На практика всяка дискусия между собствениците на домашни любимци, ясно показва, кои са притежатели на котки и кои отглеждат кучета. В някои случаи, личностните преживявания могат да предопределят избора на човек да се насочи към определения вид. Според проведена анкета на Associated Press-Petside.com, любителите на кучета са много повече от любителите на котки – 74% „хора кучета”, срещу 41% „хора котки”.
От друга страна се наблюдават лица, които правят изключение със своите предпочитания, като харесват само кучета или само котки, и ненавиждат другия вид. Както изглежда, котките са животни, които не се харесват особено от хората. 15% от анкетираните хора, отговориха, че не обичат особено котки, докато процентът на мразещи кучета е едва 2%.
Имам основателни причини да смятам, че предпочитанията на хората към един от тези видове, могат да бъдат показател за определени личностни характеристики. Разбира се, отношенията между кучето и човека е различно от отношенията на котката, с нейния стопанин.
В дивата природа, котките обикновено са самотни ловци и са активни предимно нощем. В противовес на тях, дивите кучета са стадни животни, които ловуват на групи и са активни през деня. Нашите домашни кучета са запазили необходимостта от социално взаимодействие, тъй като без своят господар и семейство, те изглеждат напълно загубени и нещастни. Кучетата биха се намесили в дейността на човек, когато се чувстват самотни, търсят компания или игра. Котките, от своя страна, често се крият през деня, докато настъпи вечер, особено и ако това е времето в което се хранят. Те могат да участват в социалните дейности на хората или да играят с тях, но като цяло интересите им са ограничени. Обикновено, след няколко минути, тези животни са загубили интерес и поемат в друга посока.
Неотдавна, Сам Гослинг, психолог към Тексаския университет в Остин и неговият аспирант Карсън Санди, провеждат Интернет проучване, в което 4 565 лица са помолени да се определят като „хора кучета”, „хора котки”, „нито едното, нито другото” или „ и двете”. Същата тази група получава 44 точки измерени по скалата на така наречения „Пет факторен модел на личността”, често използван за изучаване на личността.
Гослинг обобщава получените резултати, като казва: „Налице е широко социално убеждение, че домашните видове – котки или кучета, към които лицето има влечение, показва някаква индивидуална характеристика на личността, а това проучване предполага, че съществуват значителни различия между основните личностни черти между „човек куче” и „човек котка”.
Само въз основа на това че характерът на кучетата е по-общителен от този на котките, може да се предположи, че хората, привлечени към това животно проявяват такава черта. Резултатите показват, че „хората кучета” са 15% по-екстровертни и 13% по-общителни. Осен това, тези хора се отличават с 11% с по-голяма самодисциплина и чувство за дълг.
Характеристиката извежда насоченост към предпазливост, а не към спонтанно поведение.
Сравнение с тях, хората предпочитащи котки са 12% повече невротични, но и 11% по-отворени. Откритостта включва в себе си насоченост към естетика, чувства, действия, идеи, въображение и ценности. Хората с високи нива по скалата на откритост, са склонни да имат не конвенционални убеждения, докато тези с ниски показатели (хората кучета) предполагат по традиционни интереси.
Изследванията на Гослинг, потвърждават моите резултати, в които използвах различна методика за диагностициране на личността, наречена „Interpersonal Adjective Scale”.
Моето проучване включи 6,149 изследвани лица на възраст между 16 и 94. От тях 3,362 бяха притежатели на кучета, 1,223 стопаните на котки и 1,564 нямаха нито едно от двете животни.
Резултатите показват, че собствениците на котки се различават по качества, от притежателите на кучета или имащи и двете животни, като последните се обединяват по качества с групата, имащи само кучета. В по-нататъшното разглеждане, когато споменавам притежателите на котки, имам предвид, хора, които живеят само с това животно. Разглеждайки хората с кучета, ще включвам тези, които се грижат за тях,както и притежателите на двата вида.
Според моите данни, една трета от собствениците на котки са склони да живеят сами и два пъти по-вероятно е да пребивават в апартамент. Бракът, животът в къща, създаване на деца са едни от показателите типични за хора, притежаващи кучета. Необвързаната жена е по-склонна да си купи котка. 47% от хората, израснали в къща, с котка, като домашен любимец, са съгласни да имат същото животно и днес, докато само 11% прекарали детството си в къща с куче, желаят да притежават неговия антипод.
Разглеждайки индивидуалния профил на лицата, които притежават само котки, част от данните се препокриват с резултатите на Гослинг. Откри се, че тези хора са сравнително интровертни и хладнокръвни (ниски стойност по сърдечност и общителност), чиито характеристики се потвърждават и в по-новите данни.
Резултатите показват още, че притежателите на котки имат ниски стойности по показателя доминантност. Лицата с високи показатели се описват като силни, упорити и самоуверени. Те са хората, които се открояват на социалните събирания, за разлика от тези с ниски показатели, описващи се като стеснителни, неуверени, срамежливи и неагресивни.
Данните от скалата за доверие показват, че хората, отглеждащи котки са особено доверчиви. Високите показатели по това измерение определят лицата, като услужливи, скромни и откровени. Ниските стойности насочват към проявление на по-манипулативно поведение.
Главните изводи, които могат да се направят от двете изследвания са, че хората, които притежават кучета са по-общителни, интерактивни и толерантни, докато собствениците на котки се характеризират като интроверти, въздържани и необщителни.
Може би, една от най-големите различия между двата вида притежатели е изразена в следния пример:
Попитах, собствениците на котки: „Ако имаш достатъчно пространство и нямаш отправени възражения от хората в твоя живот, би ли приела кученце, като подарък?” Същият въпрос бе зададен и на притежателите на кучета, като въпросът бе с коте. Отговорите на двете групи се различават корено при сравнение на данните. Две трети от хората, отглеждащи котки (68%) казват, че не биха приели такъв подарък, докато почти същият брой (70%) от лицата, имащи куче, биха приели в своя дом и другото животно. Това предполага, че повечето притежатели на кучета, са потенциални собственици и на другия вид, докато тези, отглеждащи котки се придържат единствено към тях.
Автор: Д-р Стенли Корен
Превод: Десислава Андреева
Гост източник : Българска школа по психоанализа
