Един философ държал в ръката си ябълка и разглеждайки я от всички страни, казал:
- Хората мислят, че техните души приличат на ябълки.
- Как така? – заинтригувал се неговия ученик.
- По-точно, половинките, - той сръчно разрязал ябълката на две части и я оставил на масата. – У хората има такова поверие – за всеки човек съществува идеална половина. Изглежда Бог, преди да изпрати душите на земята, ги разделя на мъжка и женска половина, като ябълката. Идвайки тук, тези души бродят ли, бродят, в търсене на идеалната си половинка.
- И намират ли се?
- Ти как мислиш? Каква е вероятността, те да се срещнат? Знаеш ли, колко хора има в света?
- Много.
- Именно. А освен това... дори да се открият, после какво? Мислиш, че те събират цялата ябълка и заживяват в мир и съгласие?
- Ами да. Нима не е така? – удивил се ученикът.
- Не, не е така. Учителят взел в ръце половинките от ябълката и ги поднесъл към своето лице. – Ето, две крехки души идват на тоя свят. А как светът се отнася с човешките души? – Философът отхапал парче от едната половина. – Светът, - продължил той с твърд глас, - е променлив и жесток. Той смила всичко по пътя си, по един или друг начин. Реже парче по парченце, или направо отхапва, прави ябълките на пюре. – Отхапал той от другата половинка и замълчал, дъвчейки.
Ученикът погледнал към двете нагризани ябълкови половинки и нервно преглътнал.
- И ето, - тържествено казал философът, - те се срещат! – Той съединил нагризаните ябълкови половини. – И какво, подхождат ли си една на друга? Не!
- А виж сега оттук, - учителят взел още няколко ябълки. Разрязал ги наполовина, а после взел различни половинки и ги нагласил като една цяла ябълка. – Е, какво виждаш тук?
- Не си подхождат, - съгласил се ученикът.
- Виж още нещо. – Сложил философът две различни половинки заедно, после отхапал едновременно от съединената ябълка и показал резултата. – Е, сега какво виждаш? Идеална двойка ли са?
- Да – зачудил се ученикът, - Как така?
- Сега те си съответстват една на друга идеално. Защото светът ги е вкусил не поотделно, а заедно!
Обичащите се един друг хора имат общи цели – заедно са радват на живота и заедно посрещат ударите на съдбата, учат се на разбиране и търпение един към друг, разбират се с малко думи, подкрепят се и си дават кураж. А с времето, някои двойки дори приемат привичките на любимия човек, характерите им си заприличват, те хармонично се допълват... Затова не е възможно да търсиш идеалната си половина. Идеална половинка не се ражда, тя се превръща в такава с годините.
/снимка: pinterest/
