Притча за живеенето без очаквания и упоритостта
(Robert Reid, „The Old Gardener")
Имало едно време трима мъже, които за да намерят знание, тръгнали с керван към средата на пустинята. Те нямали никаква представа от градинарското изкуство и затова прибирали със себе си всичко, което намирали в пясъка. Но дълбоко в сърцето си, всеки един от тях се надявал да стане добър градинар и да отгледа собствени дървета, цветя и тревички.
Един ден разбрали, че Великият Градинар щял да пристигне в града им със следващия керван.
Първият мъж приел новината безучастно. Всичко от което имам нужда, мислел си той, мога да го прочета в книгите или да го постигна със собствени усилия.
Другите двама били много развълнувани от възможността да се срещнат с Великия градинар и затова с нетърпение очаквали пристигането му.
Когато керванът пристигнал в града, Великият градинар посетил къщата на първия мъж и разбрал, че той бил решен да следва своите собствени намерения.
Затова Великият Градинар отишъл в къщата на втория мъж, който го бил помолил да го посвети в тайните на градинарското изкуство. Великият Градинар бил добър човек и се съгласил, но при едно условие: ученикът да се придържа стриктно към наставленията му.
Тогава Великият Градинар поискал да го оставят сам на мястото, където трябвало да разцъфне бъдещата градина. Когато завършил тайнствената си работа, той дал на втория мъж странни и неочаквани инструкции. Вместо да изнесе лекция върху принципите на градинарското изкуство, учителят показал на ученика прът близо до оградата и му казал да върти всеки ден няколко минути като вярва в това, което върши. После си отишъл без допълнителни обяснения.
Оказало се, че вторият мъж не притежавал необходимата вяра и затова останал разочарован от странните наставления. Той очаквал да научи космическите тайни на растежа и плодородието. Вместо това го помолили да изпълнява действие, което му се струвало несъществено, дори безсмислено. Въпреки че отначало направил така, както обещал, скоро престанал да върти пръта и накрая съвсем забравил за него. Никога нищо не израсло върху сухото му парче земя. Когато хората го попитали за уроците по градинарство, той им казал, че е бил измамен от шарлатанин.
Великият градинар отишъл и в къщата на третия мъж. Третият мъж също бил разочарован от дадените му инструкции. Но въртял пръта целият изпълнен с вяра, както му казал Великият Градинар. Онова, което третият мъж не знаел, е че прътът бил свързан със сръчно скрита напоителна система, която Великият Градинар заровил под неговата земя.
Един ден, когато оглеждал все още пустеещата си градина, мъжът забелязал, че няколко тънки стръкчета са пробили почвата, подхранвани от скритата напоителна система. Бил радостен, но объркан, защото не знаел какво да прави по-нататък. Но като помислил малко, решил да продължи да следва инструкциите и да върти пръта, както му било казано.
И тогава един ден направил откритие, което изцяло променило живота му. Гледайки надолу към израстващите стръкчета, той видял малки букви изписани върху листата на всяко ново растение. Като разтъркал очите си от изумление, мъжът отново погледнал надолу и започнал да чете. За негова радост и почуда, думите съдържали детайлно описание на онова, което трябва да прави оттук нататък, как да се грижи за всяко растение от градината си.
Мъжът продължил да работи и да се учи, като постепенно усвоил всички тайни на пръта, на растенията и на цялото градинарство. Накрая къщата му потънала в свежа зеленина и невиждано плодородие.
„Всичко стана толкова естествено – казал третия мъж на хората, когато дошли да видят градината му. - Опитвах се да живея без да очаквам каквото и да било - само бях упорит.“
От „Петте състояния на душата“, Хари Муди & Дейвид Карол
Картина (заглавна) ~ Briton Riviere, „The Old Gardener"
