116 години от рождението на знаменития аржентински писател

Авел и Каин се срещнаха след смъртта на Авел. Вървяха през пустинята и се познаха отдалеч, защото и двамата бяха много високи. Братята седнаха на земята, запалиха огън и започнаха да се хранят. И двамата мълчаха, както е обичайно за уморени люде по здрач. На небето изгря една звезда, която още не бе получила името си. В светлината на пламъците Каин забеляза белега от камъка върху челото на Авел, изпусна хляба, който тъкмо поднасяше към устата си, и помоли да му бъде простено престъплението.
Авел отвърна:
- Ти ли уби мен, или аз убих теб? Вече не си спомням; ето пак сме заедно както преди.
- Сега зная, че наистина си ми простил - каза Каин, - защото да забравиш, значи да простиш. И аз ще се опитам да забравя.
Авел бавно изрече:
- Така е. Докато трае угризението, трае и вината.

* От „Смърт и компас", изображение ~ Beti Alonso