Психологически феномени, обясняващи идиотизма на нашето време

Разбирането законите на психологията може да ни помогне да си обясним ирационалността на днешния свят и милионите глупости, които хората извършват всеки божи ден. И още – защо го правят постоянно, усърдно и има ли рецепта за влизане в час по рационалност. Дано.

FritzTreeArt

Ефект на Пратфъл (Pratfall effect)

Ако сте несъвършени, хората ще ви обичат повече.
Когато искаме да впечатлим някого, неизменно изтъкваме най-добрите си качества. Оказва се, това е съвършено грешно – изследванията показват, че демонстрирайки своята уязвимост и слабости, ние предизвикваме много повече емпатия у останалите хора. Колкото повече "симпатични" недостатъци имаме, толкова по-добре ще се отнасят хората с нас.
Професорът, който видимо се вълнува, говорейки пред своята аудитория, впечатлява и въздейства много по-силно от онзи, който демонстрира хладна увереност. Да се стесняваш и вършиш недодялани неща на първа среща – метод странен, но проверен, за да се харесаш на потенциалния партньор.
Тази теория получава наименованието си "Ефект на Пратфъл" и е била проверена от Елиът Арънсън – доктор по философия и психология от Стандфордския Университет.
Накратко – да правиш грешки – това е не само нормално, но и полезно. Във всеки случай, дотогава, докато вашите грешки не започнат да нанасят сериозни вреди на вас и околните.

Ефект на Пигмалиона

Големите очаквания повишават производителността.
С доказването на този феномен се заема психологът Робърт Розентал. Той провел IQ – тестове в училищата, а после докладвал пред учителите фалшиви резултати. Децата, които имали коефициент на интелигентност по-висок от останалите, показали "средни" резултати. А онези, които реално били на средно ниво, били представени на учителите като много начетени и интелигентни.
Учениците, за които учителите научили, че са изключително умни, започнали да се учат много по-добре. И това се случило, защото очакванията към тях били по-големи, отколкото към останалите. Високите изисквания и очаквания, карало учениците да бъдат по-упорити и целеустремени в ученето. Изводите, направени от Розентал, са характерни не само за образованието.
"Вашите очаквания, създават вашата реалност", заключава той.
Затова, ако искате да постигнете нещо значимо в живота си, нужно е да си поставите една доста висока цел и дори да надцените своите способности за постигането й. Това проверено работи. Учените смятат, че онези лидери, които изискват от своите подчинени изключително високи (почти нереалистични) резултати, накрая получават от екипа си много повече, отколкото онези, които работят върху "реални цели".

Парадокс на избора

Колкото повече варианти за избор имаме, толкова по-малко сме доволни от взетите решения.
Струва ни се логично, че колкото повече опции за избор имаме, толкова по-добре. Огромни магазини с огромен асортимент – това е винаги за предпочитане пред малките рафтове в кварталното магазинче. Когато предложенията за кариерно развитие са много, струва ни се, че ние задължително ще направим най-добрия избор.
Но психолозите, Марк Лепер и Шина Айнгър, доказват, че това не е така. В рамките на своя експеримент, те предлагали на една група от хора да изберат безплатно сладко от супермаркета – едно от общо 6 вида, а на друга група – едно от 24 вида сладка. Резултатите доказали, че 30% от хората, които избирали между 6-те варианта, останали доволни от своя избор. От хората, които трябвало да избират от 24-те вида сладка, доволните били едва 3%.
Този феномен е обяснен от психолога Бари Шварц. Ако искате да живеете с усещането, че всичко в живота ви върви по правилния начин, изкуствено ограничете количеството опции. Затова не е чудно, че клиентите на по-малките магазини са по-доволни от онези, които напълно се загубват по етажите и изкушенията на хипермаркетите.

Следва продължение...

Изображение: interaction-design.org