Всяка болка е разделяне с човешкото ♥ Сергей ЛАЗАРЕВ

„Този, който не иска и не може да приеме мъчението на душата, трябва да приеме мъчението на тялото.“

Ние превръщаме човешкото в Божествено

Често съм наблюдавал при прегледи: на млади години майката не искала да живее, когато е имала неприятност със съдба га си, а понастоящем синът и е в затвора. Тя не е могла да приеме унижението на съдбата и да запази любовта си към Бог. Нейното отчаяние и нежелание да живее създали в детето огромна зависимост от това. което наричаме благополучна съдба. Той вече вътрешно е готов да убие всеки, които посегне на неговото благополучие. Желанието да убие себе си, прехвърля върху желанието да убива други. И той е обречен. Той не трябва да има благополучна съдба и затворът е спасение за живота му. Гледайки го всички ахкат и охкат: „Майката е такъв добър и порядъчен човек, и за какво Бог я наказва? Животът й не се получи и синът е завършен престъпник.“

Всеки път, когато се отказваме от любовта в полза на омразата, обидата или отчаянието, ние формираме в душата си престъпник, който след това или в нас, или в нашите потомци ще бъде готов на всякакво престъпление, заради пари или благополучие. 

Бих посъветвал родителите да преживеят отново живота си. Многократно да минат през всякакви унижения на съдбата и загуба на пари, да затворят човешката логика, логиката на справедливостта, осъждането и отмъщението. 

Любовта и абсолютното приемане на всяка ситуация в момент на болка било то болка на тялото, духа или душата, ще запази стремежа към Бог и към любовта. 

Всяка болка е разделяне с човешкото. За да стъпим на второто стъпало ние требва да се разделим с първото. 

Без болка няма развитие. Но ако нашата концентрация върху Божествената любов е недостатъчна, ние не можем да издържим болката от раздялата и започваме да се свличаме надолу към страховете, отчаянието, обидите и омразата. 

Този, който не иска и не може да приеме мъчението на душата, трябва да приеме мъчението на тялото. 

Доколкото родителите се стремят към Бог в момент на страдание на душата, дотолкова децата им няма да имат нужда от страданията на тялото. 

Вместимостта на душата е много по-голяма от вместимостта на тялото. Душевните страдания се пречистват много по-мащабно от физическите.

И така - родителите минават отново целият си живот, като премахнат чрез покаяние агресията към любовта и приемат болката от загубите като спасение и развитие. След това те се молят, обръщайки се към Бог тяхното дете да запази любовта, да приеме Божествената воля в момент на крах на благополучието, по време на смърт, болести и унижения. Ако родителите успеят да създадат в душата си запазване на любовта те ще спасят детето си. 

В миналото бих се ограничил с такива обяснения и те биха помогнали. Сега разбирам, че трябва да се отиде по-нататък. Затова трябва да се отговори на въпроса защо родителите не са успели да приемат загубата на пари? Защо развитието на гордост 15 пъти надвишава смъртоносното и е това го обрича на болест, провал на съдбата или смърт? Тогава от външната зависимост, която се изразява в благополучие и пари ние излизаме на вътрешната зависимост - от ценностите на тялото преминаваме към ценностите ни духа и на душата 

Веднъж пресметнах: да кажем яхтата, вилата, колата, голямото състояние - в подсъзнанието това се приема като степен на комфорт и удоволствие примерно от 30 единици. А обикновената човешка влюбеност е над 200 единици. Чувственото щастие е в основата на материалното щастие. 

Ако не можем да запазим любовта при загуба на чувственото щастие, ако на болката и обидата, причинени от човек, ние реагираме не с прошка, а с агресия, в течение времето зависимостта от основните желания, дълбочинно свързани с човешката любов, с живота и продължението й, преминават в нарастваща зависимост от материалното благополучие. 

Зависимостта от основните желания създава зависимост от повърхностните желания. Помня как се учудих като видях на тънък план, че завистта, ревността и лакомията са едно и също. След това видях, как едното се прелива в другото. Отначало човек губи виждането за човешката воля и усещането за Божествена любов и веднага се променя отношението му към живота. 

Ако в миналото до него е имало богаташ, човек разсъждава така: това му е дадено от Бог, не бива да се завижда и да се мечтае това да му се отнеме. По-добре сам да се опитам да постигна същото, а затова е необходимо още по-силно да се стремя към Бог. Енергията е била насочена не към разрушение, а към създаване. Едва след като се загубва Божествената логика и остава повърхностната, човешка логика възниква завистта. Той има, а аз нямам - това е несправедливо. Ако любимата жена отива при друг мъж възникват омраза и ревност. Завистливият човек рано или късно става ревнив. По-рано този процес се извършваше бавно: дядото е бил завистлив, бащата - ревнив, а синът - лаком. 

Сега завистта много по-бързо деформира човешката душа. Спомних си една от десетте заповеди на Стария завет: 

„Не пожелавай жената на ближният си, нито магарето му, нито имота му...“

Една фраза, а без нея съвременната цивилизация би била невъзможна. Същността на първородния грях на Адам и Ева е обожествяването на желанията. Те са свързани с живота и неговото продължение. Умението да се спираш, да не ставаш роб на желанието си, създавало основата на бъдещата цивилизация. Необходимо било да се сдържа сексуалното влечение, т.е. стремежът към продължение на живота. Необходимо било да се сдържат стремежът към богатство и имот, т.е. стремежът към защита и осигуряване на живота. Ние превръщаме човешкото в Божествено.

Избрано от: „Диагностика на кармата“, Книга 8, Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, Бургас
Снимка: Facebook

3961 Преглеждания