„Защото там, където всеки иска да оглави останалите и да налага своите решения, се стига до ожесточени вражди, от които се поражда разкол, от разкола пък – кръвопролития, а кръвопролитията водят до единовластие.“

Демокрация, олигархия или монархия

Историята на Дарий (фрагмент)

Когато след пет дни вълнението заглъхнало, въстаналите срещу магите се събрали да обсъдят положението и тогава били държани речи, които, макар и неправдоподобни за някои елини, били все пак държани. Най-напред взел думата Отан, който настоявал да се даде управлението на всички перси: „Аз мисля  говорел той,  че не бива да търпим повече един-единствен човек да ни управлява  туй не е нито добро, нито приятно. Вие и без друго видяхте докъде стигна жестокостта на Камбис, опитали сте и от жестокостта на мага. Как да е пригодно тогава единовластието, когато то дава възможност на царя да прави каквото поиска, без да е отговорен за това? Защото и най-добродетелният човек на земята, ако стъпи на тая власт, би отстъпил от обичайните си възгледи  у него се явява надменност от многото блага, с които разполага, а завистта  тя е по начало вродена в човека. Налице ли са тия двете у него, то цялата възможна злина е налице, защото част от многото издевателства той върши от надменност, породена в охолството, а останалите  от завист. Наистина, поне царете би трябвало да бъдат независтливи, но се получава обратното: те завиждат на най-способните свои поданици и им желаят смъртта, а пък на най-низките и долни се радват; с най-голяма охота също приемат доноси. Освен това най-мъчно се угажда на царя  величаеш ли го умерено, недоволен е, задето не му се отдава пълна почтителност, а отнесе ли се някой с пълна почтителност, той пак е недоволен, задето се угодничи към него. Но ето че дойде ред да кажа най-важното: царят разклаща наследените обичаи, насилва жени и убива хора без съд. Докато народовластието първо носи най-хубавото название, а именно  „равенство пред закона“, и после то не върши безобразията на царя, а раздава длъжностите по жребий, иска отчет за тях и решава за всичко в интерес на общността. И тъй, предлагам да изоставим властта на единия и да издигнем народа. Защото народът е всичко.“

Това била речта на Отан, а ето как се изказал Мегабикс, подканяйки да се повери управлението в ръцете на няколко души: „Все едно, че и аз съм го казал онова, което изрече Отан за премахването на царската власт. Но за другото, дето ни придумваше да се пренесе управлението у народа, аз мисля, че не е улучил съвсем точно целта. Та има ли нещо по-своеволно и по-неразбрано от неразумната тълпа? А би било непоносима глупост хора, които бягат от произвола на тиран, да паднат на произвола на неудържимата тълпа. Тиранът, нещо върши ли, го върши с разбиране, а у тълпата къде ти разбиране? Че показвала разбиране тълпа, която нито е учила, нито е виждала нещо хубаво в личния си живот  в държавните работи тя се втурва и блъска сляпо подобно на порой. Затова нека враговете на персите се оставят да ги управлява народът, а ние нека наберем и сдружим най-способните мъже и нека на тях да възложим управлението, Ние също ще бъдем между тях и тогава може да се очаква, че от най-добрите мъже ще излизат най-добрите решения.“

Това била речта на Мегабикс, а подир него трети се изказал Дарий, който говорил така: „Аз мисля, че с право е изречено онова, което изрече Мегабикс за тълпата, но за властта на малцината не е прав. Ако вземем трите вида управление  на мнозинството, на малцината и на единия, при това  възможните три най-добри, аз твърдя, че единовластието далеч превъзхожда останалите. Че би ли могло да се намери по-добро от управлението на най-достойния човек в държавата. Защото решенията на такъв човек ще са като самия него, той ще ръководи народа безупречно и тъй неговите мерки, насочени срещу враговете му, могат да остават в по-голяма тайна от другаде. При управлението на малцината пък, където не само един упражнява способностите си за общото благо, често се пораждат поводи за силна лична омраза. Защото там, където всеки иска да оглави останалите и да налага своите решения, се стига до ожесточени вражди, от които се поражда разкол, от разкола пък  кръвопролития, а кръвопролитията водят до единовластие. Това показва колко много този вид управление превъзхожда останалите. По подобен начин, когато на власт е тълпата, не може да не възникне злоупотреба. Но тая злоупотреба с общите интереси не води до вражди, а поражда крепки приятелства между злосторниците, защото те първо се сплотяват и тогава действат. И това продължава, докато някой застане начело на народа и успее да спре злосторниците. От благодарност тълпата започва да величае този човек и тъй, величаейки го, скоро прави от него цар. От това също става ясно, че е най-добре, когато властта е у един. И накрая, да събера всичко в един въпрос: откъде, питам, добихме свободата си и кой ни я даде? Тълпата ли, малцината или единият? Един-единствен човек ни е дал свободата, затова мисля да се придържаме към управлението от цар. Не бива при това да отменяме наследените порядки, които са си добри. По-добре няма да е.“

Из: „Исторически новели“, Херодот, ДИ „Народна култура“, София, 1982 г. 
Изображение: DALL-E