Когато нашата воля съвпадне с Божията, получаваме това, което просим ╫ Духовното състояние и болестите

„На християните не са нужни болестите, така, както не е нужно да живеят в грехове. Божията воля е нашето изцеление.“ ~ Игумен Евмений (Перистий)

„Преведох този текст от книгата на игумен Евмений (Перистий) „Духовность как ответственность” и видях колко е необходима една такава гледна точка, след посещението си при една онкоболна жена. Тялото на тази жена беше поразено от рака, но душата и като че ли боледуваше още повече защото се бе оставила да я порази духовния рак - отчаянието. При нея, обратно на думите на св. ап. Павел духът беше немощен, и тази му немощ се отразяваше на близките й, които правеха всичко възможно да облекчават телесните й страдания, и да я разведряват. Докато бях при нея си спомних разказа за една французойка, която не се съгласила с категоричното мнение на лекуващите я лекари, че й остава много малко живот, и мобилизирала цялата си воля, преживявайки още цели дванадесет години. Разказах го и на жената, и това наистина й подейства благоприятно...

Текстът на игумен Евмений е необходим още и за това, защото има много хора болни от рак и други злокачествени заболявания, които възприемат идването при тях на православен свещеник, подтикването към изповед и Св. Причастие като ясен сигнал, че както грубо се изразяват са „вече отписани от живота”. Но животът ни е единствено и изцяло в Божиите ръце  и само Бог знае кога и как ще ни го вземе. Православният свещеник и при умиращия не бива да отива с мисълта, че отива при смъртник. Той отива при жив човек и преподавайки му Тайните Христови - Пречистите Тяло и Кръв Господни да го подготви за живота - земния, които може да продължи още или вечния, ако Господ реши да прибере душата му...“ ~ Прот. Емил Паралингов

(Василий Максимов „Больной муж“, 1881)

Духовното състояние и болестите ╫ Игумен ЕВМЕНИЙ (Перистий)

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта, като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише: „В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род се вижда, как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях. Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота, и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме, и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог, или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те? Защо и те, изпълнените с Божия благодат, са били нападани от болести?

Светецът носи върху себе си кръста на целия свят. Светецът е човек, който заедно с Христос носи на плещите си всички последствия от човешкия грях. Светецът може да боледува, да страда, защото той умее и да състрадава, да разделя страданията и да плаче над тях, над греховността, над отпадането на света от Бог”.

На страниците на Св. Евангелие, виждаме тясната взаимовръзка между освобождението на душата от оковите на греха и физическото изцеление. Изкуплението от греха, извършено от нашия Господ Иисус Христос на Голгота, се разпространява и върху последствието от греха – болестите. На греха, Бог противопоставя Своята прошка; на смъртта - вечния живот; на болестите - телесно изцеление. Служението на Спасителя именно в такъв образ се проявява. Той учил на Божието Слово, проповядвал покаяние (освобождение от властта на греха), утвърждавал Царството Божие и изцелявал всяка болест и немощ у хората.

Божията воля относно болестите и тяхното лекуване, открита ни чрез Неговото Слово, явно и недвусмислено утвърждава, че нашия Небесен Отец не желае децата Му да боледуват, да са немощни и да изпитват недоимък. Още в Стария Завет Бог обещал: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ /Бог твой/, целител твой” /Изх. 15:26/. Господ „прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост” /Пс. 102: 3-5/.

Иисус Христос, въплътения Син Божий явил в Себе Си, точно и пълно, природата и характера на Бог. Във времето на Своето земно служение Христос явил Божията воля в такива действия, чрез който показал, че Божията воля за човека е пълното негово изцеление. На никои от обърналите се за помощ, Сина Божий не казал: „За теб е по-полезно да поболедуваш още малко”. Изцелението винаги било съпътствано от прощаване на греховете, а прощаването на греховете, от изцеление на тялото. Прощаването на греховете и изцелението на тялото са две благословения, свързани едно с друго и явени от Бог, за да ни изкупи и ни направи здрави, духом и телом.

Господ Иисус Христос повелил на основаната от Него Църква да лекува болните. Това бил неотменин елемент от проповедта на Св. Евангелие /вж. Деян 3:1-10, 4:30, 5:16, 8:7, 9:34, 14:8-10, 19:11-12, Иак. 5:14-16/. Новия Завет разказва за три способа, посредством които Божията изцеляваща сила и вяра действала чрез Църквата: възлагането на ръце /Мат. 16:15-18/; изповядване на греховете, последвано от помазание с елей /Иак. 5:14-16/; благодатни дарове на изцеляване на болните, дарувани на Църквата Христова, чрез Духа Светаго: „На всекиму се дава да се прояви  у него Духът за обща полза…едному вяра, …другиму - дарби за лекуване…” /1 Кор. 12:9/.

Докато не сме уверени в това, че Божията воля е нашето изцеление, ние не можем нито да молим за него, нито да го приемем с вяра. Ако в разума ни има съмнение, ще се излекуваме ли или не, ако няма вяра, че Божията воля, е именно премахване на болестта ни, то излекуването е невъзможно. „Без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят” /Евр.11:6/. 

Болният е необходимо да се обръща към Бога с молитва и вяра: „Но да проси с вяра и никак да не съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден” /Иак.1:6-8/…

Ако хората са твърдо убедени в това, че Бог иска да ги изцели, и че постигналата ги болест, не е Божията воля, те винаги ще получат изцеление във време на молитва ако не и по-рано. Разбирането на това, каква е Божията воля по отношение на болестите е основата, върху която може да действа съвършената вяра.

