Желанията и волята са най-могъщите съзидателни сили на Вселената ♥ Виктор ВОСТОКОВ

„Нашите желания се предават на околните така, както и мислите. Но понеже са много по-силни от тях, то и кармичната връзка, изтъкана от желанията, свързва хората много по-здраво от мислите.“

За силата на желанията и кармичната разплата за тях, споделено от книгата на Виктор Востоков „Тайните на тибетските лечители“.

(Three Female Figures Dancing And Playing by Edward Burne-Jones)

Желанията

Желанията и техният висш вид - волята, са най-могъщите съзидателни сили на Вселената. Те ни притеглят към едни или други явления и предмети от външния свят, предизвикват страсти и определят съдбата на човека в неговото послесмъртно състояние в Чистилището.

Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външни явления и предмети, ни притеглят винаги към онази среда, където могат да бъдат задоволени. Така например желанията за земни предмети приковават душата ни към земята, а тези за нещо висше я издигат в небесата. Вярно е казано: „Човек ще се роди такъв, каквито са желанията му.”

Осъзнаването на тази истина следва да ни служи като предупреждение. Трябва да бъдем внимателни, за да не допуснем в душата си желания, които задържат развитието ни. Такова например е желанието за материално богатство.

Желанията влияят върху мястото на новото ни въплъщение. Ако са нечисти, невъздържани и жестоки, създават за страстите съответно тяло и то ще отведе човека в тялото на такава майка, кръвта на която ще даде подходящ материал за физическата му обвивка.

Нашите желания се предават на околните така, както и мислите. Но понеже са много по-силни от тях, то и кармичната връзка, изтъкана от желанията, свързва хората много по-здраво от мислите.

Когато ни съединяват с нишките на любов или омраза, желанията създават наши бъдещи приятели или врагове; възможно е да ни свържат и с такива хора, за които не подозираме подобна връзка. Например повод би могъл да бъде непреднамерено тласкане към престъпление, дори убийство. Понякога злобното намерение на един човек повлиява на друг в такъв момент и такава обстановка, които предопределят убийство. В друг случай вътрешното му състояние е в несигурно равновесие, везните се колебаят между доброто и злото, и само една подбуда, една вибрация в повече откъм невидимия за нас психически свят ги накланят в едната или другата посока. Такъв решаващ тласък неустойчивият човек може да получи от злобен порив или от стремежа на друг субект да нанесе вреда. Първият човек се поддава на изкушението и... убива. Онзи, който го е тласнал към това, ще бъде свързан в следващото въплъщение с него, даже ако предварително въобще не го е познавал. И вредата, причинена от злобния порив на убиеца, неминуемо ще се отзове върху онзи, в когото са се появили гневните мисли.

Понякога върху човека внезапно връхлита нещастие, сякаш незаслужено. Низшето съзнание дори не подозира, че източник на бедите му е вредата, причинена от неговите лоши страсти на друго същество. И човекът, естествено, се възмущава и негодува заради тази несправедливост, без да знае причините; а безсмъртната му душа получава урок, който никога няма да забрави.

Желанията ни въздействат върху самите нас и създават нашето тяло от страсти, чрез което влияят върху създаването на физическата ни обвивка в следващото въплъщение. Те определят също мястото, където ще се родим, и влияят върху подбора на хората, с които ни предстои да се срещнем.

Ако постъпките му са причина за страдания на други хора, тогава и самият човек страда в същата степен. Ако пък са носили радост и благосъстояние на околните, то в следващото му въплъщение ще се създадат благоприятни земни условия. Всяка лоша постъпка нарушава порядъка и равновесието в света и за да бъдат те отново възстановени, трябва нейният извършител да изпита последиците й върху гърба си.

Постъпките влияят върху външните условия в следващия живот. Върху самия човек и характера му те въздействат косвено, като възбуждат нови мисли и желания. Но силата, която създава безсмъртната душа, се ражда от дейността на ума, сърцето и волята, а не от външни изяви. Постоянно повтарящите се постъпки създават физически навици, които се отразяват върху условията на земното съществуване и в същото време ограничават проявите на висшето „Аз” на човека, на безсмъртната му душа в земния свят. Физическите навици обаче изчезват със смъртта на физическото тяло.

Но положението се променя, ако разгледаме последиците от нашите постъпки върху околния свят. Когато влияят върху благополучието или страданието на ближните, постъпките ни обединяват с хората, чиито съдби са променили променили, точно така, както и мислите и желанията. Ако в миналото сме били причина за страдания на околните хора, в бъдещето ще изпитаме същите мъки. И обратно - ако сме помогнали за благосъстоянието им, кармичната сметка ще бъде положителна за нас. В тези два случая последиците от нашите постъпки не зависят от мотивите им.

Из: „Тайните на тибетските лечители“, Виктор Востоков, изд. „Интервю Прес“, 2002 г.
Картина: Three Female Figures Dancing And Playing by Edward Burne-Jones; chinaoilpaintinggallery

2809 Преглеждания