На 1-ви февруари Църквата чества паметта на Св. мъченик Трифон Апамейски Чудотворец

„Името ми е Трифон, отечеството ми  село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.”

(St. Trifon, St German Prespa Church 1743)

Св. Трифон Чудотворец e почитан като изцелител и покровител на земеделието. Името на светеца е от гръцката дума τρυφή – мекота, нежност, деликатност. Св. Трифон е раннохристиянски мъченик, почитан днес както от Православната, така и от Римокатолическата църква. Основен център на култа към св. Трифон във Византия са Мала Азия и Константинопол. През 1204 г . кръстоносците отнасят мощите на светеца от Константинопол в Рим и това спомага неговата слава да се разпространи и на Запад. Произходът на традицията св. Трифон да бъде покровител на земеделието и специално на винарството може да се отнесе към 10 в.

Св. Трифон се родил по времето на император Гордиан (първата пол. на 3 в.) Като дете отглеждал гъски, но още от малък се прочул с лечителските си способности. Лекувал различни болести, гонел лошите духове от хората. 
Мълвата за него стигнала чак в Рим. Извикал го самият римски император Гордиан (властвал 225-244 г.) да излекува болната му дъщеря. Момичето – красиво, умно и надарено – страдало от незнайна и тежка душевна болест. Когато дошъл в Рим, Трифон бил на 17 години. За кратко време той прогонил болестта на императорската дъщеря. Славата му се разчула надлъж и нашир. Когато го питали как е успял да излекува момичето, отговарял: "С божия помощ." Хората му повярвали и мнозина се покръстили. Императорът го надарил щедро, ала на него не му трябвало богатство. Раздал го без остатък на всички бедни, покрай които минал на връщане за дома. Въпреки популярността си на лечител, Св. Трифон умрял мъченически по времето на император Декий Траян (властвал 249-252 г.). Римският императорски наместник Аквилин поискал от Трифон да се откаже от християнската си вяра, но светецът-лечител не склонил. Изтезавали го жестоко и три пъти го изправяли пред съда, за да се отрече от своя бог и да принесе жертва на езическите богове, а той три пъти отказвал да го стори. Накрая палачите му го обезглавили с меч. Светецът бил едва на 21 години.

(Свети Трифон, Икона на зограф Димитър от Созопол, 1857 г.)

Празникът

В българския народен календар 1 февруари е денят на Трифон Зарезан – патрон не само на лозарите, но и на градинарите, за да не ядат насекоми зелето и другите растения. Почитат го още и кръчмарите.

Според народните традиции се меси обреден хляб, украсен с направени от тесто натежали от плод гроздове, някъде го украсяват с цвят на лоза. Стопанинът на дома тръгва за лозето с мъжете и носи чисто нова торба, в която са сложени хляб, варена кокошка, пълнена с ориз или булгур, бъклица вино, светена вода, пепел от трапезата от Бъдни вечер. Подрязват се лозята. Лозарят се обръща на изток, прекръства се и отрязва няколко пръчки от един или от три корена, които избира от средата или от ъглите на лозето. Със светената вода и пепелта ръси за плодородие. На отрязаното място полива с вино и благославя: "Колкото капки, толкоз коли грозде." С отрязаните клонки мъжете украсяват калпаците си, бъклиците с вино, иконите вкъщи. Слага се обща мъжка трапеза в лозята. Всеки оставя, каквото е донесъл. Мъжете избират Трифон – цар на лозята. Най-възрастният поставя в средата три подрязани пръчки и китка босилек, вързана с червен конец. На някои места в средата на лозето изравят дупка и в нея закопават светената вода – да не бие град. 

От Трифоновден започват Вълчите празници. Връзват се ножиците вкъщи, за да са завързани устите на вълците. 

Поверия и предсказания

Какъвто човек първо срещнеш на улицата на Трифоновден, такъв ще е късметът ти през годината.

Ако сутринта на празника е слънчева и ясна, годината ще е плодородна. Ако времето е хубаво и ясно, такова ще е то през цялото лято. Ако денят е ясен от сутринта, лозята трябва да се подрязват рано, а ако е облачен – по-късно. Ако вали дъжд – добре е за виното и царевицата, ако вали сняг – ще са добри пчелите, ако грее слънце – добре е за житото и коприната. Ако вали дъжд, пролетта ще е дъждовна. Ако има силен порой, вино ще пълни бъчвите. 

Честит празник на всички именници!

Изображения: Wikimedia Commons