На 11 ноември православната църква почита Свети Мина - покровител на семейството, сираците и бездомните, закрилник на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.

(Свети Мина и Исус Христос)

Поучение за Свети великомъченик Мина 

Неизброим е броят на християните, които са засвидетелствали с живота си истинността на изповядваната от тях вяра в Спасителя на човечеството. Ранната история на християнството отброява десет люти гонения против християните. Най-жестокото от тях било последното – по време на римските императори-съуправители Диоклетиан и Максимилиан. Стотици хиляди християни пострадали. Загинал мъченически и доблестният изповедник на Христовото учение св. Мина, чиято памет отбелязваме днес.

Свети Мина бил египтянин, изповядвал християнската вяра и служел във войската под командването на военачалника Фирмилиан в гр. Котуан.

По цялата Римска империя била издадена заповед всички християни да бъдат залавяни, мъчени и избивани най-безпощадно. Да се оставят живи само ония християни, които се съгласявали да принесат жертва на езическите богове и се поклонят на идолите. Като не можел да понася тия жестокости над мирните християни, св. Мина напуснал военната си служба и отишъл в една гориста местност. Предпочел да живее заедно със зверовете, а не да остане сред ония човеци, които не познавали Бога. Така преживял много време в пустинните места далеч от хората, като прочиствал душата си с пост и молитва.

Един ден в града Котуан имало голямо езическо празненство. Множество народ се събрал и се отдал на разни безумни веселия, като принасял жертви на идолите. Разпален от ревност по истинския Бог, св. Мина оставил пустинята и отишъл в града в разгара на празненството и над всички проехтял гласът на Божия угодник, изобличаващ езическото нечестие.

Изправен на съд, той бил увещаван от управителя на града да принесе жертва на езическите богове, за да запази живота си: „Аз те съветвам, - казал му управителят - само за малко иди се поклони на идолите, принеси пред тях жертва, а след това пак можеш да вярваш и да служиш на твоя Бог. Той няма да се прогневи, че малко си се отклонил от Него, за да принесеш жертва пред идолите и след това пак да се върнеш при Него.“

Св. Мина твърдо отказал да измени на своя Бог, бил подложен на жестоки мъчения, след които бил обезглавен, а тялото му било изгорено. През нощта християните събрали неизгорелите останки от тялото на мъченика и след прекратяване на гоненията ги положили в храма, въздигнат на мястото на неговата мъченическа смърт.

Свети великомъченик Мина устоял не само на увещанията на управителя, а и на мъченията. А ние често се отклоняваме от християнските принципи и норми, принасяме себе си в жертва на нашите „дребни“ наглед греховни желания, опитваме се да омаловажаваме нашите простъпки, надяваме се, че поради своето безпримерно и неизказано милосърдие, Бог няма да се прогневи на нашите малки забежки и, че пак можем да се завърнем при Него, както блудният син се завърнал при баща си и очакваме угоеното теле да ни бъде поднесено на тепсия, т.е. Бог да изпълни всичко, каквото поискаме от Него.

Братя и сестри, св. Мина е известен с много чудеса, станали по неговото застъпничество пред Бога. Нека, преди да застанем в молитва пред неговата икона, да си припомним нашите отстъпления от Христа и Неговия нравствен закон, да поискаме прошка от Бога за тях и едва тогава да се осмелим да отправим молитвен вопъл към Него. Амин.

От: „Изкачване на Тавор“, Свещеник Йоан Карамихалев, Енорийски издателски център „Св. Кирил и Методий“
* Christ and Saint Mina. 6th-century icon from Bawit, Egypt, Musée du Louvre, Paris