„31 октомври е било времето, когато привършват последните работи по прибирането на реколтата за идващата зима и времето за почитане на предците и душите на мъртвите.“

Според доктрината на Християнската църква култът към Вика (Wica) – обикновено наричан вещерство, съчетан с древните езически вярвания, е „сатанински“. Езическите култове съществуват дълго преди времето на християнството. В езическата мисъл земята и небето са отражение на величието на Природата, част от която са хората. Но юдеите и християните гледат на Природата, включително на слънцето и небесата, като на подвластни на Бог. За Яхве се твърди, че превъзхожда дори самата Природа и това е причината истинската хармония между човешкия род и Природата да бъде разрушена. За езичниците, напротив, необяснимата божия същност е изявена в Природата, която обгръща и боговете, и човешката общност. Тази вяра е унищожена за вечни времена от институционализираната църква, а хармонията в природата е изоставена заради раболепието. Впоследствие е изгубено равновесието между човешкия род и феноменалния свят и в крайна сметка е заличено и единството помежду им.

Сред многобройните чествани днес църковни празници, два имат особено значение в християнския календар – Коледа (раждането на Исус) и Великден (в чест на възкресението на Исус). Те са заемки от дохристиянски езически ритуали и са предназначени да затъмнят отдавна утвърдени празненства.

Раждането на Исус не е изрично посочено в Библията или в друг автентичен документ и около 300 години след въпросното събитие никой не го отбелязва публично. То категорично не присъства в доримокатолическия календар. Датата на коледните празници е определена от император Константин Велики, постановил през IV век 25 декември като датата на тържествената литургия в чест на Христос, за да съвпадне тя с езическия празник на слънцето Sol Invictus, честван от източните християни и отбелязван след зимното слънцестоене на 21 декември. А в западната традиция Коледа хвърля сянка върху празника на зимното слънцестоене Юлетид – древното празненство в чест на Повелителите на Гората Юлану.

Определянето на датата за ежегодното честване на Великден е доста по-сложно. Отбелязва се в първата неделя след първото пълнолуние, след пролетното равноденствие. Епископите на християнската църква са категорични, че Великден трябва винаги да бъде в неделя, което означава, че за разлика от Коледа, за този празник не е възможно да се определи конкретна дата от годината. Датата на Великден в Англия, заедно с названието на самия празник „Easter“, са определени в Йоркшир по време на Синода в Уитби през 664 г. На този Синод е сключена сделка, която дава възможност на римокатолическите епископи да си присвояват и злоупотребяват с названието на традиционния празник в чест на Йостре (Eostre), богинята на пролетта.

Реално погледнато, стратегията на Римокатолическата църква не е напълно успешна, защото много популярни митове за древните празненства са запазени и днес – имелът на Коледа и заекът на Великден, например, нямат нищо общо с християнската традиция. Без връзка с раждането, разпятието и възкресението на Исус са и елхите, бъдниците, козунаците или великденските яйца.

Самайн (Samhain) – Вси светии: 31 октомври

Шабат на Самайн на 31 октомври на древния език на Британия означава „края на лятото“. Но по-важно е, че тази дата бележи края на старата година на празника Вси светии, като 1 ноември е първия ден от Новата година на Вика в северното полукълбо. Това е времето, когато привършват последните работи по прибирането на реколтата за идващата зима и времето за почитане на предците и душите на мъртвите чрез древния обичай на ритуалните огньове и свещите. Те служат и да отблъснат нежеланите зли духове (оттук и традицията на тиквените фенери). В допълнение това е повод да бъде предложена храна и провизии за зимата на онези, които са в нужда, и на наскоро починалите, които ако останат пренебрегнати, биха могли да потърсят възмездие, откъдето и идва съвременната игра, при която децата се събират и призовават съседите с магични фрази и заплахата, че ще им погодят номер, ако не им бъдат предложени сладкиши.

И тъй като няма конкретно събитие, с което Християнската църква да затъмни Самайн, е измислен празника преди 1 ноември в чест на всички светци, за които не е отреден ден по друго време на годината.

Лорънс Гарднър

Източник: Laurence Gardner “Realm of the ring lords”
Изображения: iwantimage.com, Amazon.com