Един персийски крал решил да стане щедър. Той събрал най-изтъкнатите архитекти на Иран и им заповядал да построят дворец на широко открито място, в който да се разположи огромна хазна с четиридесет прозореца.
След известно време дворецът бил построен. Кралят заповядал разположената в него хазна да бъде напълнена със златни монети. В столицата били събрани всички талиги от всички краища на страната, за да се напълни дворецът със златни монети.
Когато работата била свършена, глашатаите разпространили следния кралски указ: „Слушайте всички! По волята на царя на царете, фонтана на щедростта, е построен дворец с четиридесет прозорци. От този ден негово величество сам ще раздава злато през прозорците на всички нуждаещи се." Не е никак чудно, че към двореца се отправили безбройни тълпи от народ. Всеки ден кралят се появявал на един от четиридесетте прозореца и дарявал на всеки молител по една златна монета.
Докато раздавал милостиня, кралят забелязал един дервиш, който всеки ден се приближавал до прозореца, получавал своята монета и си отивал.
Отначало владетелят решил, че дервишът взима златото за някой бедняк, който не може да дойде сам за милостинята. След това, когато го видял отново, си помислил: „Може би той следва дервишкия принцип за тайната щедрост и дарява златото на други хора." И така всеки ден, когато видел дервиша, той измислял за него някакво оправдание. Но когато на четиридесетия ден дервишът дошъл отново, търпението на краля се изчерпало. Като го хванал за ръката, владетелят гневно извикал:
- Неблагодарно нищожество! Нито веднъж не си ми се поклонил, даже една дума на благодарност не си изрекъл. Поне веднъж усмивка да беше озарила лицето ти. Събираш ли тези пари, или ги даваш на лихварите? Само позориш високата репутация на закърпените одежди.
В момента, в който кралят замълчал, дервишът извадил от ръкава си четиридесетте златни монети, които бил получил за четиридесет дни, и като ги хвърлил на земята, казал:
- Трябва да знаеш, о, кралю на Иран, че щедростта е истинска само когато онзи, който я проявява, спазва три условия.
Първото условие - да дава, без да мисли за своята щедрост.
Второто условие - да бъде търпелив.
И третото - да не таи в душата си подозрения.
Но този крал никога не станал наистина щедър. Щедростта за него била свързана със собствената му представа за „щедрост" и той се стремял към нея само защото искал да се прослави сред народа.
Съперничеството без основните качества, които го подкрепят, няма да доведе до нищо. Щедростта не може да бъде развита у даден човек, докато не се развият и останалите добродетели.
Индрис Шах „Приказките на дервишите"
Изображения: pinterest, заглавна - Shah Suleiman and His Courtiers
