„Всеки от нас трябва да принесе плод, който съзрява в дълбочината на човешката душа.“

(Fresco from the Pec monastery, Serbia,14th Century)

Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

Слово на Велики Понеделник

Всеки ден от Страстната седмица е отбелязан с особени възпоменания. След тържествения вход в Йерусалим Господ всяка вечер, след като прекарвал деня в Светия град, се отправял с учениците Си на Елеонската планина. В тези дни Той се обръщал към тях с особено силни, изпълнени с най-дълбок смисъл слова, откривайки тайните на Царството Божие, пооткрехвайки завесата на бъдещето на целия човешки род.

С понеделника е свързано особено събитие. По пътя за Йерусалим Господ и Неговите ученици видели смоковница - смокинено дърво, покрито с богати листа. Изгладнелите пътници дошли до това дърво и Господ започнал да търси плод, но не намерил нито един. И тогава Той проклел смоковницата.

Известно е как критици на Евангелието - хора, които по различни причини не могли и не могат да приемат словото, предадено на човешкия род от Господ Иисус Христос, критикували този откъс. Забележително отговаря на тази критика свети Инокентий Херсонски. Според неговите думи, работата, разбира се, не е в това, че Господ се обидил на смоковницата: „искало Му се да вкуси плод, а няма – така че бъди ти проклета”. Съвсем не това е искал да каже Спасителят, но осъдил смоковницата, за да ни даде пример за това, че безплодието е наказуемо.

И съвършено неслучайно в същия ден Той разказва притчата за злите лозари - тези същите, които не искали да отдават плодовете на лозето на своя господар и пребивали пратените при тях и, накрая, убили сина му. В прекия смисъл тази история се отнасяла към юдейския народ, който в своя религиозен живот престанал, по това време, да дава плодове; затова и дошъл Спасителят, за да се окажат и този народ, и всички народи по земята, способни да принесат плод. И притчата за лозарите ни помага да разберем смисъла на осъждането на смоковницата. Господ осъжда безплодието, когато човек не принася плод, когато целият му живот преминава, а плод няма.

Всеки човек може да има свой плод. Някой плод е видим само за близките, за роднините. Има и такива плодове, на които мнозина се наслаждават - най-големите изобретения, творческите прозрения, забележителните произведения на изкуството. Има удивителни таланти, които са надарени от Бога, за да ръководят другите хора, тогава плодът е общо действие на мнозина, насочено към подобряване на живота. Но Господ, осъждайки и смоковницата, и лозарите, имал предвид, най-напред, други плодове, а именно плодовете на духа. Всеки от нас трябва да принесе плод, който съзрява в дълбочината на човешката душа; и ако ние се явим на Страшния съд, нямайки такива плодове, ще бъдем осъдени и проклети също като безплодната смоковница.

Може би страшните думи, отправени от Господа към това дърво, станали назидание за мнозина, ще ни помогнат и на нас, в началото на Страстната седмица, да разберем, че без плода на духа няма живот и няма вечен живот. Ние знаем що за плод е това. И апостол Павел ни учи; и църковната проповед ни внушава, що е то плод на духа. Страстната седмица ни се дава на нас, та преминавайки попрището на Светата Четиридесетница, и може би нищо не успели да направим за тези четиридесет дни на Великия пост, ние в тези свети дни, прониквайки се от смисъла за всичко, което Бог в Христа е извършил заради нашето спасение, да подтикнем себе си, за да принесем плод на Господа, плода на нашия живот, с който и ще се оправдаем на Страшния Божи съд. Амин.

Източник: pravmladeji.org, превод: Прот. Йоан Карамихалев
Изображение: Fresco from the Pec monastery, Serbia (14th Century), iconreader.wordpress.com