Всичко разумно е дарено със свободна воля ╫ Св. Йоан ДАМАСКИН за астрологията

(Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата „Успение на Богородица" в Протат, началото на XIV век. Aтон)

За Светлината, огъня и светилата - слънцето, луната и звездите

Според елините изгревът, залезът и доближаването на звездите до слънцето и луната ръководят човешките дела, а астрологията се занимава именно с това, но нашето мнение е, че ако по този начин могат да се предвидят валежите и безводието, студът и горещината, влагата и сушата, а също ветровете и пр., това в никакъв случай не важи и за делата ни. Господ ни създаде със свободна воля и ние сме господари на своите действия. И ако всичките ни постъпки са резултат от разположението на звездите, значи вършим всичко по необходимост, ала необходимото не е нито порочно, нито добродетелно; щом пък не притежаваме пороци или добродетели, то и не заслужаваме нито похвала, нито порицание, а Бог се оказва несправедлив, отреждайки на едни блага, а на други - беди. Ала Господ не би ръководил творенията Си, както и не би промишлявал за тях, ако всичко беше подвластно на необходимостта. И разум не би ни бил нужен, че който не решава делата си, няма какво да обмисля, а доколкото разумът ни е даден за размишляване, всичко разумно е дарено със свободна воля.

Подчертаваме отново, че звездите не са причина за събитията - нито за раждането на роденото, нито за смъртта на умрялото, а могат да предскажат най-вече дъждовете и промените в атмосферата. А колкото до твърденията, че могат да бъдат ако не причина, то поне предзнаменование за войни, защото слънцето, луната и звездите по различни начини въздействат върху въздуха и предизвикват всевъзможни връзки, състояния и отношения между хората, то дори тези състояния са в наша власт и се подчиняват на разума, който ги управлява и променя.

Появяват се и комети - знамения за смъртта на царете, но те не са съществуващи отвека звезди, а се раждат и загиват по Божия заповед подобно на звездата, появила се пред влъхвите в момента на човеколюбивото и спасително за нас Христово въплъщение, която също не се числи сред сътворените в начало. Това ясно се разбира от свидетелствата, че тя се движела ту от изток на запад, ту от север на юг, ту се появявала, ту изчезвала. Нещо съвсем непривично за посоката и природата на звездите.

Трябва да се знае, че луната заимства светлината си от слънцето. Това става не защото Бог не е бил в състояние да даде собствена светлина, а за да вложи Той в творението тези хармония и ред, които са налице, когато един командва, а друг се подчинява, а също и за да се научим да общуваме един с друг, да споделяме с другите и да се подчиняваме - да се подчиняваме преди всичко на Създателя, Бога Творец и Владика, а след това и на началниците, които са поставени от Него. При това не бива да разследваме: „Защо еди-кой си е началник, а аз не съм“, а нека приемаме с благодарност и благодушно всичко излизащо от Бога.

Понякога стават слънчеви и лунни затъмнения, които категорично разобличават безумието на онези, които се покланят на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:25), и доказват, че слънцето и луната са изменчиви и променливи. А всичко изменчиво не е Бог, тъй като всичко което се изменя, е тленно по природа.

Из: „Точно изложение на православната вяра”, Преподобни Йоан Дамаскин, изд. Славянобългарски монастир „Св. Вмчк Георги Зограф“
Изображение: Преподобни Йоан Дамаскин. Стенопис на църквата „Успение на Богородица" в Протат, началото на XIV век. Aтон