"Парите не миришат", казал император Веспасиан и сложил налог върху тоалетните.

1

Парите не миришат
Думите са на римския император Веспасиан (69-79 г.сл.Хр.), за когото Светоний разказва в своите жизнеописания. Когато синът на Веспасиан – Тит, упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат. На отрицателния отговор на Тит, Веспасиан добавил: "И все пак, те са от урина!". Към думите на Веспасиан се добавя и стихът на 14-та сатира на Ювенал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му".

Да правиш от мухата слон
Това е един от най-древните изрази, използвани когато дадена ситуация или нещо е силно преувеличено. Авторството се присъжда на гръцкия писател Лукиан (ІІ в.пр.Хр.), който завършва своята сатирична "Похвала на мухата" така: "Но аз прекъсвам моето слово, макар че още много мога да кажа, за да не си помисли някой, че аз като в пословицата правя от мухата слон."

Драконовски мерки
Така наричат изключително суровите закони по името на Дракон - първия законодател на Атинската република (VІІ в. пр.Хр.). Сред наказанията, определени от неговите закони, видно място заемало смъртното наказание, с което наказвали такава постъпка като кражбата на зеленчуци. Съществувало предание, че тези закони били написани с кръв (Плутарх, Солон).

Вълк в овча кожа
Изразът идва от Евангелие от Матея (Нов завет): "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители (Мат. 7:15). Характеризира подлостта и лицемерието, прикрити зад маската на добродетелността.

Гордиев възел
Според легендата, разказана от древните историци, оракулът заповядал на фригийците, измъчени от вътрешни междуособици, да изберат за цар първия, когото срещнат на колесница с впрегнати волове по пътя към храма на Зевс. Те срещнали простия земеделец Гордий и веднага го провъзгласили за цар. За да засвидетелства своята признателност, той основал град Гордий и поставил колесницата, която променила съдбата му, в храма на Зевс. Към ока й завързал толкова сложен възел, че предсказвали господство над вселената за този, който един ден би могъл да го развърже. Александър Македонски (ІV в.пр.Хр)., минавайки през Гордий, изтеглил меча си и разсякъл "Гордиевия възел". Оттук идва и изразът "гордиев възел" за всяко объркано преплитане на обстоятелства; "да се разсече гордиевия възел" - означава да се реши някакво сложно, объркано дело по радикален начин.

5

Дамоклев меч
Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му "Тускулански беседи". Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432-367 г.пр.Хр.) започнал завистливо да говори за него като за най-щастливия сред хората. За да даде урок на завистника, Дионисий го поставил на място му. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът "дамоклев меч", означаващ надвиснала, заплашителна опасност.

Щом планината не отива при Мохамед, Мохамед отива при планината.
Съществуват различни обяснения за произхода на този израз. Един от разказите се намира в записките на Марко Поло (1254-1324), чието първо издание на латински език се предполага че е излязло във Венеция или Рим през 1484 г. Марко Поло разказва, че един багдадски обущар се заел да докаже на халифа Ал-Муетасим преимуществото на християнската вяра и уж сътворил чудо: по неговия зов планината се преместила към него. Един от изследователите предполага, че в тази източна легенда, Марко Поло е заменил палмовото дърво с планина, подчинявайки я на християнската традиция, утвърждаваща, че вярата премества планини (Първо послание на Павел към коринтяните 13:2 - "Ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам").

Друго предположение разказва, че още през 1597 г. английският философ Френсис Бейкън (1561-1626) споделя в своите "Нравствени и политически очерци", че Мохамед обещал на народа със сила да премести планината и когато не успял, казал: "Е, какво пък, щом планината не иска да дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при нея".

Желязна завеса
Желязна завеса, отделяща театралната сцена и близките до нея помещения от зрителната зала била използвана с противопожарна цел за първи път във френския град Лион в края на 80-те - началото на 90-те години на ХVІІІ век. През следващото столетие тази предпазна мярка станала задължителна при построяването на театралните сгради. Почти едновременно с появяването на техническия термин "желязна завеса" в редица европейски езици (отначало в средата на театралите) се появило и преносното му значение. Отначало изразът "желязната завеса" се използвал като характеристика на психическа изолираност, откъснатост от живота. По време на Първата световна война този израз проникнал и в публицистиката. С него започнали да обозначават политическата изолация и идеологическите бариери между народите.

4

Жълта преса
Израз, произведен в САЩ, който насища журналистиката и медиите с определения като долнопробни, лъжливи, свързани с евтини сензации, скандални. През 1835 г. Джеймс Гордън Бенет, собственик на The New York Herald и колегите му Уилям Хърст и Джозеф Пулицър – собственици на други печатни медии, влизат в пряка конкуренция един с друг, като за целта използват скандални материали, пиперливи истории и се замерват с „мръсно бельо" от думи. Самото наименование Yellow Press принадлежи на американския художник график Ричард Ауткоулт (Richard Outcault), който поместил в няколко последователни броя на нюйоркския вестник "The World" серия фриволни рисунки с главен герой циничното хлапе Yellow Kid, което си позволявало твърде пикантен език.

По-добре пръв на село, отколкото последен в града
По думите на Плутарх, преминавайки през едно градче в Алпите, Цезар казал: "Аз бих искал да бъда пръв тук, отколкото втори в Рим". Това изказване на Цезар, характерно за честолюбивите личности, се превръща в истинска крилата фраза, за която винаги има място и в съвременния ни език.

2

Меден месец
Мисълта за това колко бързо първоначалното щастие в брака се сменя с горчиво разочарование, Волтер използва за своя роман "Задиг или съдбата (1747). В 3-та глава той пише: "Задиг опита, че първият месец на брака, както той е описан в книгата на Зенд, е меден, а вторият - горчив като пелин." От романа на Волтер изразът "меден месец" навлиза и става популярен в много езици.

3

Мълчанието е знак на съгласие
Това е израз на римския папа Бонифаций VІІІ (1294-1303) в едно от неговите послания, влязъл в каноничното право (сборник постановления на църковната власт). Изразът ни отвежда и към Софокъл (496-406 г. пр.Хр.), в чиято трагедия "Трахинянки" се казва: "Нима не разбираш, че с мълчание ти се съгласяваш с обвинението?"

Една лястовичка пролет не прави
Тези думи, превърнали се в пословица, са от баснята на Езоп, в която се разказва за един разточителен юноша, който пропилял цялото бащино наследство, останал му само един плащ, но когато видял, че една лястовичка вече се е върнала, той сметнал че скоро ще е пролет и продал и него. Но настъпили студове, лястовичката загинала, а безразсъдния младеж с негодувание я обвинил в лъжа. Пословицата идва от баснята, но може би и самата басня е написана по друга древна пословица, която се среща в една от комедиите на Кратин (423 г.пр.Хр.). Аристотел също се позовава на тази пословица.

Златната среда
Формулировка за решение и действие без риск, без крайности. Изразът "aurea mediocritas" е от книга 2-а на римския поет Хораций.