Не е косено, стригано е
(Народна приказка от Дупнишко)

Имало едно време една жена, дето била голям инат и никога не слушала мъжа си. Всичко каквото й рече мъжът й – някаква работа да свърши – тя все наопаки му правела.
Веднъж вървели с мъжа й покрай реката по ливадите, па мъжът рекъл:

– Я, жено, тая ливада е вече окосена!

Тя изведнъж викнала наопаки: Не, та не!

– Не е косена, мъжо, ами е стригана!
– Мори как ще е стригана бре, жено, не виждаш ли, че е косена!
– Не е косена, та не е – рекла жената, – стригана е!

Мъжът тогава – какво да прави – толкова му омръзнала вече с тоя женски инат – взел, та я разсърдил още повече и рекъл:

– Жено, ти сега от инат, че е косена ливадата, дали можеш да скочиш в реката?

И тя оттам – буф! – хвърлила се в реката.
Като се хвърлила и взела вече да потъва, мъжа й викнал:

– Жено, косена ли е ливадата?

Тя си извадила едната ръка от водата над главата, па си направила показалеца и средния пръст като ножица и ги затваряла и отваряла като ножица кога реже, та с това му казвала, че ливадата е стригана.
Та, от женския инат по-голям няма на тоя свят!

Картини:  Tom Hughes