„Дейността на политика е компромис и опортюнизъм, той е дребен мошеник, облечен в генерални пълномощия. Той е политик, защото политиката си играе с него.“
История от концлагера „Богданов дол“, споделена от изтъкнатия наш писател и преводач в книгата му „Кладенецът на мълчанието“ (Изд. „Изток-Запад“).
Кладенецът на мълчанието (фрагмент)
Асен Историята за мен е един от най-забележителните хора в лагера. Той не е никой и не знае нищо. Селски даскал по история, който е чел много историческа литература, най-вече популярна, но който е стигнал до една истинска философия на историята.
Асен е един от малкото учители в лагера – учителите прегърнаха веднага новата „програма“ и лаеха глупости в училищата.
Асен е учител по история в прогимназията, няма редовно образование. В Софийската народна библиотека той попаднал по някакъв повод на Токвил, при това в руски превод (френски не знае) и това поразило веднъж завинаги въображението му.
Знае наизуст цели страници от „Старият ред и революцията“ и от „История на демокрацията в Америка“.
Токвил е направил – преди повече от столетие – една прогноза за днешния ден. Всеки негов читател заучава тази прогноза наизуст. И аз също.
„На сцената се явиха два нови народа. Това са русите и американо-саксонците. И двата тия народа раснаха в мрак и светът научи едновременно за тяхното раждане и за тяхното величие. Единият от тези народи събира цялата власт в едно лице, другият оставя частния интерес да действа, без да го ръководи. Единият извършва своите завоевания с меча на войника, другия – с плуга на работника. По тайнствени намерения на провидението тези два народа са предопределени един ден да си поделят човечеството“.
От американска страна Токвил е възприет като държавна доктрина. Русите винаги са се заяждали с него. Пушкин е написал против него къса отворена статия, напоена с мастилото на руската царска канцелария.
В България Токвил не е направил никому впечатление. Поколения и поколения историци са го чели, защото са държали изпити върху книгите му, но той не е могъл да ги порази.
Аз попаднах случайно на Токвил. Имах една симпатия, която завършваше история. Тя ме замоли да й конспектирам неговите книги, защото нямаше време да ги чете. Така чрез любовта се запознах с великия французин. Но с никого не ми се случи да говоря за Токвил, нито преди, нито след Асен Историята.
За неподготвения читател книгите на Токвил са като удар с чук по главата. Нима е възможна една такава прекогниция? Нима интуицията може да отиде дотам? Човек се оглежда в поделения между руснаци и американци свят и се пита: но сигурно Токвил не е направил впечатление в Европа, иначе биха взели някакви мерки най-сетне?
Тогава човек си дава сметка, че най-безпощадни са политиците. Дейността на политика е компромис и опортюнизъм, той е дребен мошеник, облечен в генерални пълномощия. Той е политик, защото политиката си играе с него.
Никога няма да забравя как четох Токвил. В Алианс Франсез имаше огромна читалня с дълги маси, покрити със зелено сукно. От тавана ниско над масата се спускаха електрически лампи. Седях в дъното. Точно зад гърба ми бе пълното многотомно издание на мемоарите на маркиз Сен Симон и до тях – „История на демокрацията в Америка“. Взимах големите томове и ги струпвах на масата пред мен. Правех бележки и извадки в тетрадката за Маргарита.
Начетен в Токвил, Асен Историята чете в бъдещето.
– Възстановиха – казваше той – феодалната собственост, вакъфираната земя. Една случайност ли е, че текезесето в селото ни се покрива точно с древния вакъф? Хората помнят точно къде е била вакъфската земя. Сега там е лъже-кооперативът на сталинистите.
И се помнят нашите частни имоти, нашите бащинии, имотът малък. Ние имаме пак същите отрязъци земя, голямата земя е пак в ръцете на червените султани. И ще рече: битката на селяните е същата.
Герлах, като е минавал през нашите земи, е питал селяните защо имат толкова малки ниви. „Защото, ако добием повече жито, турците ни го вземат“. Селянинът е орал колкото за своя душа. И така е унищожавал стопанския живот. Защото със селския продукт са свързани и занаятите и търговията. Щом той не произвежда – откъде?
Ама ще кажеш, империята огромна. Огромна, наистина, но къде е черноземът? В Анадола ори колкото щеш, колкото семе хвърлиш, толкова и ще прибереш.
Българският селянин столетия е готвил стопанската криза на империята и нейния залез. Сега той ще се бори по същия начин. Има го в кръвта си. Никой политик не може да му измисли тактика и доктрина.
Когато разбраха, че сталинизмът ще победи, какво направиха? Удариха го да строят къщи. Сами секат кирпич, сами го изпичат на коптори с въглищна пляка.
Оказа се, че всичко знаят и всичко разбират. Отсякоха тополите и ги бичиха на гатера. Взеха заеми от популярните банки и купиха цимент. Дигат къщи по два-три етажа върху сто и петдесет, дори двеста квадратни метра. Що пари дадоха за вар, защото всички са измазани. И не са къщи, а вили.
Комунистите още не са се сетили да припишат това строителство на себе си. С последните средства, с които разполагат, селяните решиха поне тоя проблем: керемида над главата, че не се знае какво ще стане, хората с пълно право нямат никакво доверие на новите феодали.
– Сега – казва Асен историята – почва отново тихата безмилостна борба на селянина с държавата. Ще свърши с това, че той ще постави държавата на колене.
Виж, тука няма селяни. Защо? Никой не се опъна! Казват – „робско племе“. Те се съхраняват, имат инстинкта, пък са потребни на феодалите и знаят това. Какво е земята без тях? Пустиня. В техните ръце е нейното плодородие.
