Маркис (1878-1937) - американски журналист, хуморист, автор на романи, стихове и няколко пиеси) нарича отлагането „изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден“. Аз ще добавя: „и да отбягваш днешния“. Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които искате да осъществите - не защото някой ви е наредил, а защото вие сам сте избрали това. Много от нещата обаче остават неизвършени, макар да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите сега, е приемлив заместител на действието. Той ви позволява да се самозалъгвате, че не правите компромис със себе си, като не извършвате това, което сте решили да извършите. Тази удобна система действа по следния начин: „Знам, че трябва да свърша това, но се страхувам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави удоволствие да го върша. Затова си казвам, че ще го направя в бъдеще. Така не е необходимо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И така по-лесно мога да приема самия себе си.“ Тези удобни, макар и погрешни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато трябва да извършите нещо неприятно или трудно.

Ако живеете по един начин, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по друг начин, вие правите празни декларации. Вие сте човек, който винаги отлага и никога не свършва нещата, които трябва да свърши.

Разбира се, съществуват различни степени на протакане. Възможно е да протакате нещо до известна степен и след това да го извършите точно преди да е изтекъл срокът. Това е също често срещана форма на самоизмама. Ако си оставите съвсем малко време, за да изпълните дадена задача, то тогава можете да оправдаете ниските си резултати или посредственото си изпълнение, като си кажете: „Просто нямах достатъчно време“. Вие обаче разполагате с много време. Знаете, че заетите хора свършват много задачи. Ако непрекъснато се оплаквате колко много неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в настоящия момент, за да ги свършите.

Някога имах колега, специалист по отлагането. Той непрекъснато отказваше да поема нови ангажименти и говореше колко много неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха само като си представят ритъма на живота му. По-внимателен анализ би разкрил, че моят колега всъщност върши твърде малко неща. В ума му се въртяха безкрайно много идеи, но той никога не се зае да осъществи някоя от тях. Представям си как всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че утре ще свърши дадена задача. Как иначе би могъл да заспи, без да наруши целостта на механизма си за самозалъгване? Той сигурно е знаел, че утре няма да свърши задачата, но дотогава, докато си обещава, че ще я свърши, настоящите му моменти са в безопасност.

Човек не е непременно такъв, какъвто казва, че е. Поведението е много по-точен барометър за това, което сте, от думите. Това, което вършите в настоящите си моменти, е единственият показател за това, какъв сте като човек.   Емерсон  е писал следното: „Не говорете. Това, което сте, непрекъснато се издига над вас и бучи, затова не чувам, когато казвате обратното.“

Следващия път, когато кажете, че ще свършите нещо, но знаете, че няма да го свършите, спомнете си думите на Емерсон. Те са противоотрова срещу протакането.

От: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка: goodreads.com