Не е косено, стригано е
(Народна приказка от Дупнишко)
Имало едно време една жена, дето била голям инат и никога не слушала мъжа си. Всичко каквото й рече мъжът й – някаква работа да свърши – тя все наопаки му правела.
Веднъж вървели с мъжа й покрай реката по ливадите, па мъжът рекъл:
– Я, жено, тая ливада е вече окосена!
Тя изведнъж викнала наопаки: Не, та не!
– Не е косена, мъжо, ами е стригана!
– Мори как ще е стригана бре, жено, не виждаш ли, че е косена!
– Не е косена, та не е – рекла жената, – стригана е!
Мъжът тогава – какво да прави – толкова му омръзнала вече с тоя женски инат – взел, та я разсърдил още повече и рекъл:
– Жено, ти сега от инат, че е косена ливадата, дали можеш да скочиш в реката?
И тя оттам – буф! – хвърлила се в реката.
Като се хвърлила и взела вече да потъва, мъжа й викнал:
– Жено, косена ли е ливадата?
Тя си извадила едната ръка от водата над главата, па си направила показалеца и средния пръст като ножица и ги затваряла и отваряла като ножица кога реже, та с това му казвала, че ливадата е стригана.
Та, от женския инат по-голям няма на тоя свят!
Картини: Tom Hughes