И ще ти кажа: българите съсипаха най-напред византийската империя, като не й дадоха ден отдих, после съсипаха Отоманската империя, сега ще съсипят и руската империя, ще видиш.
Тези виждания и сега ми изглеждат шеметни, а как ме поразяваха те тогава.
Сигурно в тях имаше безутешен селски наивизъм. Историята не може да представя такива успоредици. Но какво е историята? В края на краищата, кой е отговорил?
Асен теоретизира надълго и нашироко върху новото средновековие. Експроприацията на земята, унищожението на задругите, насилственото преселване на цели села, пръскането на рода по четирите краища на страната.
– Хората отново имат само колективна биография – казва той, – едни и същи бягства, страдания и чудодейни спасения. Това ще възстанови черковата в българското село. На този фон развитието на личността отново губи всякакво значение. Въпросът отново е до оцеляването.
Но Асен теоретизира върху историята въобще.
– Сега марксистите искат да скъсат въобще с историята – казва той. Тяхното общество е надисторично. В него вече няма да действат никакви фактори, нито дори икономическите. Развитието ще бъде „разумно“, предварително обмислено в партийните комитети.
– Как така?
– Най-напред „по хегелиански“ създават понятието и после го превръщат в реалност. Създават понятие за кооперативно стопанство, а сетне и реалността, самото стопанство.
Дали една стопанска форма може да се създаде „организационно“ е въпрос над въпросите. Марксистите заместват самия жив живот, самия смисъл на историята и сигурно намеренията на самата антропогенеза. Те могат всичко.
И се върнаха при магията. Лепешински отново добива мишки от парцали. И това го пишат в партийните си парцали.
Така че е естествено да се появят надисторически личности като Сталин, баща на народите, представи си. Каква претенция от страна на онова еврейче Маркс, животът да произлиза от него, от неговата мисъл.
Понеже Асен Историята косвено засяга хегелианството, и аз се чувствам засегнат. Аз съм крочеанец и ще рече – свързан с Хегел. Обяснявам му величието на понятийната философия.
– Да – спокойно отговаря той. – Знаеме. Теза, антитеза, синтеза, но да се обърнем към реалния живот. Тезата е Второто българско царство, антитезата – Османската империя, синтезата – пет века робство. Сигурно понятийната философия е голям прогрес в логиката, но в живота? Шанз Елизе в Париж е улица и Черна бара в моето село е улица. А направи от Черна бара едно Шанз Елизе! Нали са едно понятие? А де!
Ще изравняват града и селото. Ще построят на село кина и театри. И кой ще играе в театрите? Пак селяни от читалищните групи. И това никак не мирише на град.
Аз пък казвам, че зад всеки дом и улица в европейските градове стои развитие, което нито може да се съкрати, нито да се имитира. Какво знаем въобще за живота? Кои са стимулите, които движат хората, кои пречки им изглеждат непреодолими? Ах, забравих, те имат „доктрина“ за ръст на производствените сили. Добре, хайде стимулирайте ги тези сили.
Това не е възможно и тогава те почват да лъжат. Зарязали са черноземите в Украйна, които от половин век са буренясали, но почват да засаждат пустините. Пренасят тропическата флора на север. В Самоков насадиха портокали „в траншейна система“, в Странджа ще отглеждат бамбук.
Тръгват винаги от понятието и почват да тъпчат в него като в чувал каквото им попадне. За тях спецификите нямат значение, дразнят ги. За тях доброто е по същество голият телеграфен стълб, а клоните на елхата са „украшателство“.
Създадоха понятие буржоазия и какво натъпкаха в чувала: селяните овощари и пчелари, които печелеха добре, селския учител, защото е грамотен, обезателно селския лекар, че и фелдшера, акушерката, ако има такава.
Най-малкото подобие им стига да те натъпчат в чувала на марксическото понятие. Зимно време и ние, и ескимосите употребяваме шейни. Как не им е хрумнало да ни обявят за ескимоси!
В това формулиране на понятието Асен Историята вижда древната руска вяра в магическото слово. В Русия тази вяра се е запазила най-дълго. Там единствено все още имат ужас от думата. На Запад те оставят да говориш против правителството. Но в Русия тръпнат – думите против правителството са думи опасни, те могат да причинят нещо, да доведат необяснима смърт или нещо подобно. Руското сърце се свива пред силата на словото. И затова, смята Асен, цялата им култура е литературна и словесна. Русия няма наука, няма архитектура, няма градостроителство, болници, медицина. Има поети, които при това винаги странно задвижват съзнанието на цялата нация.
Неговите теории са безкрайни и човек може да го слуша часове и дни наред. Аз, разбира се, съм принуден да ги предам сбито. Асен съвсем определено смята, че този експеримент със социализма се прави от силите на Антантата. С това те отстраняват комунистическата опасност от собствените си земи. Нека този жесток експеримент на изток покаже на французите, англичаните, немците безсмислието и порочността на доктрините. Когато комунистите изядат всичко, оставено от старото общество, когато разпилеят безсмислено всички ресурси, когато пожертват напълно производителните сили в името на производствените отношения и настъпи пълният абсурд, Западът ще се намеси….
…Човекът от града, „редовният гражданин“, селянинът от нивата нямат нужда от историята. Тя им е непотребна, те не са принудени да проникват в нейните замисли. Ето защо свободният човек е тъп и нещастен.
Лагеристът, напротив, има нужда да проникне в целия смисъл на мировите исторически процеси. Иначе той не може да съществува. Плод на тази хиперболна нужда е моят приятел Асен.
Със съкращения от: „Кладенецът на мълчанието“, Владимир Свинтила, изд. „Изток-Запад“, 2009 г.
Снимка: Владимир Георгиев Николов, Свинтила (1926 ~ 1998)
