„Потребността от общество, произлязла от пустотата и монотонността на собствения ни вътрешен живот, тласка хората един към друг, но многобройните им неприятни качества и непоносими недостатъци отново ги отблъскват един от друг.“
В средата на 19 век немският философ Артур Шопенхауер описва сложната хореография на човешките взаимоотношенията, правейки аналогия с живота на бодливите свинчета. Неговата притча, придобила известност като „Дилемата на таралежите“ илюстрира дилемата на човешките същества, които едновременно търсят близост помежду си, но изпитаната болка ги принуждава да я отхвърлят здравословно далеч.
За бодлите, които ни държат на разстояние и вежливостта, която ни позволява да останем заедно – философски от Шопенхауер.
♥ Дилемата на таралежите
„Един студен зимен ден стадо бодливи свинчета си легнали, притискайки се едно към друго, за да се топлят и да не премръзнат. Но много скоро всяко усетило шиповете на другите и това ги накарало отново да се раздалечат. Когато нуждата да се стоплят ги накарала отново да се приближат, пак се повторила същата неприятност, и така те се мятали между двете злини, докато не открили, че могат да легнат на такова разстояние едно от друго, та да понесат най-лесно студа. Така потребността от общество, произлязла от пустотата и монотонността на собствения ни вътрешен живот, тласка хората един към друг, но многобройните им неприятни качества и непоносими недостатъци отново ги отблъскват един от друг. Средното разстояние, което те най-сетне откриват като възможност да бъдат заедно, е вежливостта и добрият тон. В Англия казват на онзи, който не спазва тази дистанция: Keep your distance! – Стой настрана!. И макар при това потребността от взаимна съпричастност да се задоволява съвсем непълно, затова пък не се усеща убождането на бодлите. Ако някой си има достатъчно собствена топлина, нека по-добре се държи далече от обществото, за да не причинява главоболия на другите, нито сам той да страда.“
По материал на: izbrannoe.com
Изображение: boredpanda.com
