Психологически феномени, обясняващи идиотизма на нашето време

Разбирането законите на психологията може да ни помогне да си обясним ирационалността на днешния свят и милионите глупости, които хората извършват всеки божи ден. И още - защо го правят постоянно, усърдно и има ли рецепта за влизане в час по рационалност. Дано.

FritzTreeArt

Ефект на Пратфъл /Pratfall effect/

Ако сте несъвършени, хората ще ви обичат повече.
Когато искаме да впечатлим някого, неизменно изтъкваме най-добрите си качества. Оказва се, това е съвършено грешно – изследванията показват, че демонстрирайки своята уязвимост и слабости, ние предизвикваме много повече емпатия у останалите хора. Колкото повече "симпатични" недостатъци имаме, толкова по-добре ще се отнасят хората с нас.
Професорът, който видимо се вълнува, говорейки пред своята аудитория, впечатлява и въздейства много по-силно от онзи, който демонстрира хладна увереност. Да се стесняваш и вършиш недодялани неща на първа среща – метод странен, но проверен, за да се харесаш на потенциалния партньор.
Тази теория получава наименованието си "Ефект на Пратфъл" и е била проверена от Елиът Аронсън – доктор по философия и психология от Стандфордския Университет.
Накратко – да правиш грешки – това е не само нормално, но и полезно. Във всеки случай, дотогава, докато вашите грешки не започнат да нанасят сериозни вреди на вас и околните.

Ефект на Пигмалиона

Големите очаквания повишават производителността.
С доказването на този феномен се заема психологът Робърт Розентал. Той провел IQ – тестове в училищата, а после докладвал пред учителите фалшиви резултати. Децата, които имали коефициент на интелигентност по-висок от останалите, показали "средни" резултати. А онези, които реално били на средно ниво, били представени на учителите като много начетени и интелигентни.
Учениците, за които учителите научили, че са изключително умни, започнали да се учат много по-добре. И това се случило, защото очакванията към тях били по-големи, отколкото към останалите. Високите изисквания и очаквания, карало учениците да бъдат по-упорити и целеустремени в ученето. Изводите, направени от Розентал, са характерни не само за образованието.
"Вашите очаквания, създават вашата реалност", заключава той.
Затова, ако искате да постигнете нещо значимо в живота си, нужно е да си поставите една доста висока цел и дори да надцените своите способности за постигането й. Това проверено работи. Учените смятат, че онези лидери, които изискват от своите подчинени изключително високи /почти нереалистични/ резултати, накрая получават от екипа си много повече, отколкото онези, които работят върху "реални цели".

Парадокс на избора

Колкото повече варианти за избор имаме, толкова по-малко сме доволни от взетите решения.
Струва ни се логично, че колкото повече опции за избор имаме, толкова по-добре. Огромни магазини с огромен асортимент – това е винаги за предпочитане пред малките рафтове в кварталното магазинче. Когато предложенията за кариерно развитие са много, струва ни се, че ние задължително ще направим най-добрия избор.
Но психолозите, Марк Лепер и Шина Айнгър, доказват, че това не е така. В рамките на своя експеримент, те предлагали на една група от хора да изберат безплатно сладко от супермаркета – едно от общо 6 вида, а на друга група – едно от 24 вида сладка. Резултатите доказали, че 30 % от хората, които избирали между 6-те варианта, останали доволни от своя избор. От хората, които трябвало да избират от 24–те вида сладка, доволните били едва 3 %.
Този феномен е обяснен от психолога Бари Шварц. Ако искате да живеете с усещането, че всичко в живота ви върви по правилния начин, изкуствено ограничете количеството опции. Затова не е чудно, че клиентите на по-малките магазини са по-доволни от онези, които напълно се загубват по етажите и изкушенията на хипермаркетите.

Следва продължение...

/изображение: interaction-design.org/