Дълго време много от нас бяха убедени, че Божията воля се проявява именно в болестите, че те служат за нашето благо, че възпитават в нас смирение, че болния човек е по-близо до Бог, Който често осъществява Своята воля чрез болестта. Но внимателно да прочетем така познатия ни откъс от Св. Евангелие: „А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е  по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли: или да кажа: стани и ходи?” /Мат. 9:5-6/. Господ поставя знак на равенство между прощаването на греховете и физическото изцеление. На християните не са нужни болестите, така, както не е нужно да живеят в грехове. Божията воля е нашето изцеление. А ако не е така, то всеки опит да се лекуваме при лекар, всеки опит да се молим за оздравяване са равни на явно или неявно несъгласие с Божията воля. И само в случай, че човек е уверен, че изцелението му е Божие благословение не само за отделните хора, но и за него, той може да се обърне към Бога с дръзновена молитва и да вярва, че ще получи просимото. 

Изцелявайки хората, Иисус Христос им откривал съвършената воля Божия за човечеството. Св. Евангелие повествува, че Христос изцелявал всички, и всеки, който се докосвал до Него получавал изцеление /Мат. 12:15, Лука 6:19/. Ако ние не знаем, в какво се заключава волята Божия в един или друг случай, то можем да се молим с думите: „ако е Твоята воля”, и да оставим Бог да извърши онова, което е най-добро за нас. Но когато Бог ни открие волята Си, и ни обещае, че ще извърши нещо определено, ние не трябва да пребиваваме в съмнение към Него. Св. Писание ни показва много ясно, че физическото изцеление е Божия воля, точно както Божия воля е и духовното изцеление. Но нашата воля също е необходима за да се излекуваме - телесно и душевно: “Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде” /Иоан 15:7/. Когато нашата воля съвпадне с Божията, ние получаваме това, което просим…

Преди да се изпълните с крепка вяра, необходима за вашето оздравяване, трябва да се избавите от всяко съмнение относно Божията воля за това. Преди да започнете да се молите за оздравяване, преди да изпълните съвета на св. ап. Иаков: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” /Иак.5:14-15/, необходимо е да знаете, че Божията воля наистина е да се излекува тялото, точно така както е Негова воля и излекуването на духа. Само разбирайки смисъла на Божиите обещания, болният, но вярващ човек може да отхвърли всяко съмнение и изпълнен с крепка вяра да достигне до изцеление.

Бог не може да възроди духа на човека преди последния да разбере, че Бог наистина желае това. Спасението се дава по вяра, когато човек се уповава на откритата му воля Божия. Изцелението е спасение, отнасящо се за тялото. В този смисъл е напълно уместно да се молим с молитвата на св. прор. Иеремия: „Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда; спаси ме, - и спасен ще бъда” /Иер. 17:14/.

Трябва обаче да се знае, че за приемането на Божественото изцеление съществуват определени препятствия: Неизповядани грехове; Страх или остра тревога; Стари разочарования, които подронват вярата в настоящето излекуване; Настояването на околните, че е невъзможно да се излекувате; Собствената убеденост, относно това, че болестта е Божия воля; Неверие във възможността да се излекувате.

Митрополит Антоний Сурожски пише: „Благочестиви хора често ми казват: „Защо ми е да ходя на лекар? Мога да отида и да помоля свещеника да се помоли за мен или да ме помаже с осветен елей”... Да, можеш. Но защо да го правим, когато Бог ни е дал други средства, много по-достъпни, много по-прости, не изискващи от нас тази дълбока вяра с която се обръщаме към тайнствата и действията на Църквата? Ще попитате кой казва това? Св. Серафим Саровски го казва: Лекувай се, защото Бог е създал и лекаря и лекарствата, и в Неговата воля е твоето оздравяване”.

Св. Серафим повтаря това, което можем да прочетем в тридесет и осма глава на книгата на Сирах. Там се казва, че Бог наистина е създал и лекаря, и лекарствата, и е дал на лекаря власт да лекува. В книгата на Сирах е казано още нещо особено важно: преди да отидеш при лекаря, и през цялото време, през което ще се лекуваш по естествен начин, търси пътя на покаянието, търси духовното очистване. Болестите са свързани от една страна, с всеобщата съдба на цялото човечество, с общото негово разслабване, с това, че сме смъртни и подхвърлени на страдания и болка; а от друга и с възможността за позитивна промяна в душата.

Щом човек се разболее, той е длъжен преди всичко да влезе вътре в себе си и си зададе въпроса, колко е далече от Бога, какво в него не е правилно по отношение на ближните, по отношение на самия него, доколко той осквернява и изродява Божия образ, който е заложен в него. И заедно с това е длъжен смирено, без да се надява на това, че с чудото на своето покаяние може да победи телесната болест, да отиде при лекаря и търпи неговото лечение”.

Необходимо е да знаем, че макар и Бог да не бърза да отговаря на нашите молитви, това не означава, че отхвърля молбите ни. Понякога Божият промисъл за човека се отнася за нещо много по-голямо, и когато това се изпълни, служи за много по-голяма Божия прослава и за наша полза.

От книгата: „Духовность как ответственность”, Игумен Евмений
Източник:
pravmladeji.org
Картина: Василий Максимов „Больной муж“, 1881 год.

6504 Преглеждания