„Не прибързвай в живота си и ще видиш резултати. И не се разочаровай. Не оставяй разочарованието да смачка сърцето ти.”
Whistler's Mother, a portrait of Anna by her son, James McNeill Whistler (1871)
Съществува една дума, която младият човек не може да понесе. Съществува една дума, която и възрастният се затруднява да преживее. Нашият Бог обаче възприел много силно тази дума. Тя е Негова близка реалност. Коя е тази дума? Думата „Търпение”.
Трябва да се научиш да проявяваш търпение. Не просто да казваш на другите: „прояви търпение!”, нито пък само да четеш за в нея в книги и беседи, а най-вече тя да бъде твой личен опит, твоя черта. За определени неща си струва да чакаш. Необходимо е да чакаш. Бог работи. Само дето работи със Собствени ритми. Бог работи с голямо търпение. И природата прави същото. Цветенцето ще разцъфти, когато дойде неговото време. Виж смяната на сезоните. Наблюдавай също как расте нашето тяло. Всичко това се променя, но с много по-различен ритъм от ритмите, към които нашето безумно общество ни е принудило да привикнем. Това търчане, тази паника, смутът, който кара всички нас да бързаме толкова много, оставят Бог безучастен. Бог не влиза в тези наши безумни ритми. Той се движи в ритмите на Своята любов и търпение. Господ не изпитва тревога, Господ се движи спокойно.
Научи го и ти. Всичко трябва да става спокойно. Успокой се и се научи да чакаш и да не бързаш. Научи се в живота си да не искаш Бог да влиза в твоя собствен стрес, за да стресираш Бога, а ти се опитай да влизаш в атмосферата на Бога. Именно в атмосферата на това търпение, очакване, спокойствие, за да приличаш на Бога, а не Той на тебе. Молитвата ще ти дари този дар. Бог не влиза в нашия безумен ритъм. За щастие. Защото това, което ние живеем, е откъслечно и болно. Как иначе да наречеш това търчане (надбягване), което ни прихваща? Бог обаче има собствен ритъм. Той не е като нас. Той работи, но не както ние искаме. Ние искаме тук и сега. Бог обаче ни казва: „Защо не гледате да се поучите от вашето собствено аз? Защо не гледате вашето устройство, вашата природа, за да разберете как съм ви създал? Не разбирате ли, че съм ви дал поводи да помните търпението? Кога забременя? Преди месеци. И кога ще родиш детенцето си? След девет месеца. Защо? След като това дете съществува от самия момент на зачеването, защо не се ражда на другия ден? Нима Аз, Бог, не бих могъл да направя така, че детето да се ражда на другия ден? Да, но по този начин поучавам теб, която ще станеш майка, да чакаш. И теб, който ще станеш баща, също. И ти да чакаш.” Научаваш се на търпение.
Детето се ражда, ти искаш светкавично да порасне и идват гости вкъщи и питаш: „Как ви се струва? Променило ли се е? Пораснало ли е? Станало ли е по-високо? Вижте как стана! Пръстите му. Вижте какви краченца! Как пораснаха краченцата!” и би искал, ако е възможно, да израсне бързо и да стане голям човек. По този начин Господ ти казва „Видя ли как расте детето ти? Лека-лека, спокойно. Ще расте със спокоен ритъм.” Това са ритмите на Бога. Ритмите на търпението.
Необходимо е да чакаш. За да поникне семето, което сееш, е нужно време, както и за да даде плод. Ти засаждаш семена. Ти си майка. Ти си баща. Ти си студент и студентка. Ти си ученик и ученичка. Ти се старец, старица. Какъвто и да си, сееш. Непрестанно сееш семена. Трябва да имаш увереността, че твоето семе ще поникне. Това, което казваш, ще стане. Но за да дойде това поникване и плодородие, трябва да чакаш. То няма да стане сега и веднага. Това, което казваш днес на детето си, не е загубено. Ама няма да видиш чудото след пет минути. Естествено и това не е изключено. Господ може да допусне да видиш бърза и рязка промяна, едновременно с твоите думи. Но по правило Господ – за да държи всички нас в смирение и любовта, за да ни научи да се надяваме на Неговата намеса, защита и помощ – ни казва „Чакай. Казал си твоята блага дума? Чакай. Днес казваш нещо добро на детето си? Бъди сигурен, че то не е напразно. Ще го видиш.” Ти учиш детето си на обноските на истинския живот чрез твоя опит и пример? В този момент сееш, хвърляш семената в сърчицето на детето. Трябва обаче да чакаш. Семето ще поникне. Детето те вижда, че си спокоен сред паниката на някакъв семеен проблем. То поглежда твоето лице сред бурята и вижда, че имаш мир, докато всички около теб говорят за война. И казва „Виж баща ми! Докато сега настава паника и имаме проблеми вкъщи, погледни го! Той е хладнокръвен. Той е спокоен. Управлява ситуацията. Майка ми, виж колко хладнокръвно посреща изпитанията в живота. Има мир в сърцето си. Не се ядосва, не крещи, не мрази, не се противи, не изпитва неприязън.” С всичко това знаеш ли какво правиш? Сееш семена около себе си. Семена на живот и истина, с огромна сила. И след това знаеш ли какво правиш? Ти отиваш и спиш, събуждаш се, отиваш на работа, вършиш останалите си дела, а това семе работи в сърчицето на детето ти. Вчера детето те видя, че си спокойна при проблема, който имахте вкъщи, и на другия ден отиваш нормално на работа. Тази картина, която обаче е влязла в сърчицето на детето, работи. Семенцето, което попада в земята, следва същия път. Идва след това водата и гали семето. И когато го гали, семето започва да се пробужда. След това се издува, разпуква се, неговият час идва след дни или месеци – когато му дойде часът – и се раззеленява. Започва да расте и след това започва да се вижда това, което отдавна се е извършвало – растежът и плодородието, което не се е виждало. То обаче е съществувало тайно и се извършвало.
Св. Йоан Златоуст казва това с много хубави думи. Той казва, че през зимата, когато снегът покрие земята, под този мълчалив бял чаршаф, се крие цял един живот. Ти обаче нищо не виждаш. Казваш „Мъртва природа”. Клоните са сухи, безжизнени. Природата е мъртва. Не виждаш зеленина. Чаршафът на земята е бял от снега. Но отдолу знаеш ли какво става? Подготвя се цял един живот. Подготвят се тези семена, които през пролетта ще дадат живот и ще накарат тази нива, която сега е мъртва без следи на живот – никъде не се вижда живот – да процъфти и да се раззеленее. Какво трябва да прояви земеделецът? Търпение. Да чака. Трудът обаче си заслужава.
Необходимо е да чакаш. Не прибързвай в живота си и ще видиш резултати. И не се разочаровай. Не оставяй разочарованието да смачка сърцето ти. Защото се разболяваш от разочарованието. Това не ти помага.
Източник (със съкращения): pravoslaven-sviat.org
Картина: Whistler's Mother, a portrait of Anna by her son, James McNeill Whistler (1871), en.wikipedia.org
