Притча за прекалените грижите, с които майките сами се нагърбват
(Christian Krohg, Mother and Child, 1883, National Gallery of Norway)
Една жена отишла при Бога. Гърбът й бил приведен под тежестта на голяма торба. Цялата й фигура излъчвала тревога и притеснение.
– Уморена ли си, мила жено? – попитал Господ. – Свали бремето от раменете си и седни да си починеш.
– Благодаря ти, Господи, но не мога да се заседявам тук. Просто дойдох да те помоля нещо и веднага ще се връщам! Ако нещо се случи докато ме няма, никога не ще си простя.
– За какво няма да си простиш?
– Ако нещо се случи с моето дете. Аз дойдох да те помоля да го спасиш, Господи… Моля те, спаси го!
– Та аз това и правя – строго отговорил Господ. – Дадох ли ти причина да се съмняваш в моята помощ и грижа?
– Не, но… Има толкова много опасности, лоши случайности, стръмни завои в този живот! А той е на такава възраст…, всичко иска да опита, навсякъде иска да отиде, във всичко иска да участва. Много се страхувам, че ще се удари и ще се нарани.
– Е, какво от това? Следващия път ще бъде по-предпазлив, защото всяко падане учи какво е това болка – отговорил Господ. – Това е много мъдър опит! Защо не искаш да го оставиш да се научи?
– Защото искам да го освободя от тази болка! – възкликнала Майката. – Виждаш ли – винаги нося със себе си тази торба пълна със слама, за да я разхвърлям там, където падне.
– Но той може да падне навсякъде… – замислено рекъл Господ. – Дори и от собственото си легло може да падне, нали?
– Така е, но има една поговорка – „Ако знаех къде ще паднеш, щях да ти постеля да не се удариш“. Аз така се опитвам да го защитя.
– И сега ти искаш от мен да сложа слама около твоето дете? Тъй ли? Добре. Гледай!
Господ направил един куп от слама и го хвърлил на земята. Сламата се ударила на пътя и образувала пръстен около сина на жената, за да го запази от всички опасности, от всички проблеми, от всички изкушения в живота му. Жената видяла как синът й се опитвал да премести сламата ту насам, ту натам, като я натискал , за да може да я разкъса, но напразно – сламата се местела заедно с него, готова, ако нещо го удари да омекоти удара. Синът със сетни сили се опитвал да разкъса сламения пръстен. Изпаднал в отчаяние и гняв. В крайна сметка той решил да запали сламата. Пламък избухнал и всичко се изпълнило с дим.
– Сине! – изкрещяла жената. – Сине, аз ще ти помогна!
– Искаш ли да хвърлиш в огъня още слама? – попитал, Господ. – Знай, че колкото повече се опитваш да помогнеш, толкова повече слама хвърляш в огъня. До края на живота си ли ще му помагаш? Остави го да научи какво е болка и какво означава свободата да направиш избор……
– Не, не мога да го направя! – Жената се притеснила. – Торбата ми със слама ще го спаси!
– Ти мислиш, че това е торба със слама, но ти грешиш – отговорил Господ. – Всъщност това е торба с проблеми. Всички ужаси за които са ти разказвали, всички страхове които имаш са в тази чанта. Всичко, за което мислиш и се тревожиш придобива сила и расте, защото ти му даваш енергия. Затова товарът е толкова голям , а гърбът толкова уморен… Остави тази торба на земята и дай свобода на сина си. Аз ще се погрижа за него.
Източник: psy-casiopeia.com
Картина: Christian Krohg, Mother and Child, 1883, National Gallery of Norway - commons.wikimedia.org
