Приказка
На един беден селянин се свършило житото. Той решил да поиска жито от господаря. За да не ходи с празни ръце у господаря, той заклал една гъска, опекъл я и му я занесъл. Приел господарят гъската и казал на селянина:
– Благодаря ти, селяче, за гъската, само че не зная как да си я разделим. Ето аз имам жена, двама сина и две дъщери. Как да си разделим гъската, та всеки да бъде доволен?
Селянинът казал:
– Аз ще я разделя – Взел едно ножче, отрязал главата и казал на господаря: – Ти си глава на семейството, за тебе главата – След това отрязал трътката и я подал на господарката: – На тебе – казал – трътката, за да си седиш дома, къщата да гледаш – След това отрязал краката и ги подал на синовете.
– На вас – казал – крачката, за да тъпчете по бащините пътеки – А на дъщерите дал крилата. – Вие – казал – скоро ще отлетите от къщи, ето ви по едно крилце. А останалото ще взема аз! – И взел цялата гъска.
Господарят се разсмял и дал на селянина жито и пари.
Чул един богат селянин, че господарят наградил за една гъска бедния селянин с жито и пари, опекъл пет гъски и ги отнесъл на господаря.
Господарят казал:
– Благодаря за гъските. Но аз имам жена, двама сина и две дъщери – всичко шестима, как да си разделим поравно твоите гъски?
Замислил се богатият селянин, но нищо не могъл да измисли.
Изпратил господарят да повикат бедния селянин и му казал да ги раздели. Бедният селянин взел едната гъска, дал я на господаря и на господарката и казал:
– Ето вие двамата и гъската ставате трима – Другата дал на синовете. – И вие – казал – ставате трима – Третата гъска дал на дъщерите: – И вие ставате три – А останалите две гъски взел той. – Ето – казал – и ние ставаме трима с гъските – всичко е поравно.
Господарят се разсмял, дал на бедния селянин още пари и жито, а богатия изгонил.
* Лeв Толстой, „Книга за децата", превод Йордан Ковачев
Илюстрации ~ armirlit.com, заглавна - Ilya Repin (1901)
