На 29 юли, осмата неделя след Петдесетница, почитаме Св. Мъченик Калиник Киликийски
Светият мъченик Христов Калиник живял през III–IV век и произхождал от Киликия, Мала Азия. Откроявал се с доброта, а сърцето му още от детството било изпълнено с непоклатима вяра у Бога. Свети Калиник преброждал градове и селца, проповядвайки Благата вест и наставлявайки стотици души по пътя на спасението.
Пребивавайки в град Анкира в Галатия, със словото си той опитал да убеди езичниците да се откажат от почитането на пусти и безжизнени идоли, а вместо това да опознаят Бога – Творецът на всичко съществуващо. Успехът на неговите проповеди предизвикал дълбока ненавист у мнозина езичници, които отнесли вестта до управника княз Сакердон.
Заведен при него, Калиник изповядал себе си като служител на Живия Бог и казал, че проповядва учението Христово, за да спаси повече хора от невежеството, уповавайки се това да му донесе вечен живот, както е обещано в Писанието. Когато Калиник предложил на Сакердон да се откаже от идолопоклонничеството, разяреният княз заповядал да го подложат на жестоки мъчения. Докато го биели настървено с волски жили, Калиник устремил мисълта си към Бога, благодарейки му за възможността да страда заради любовта си към Него.
После, когато започнали да стържат тялото му с железни куки, той се надсмял над палача, неспособен да се справи с гол и обезоръжен човек. Тогава Сакердон заповядал да му надянат железни сандали с гвоздеи и остриета, да го пуснат пред препускащите коне до град Гангри в Пафлагония (на повече от 70 поприща от Анкира) и там да изгорят Христовия войн. Калиник, обут в железните сандали, предвождал побеснелите коне и сякаш нечувстващ болка, пеел Давидовия псалом.
Подкрепян от Божията благодат, светецът с лекота пробягал под непосилната жега близо 100-те километра до Гангри и дори изпреварил своите пазачи. Когато пристигнали до място, наречено Матрика, изтощените от жажда войници, неспособни да продължат нататък по пътя, паднали в краката на светеца и помолили за помощ.
Помолил се Калиник и тутакси от скалата бликнал извор с животворна вода, който признателните християни после нарекли на негово име.
Когато пристигнали в Гангри, благодарните воини били все по-разколебани и не се решавали да изпълнят заповедта на княз Сакердон. Тогаз светият Калиник, в нетърпението си да се едини с Господа, сам ги уговорил да стъкнат огъня. Когато кладата се разгоряла, мъченикът влязъл в пламъците, прославящ Бога и в последния си миг.
На днешния ден празнуват Калин, Калина и Горан. Да са свети и честити имената ви!
От:„Синаксарь: Жития святых Православной Церкви“, издателство Сретенски манастир. Съставител: Йеромонах Макарий Симонопетрский
Превод: WebStage
Изображение: pravoslavie.ru
