„Да, възможно е. Но след като всичко това е възможно, след като има поне намек, че е възможно – в такъв случай на всяка цена трябва да се случи нещо.“
„Записките на Малте Лауридс Бриге” e единственият роман на големия австрийски поет Райнер Мария Рилке, появил се през 1910 г. след период на продължителна и тежка душевна криза. Романът, изграден под формата на дневник, воден от датчанина М. Л. Бриге, е страстна човешка изповед – срещу самотата и смъртта, в името на живота.
(Портрет на Райнер Мария Рилке от Леонид Пастернак, ок. 1900 г.)
♥ Записките на Малте Лауридс Бриге
Възможно ли е, досега да не си видял, разпознал и казал нищо истинско и важно? Възможно ли е да си имал хиляди години време, за да гледаш, размишляваш и записваш, и да си оставил тези хиляди години да отминат като междучасие, през което изяждаш своя сандвич или една ябълка?
Да, възможно е.
Възможно ли е въпреки откритията и прогреса, въпреки културата, религията и световната мъдрост да си останал върху повърхността на живота? Възможно ли е да си покрил дори тази повърхност, която все пак е представлявала нещо, с някаква невероятно скучна материя, тъй че тя да изглежда като салонни мебели през лятната отпуска?
Да, възможно е.
Възможно ли е да си разбрал погрешно цялата световна история? Възможно ли е миналото да е фалшиво, защото винаги се е говорело за неговите маси така, сякаш става дума за вървящи вкупом хора, вместо да се каже за Единия, около когото те са стояли, тъй като той ни е чужд и е умрял?
Да, възможно е.
Възможно ли е да си смятал, че трябва да наваксаш онова, което се е случило, преди да си се родил? Възможно ли е да си бил принуден да припомняш всекиму поотделно, че той все пак произхожда от всички предишни поколения, следователно знае нещо и не бива да отстъпва от него пред другите, които знаят друго?
Да, възможно е.
Възможно ли е всички тези хора да познават съвсем точно едно минало, което никога не е било? Възможно ли е всички реалности да са нищо за тях, а животът им да отминава, несвързан с нищо, като часовник в празна стая?
Да, възможно е.
Възможно ли е да не знаеш нищо за момичетата, които тъй или иначе живеят на този свят? Възможно ли е да казваш „жените”, „децата”, „момичетата” и да не се досещаш (въпреки цялата си образованост), че тези думи отдавна нямат множествено число, а само безчислени единствени числа?
Да, възможно е.
Възможно ли е да има хора, които казват „бог”, но мислят, че това е нещо всеобщо?… Та виж само тези двама ученици: единият си купува нож, а него ден и съседът му си купува съвсем същия. След седмица те показват един другиму двата ножа и се оказва, че приликата вече е твърде слаба – толкова различно са се развили ножовете в различните ръце. („Да – казва тогава майката на единия, – защо пък трябва да похабявате всичко по един и същи начин…”) Тъй значи: възможно ли е да се вярва, че можеш да имаш бог, без да си служиш с него?
Да, възможно е.
Но след като всичко това е възможно, след като има поне намек, че е възможно – в такъв случай на всяка цена трябва да се случи нещо. Тогава първият срещнат, онзи, в чиято глава се е родила тази тревожна мисъл, трябва да започне, да направи нещо от пропуснатото; който и да е той, дори да е най-неподходящият – друг просто няма. Този млад невзрачен чужденец Бриге ще трябва да седне горе, на петия етаж, и да пише ден и нощ: да, той ще трябва да пише и това ще бъде краят.
Из: „Записките на Малте Лауридс Бриге“, Райнер Мария Рилке, изд. „Народна култура“, 1985 г.
* Портрет на Райнер Мария Рилке от Леонид Пастернак, ок. 1900 г.; bg.wikipedia.org
