На 12 декември православната църква чества паметта на Свети Спиридон, един от великите чудотворци на IV век
(Icon exhibited at the Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki, Greece)
Свети Спиридон живял през IV век на остров Кипър. Роден в бедно семейство, от малък станал овчар и, както пише в житието му, бил „прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот”. Като достигнал пълнолетие, се оженил, но скоро овдовял и се отдал изцяло в служба на ближните си – хранел бедни и сираци, приютявал странници. Господ му дал дарбата да лекува по чуден начин различни болести и при него започнали да се стичат болни от близо и далеч. Славата му се разнесла и по време на управлението на император Константин Свети Спиридон бил назначен за епископ на град Тримитунт на остров Кипър. Въпреки високия си сан, светият човек запазил своята скромност и смирение – продължавал да помага на ближните си, да работи заедно с обикновените хора на полето и да носи овчарската си гега и любимата си шапка, изплетена от върбови клони. С тази плетена шапка започнали да го изобразяват и на иконите – тя се превърнала в негов отличителен атрибут, още повече, че и самото му име означава „кръгла плетена кошница”.
Традиции и обредност на празника
Светецът е дълбоко почитан по нашите земи, особено в района на Родопите и Южна България. Според традиционните представи той предпазва хората от обриви, пъпки и рани, наричани в народните говори струпи или живи кели. Затова на празника му на 12 декември жените месили и раздавали специални обредни хлябове – колаци, за здраве. В Асеновградско пък се вярва, че Свети Спиридон лекува ушни заболявания. Местна легенда разказва, че веднъж се явил насън на един човек, който страдал от болки в ушите и му казал да отиде в параклиса „Св. Спиридон”, да натопи едно памуче в кандилцето пред иконата му и да си избърше с него ушите. Човекът изпълнил заръката на светеца и оздравял. Затова хора, които имат подобни проблеми, и до днес търсят помощ в асеновградския параклис, посветен на свети Спиридон.
Покровител на занаятите
Освен като лечител, в народните представи Свети Спиридон присъства още като занаятчия и покровител на занаятите. Вероятно това вярване има връзка с един апокрифен епизод от житието му. Като епископ, Свети Спиридон участвал в Първия Вселенски събор. Тогава била осъдена арианската ерес, която не признавала идеята за триединния Бог. Другите епископи, знаейки, че светецът не е изучавал науки, се опитали да го държат настрана от споровете, за да не се изкаже неуместно. Той обаче постъпил неочаквано за всички – вместо да привежда аргументи, извършил чудо: взел една керемида, стиснал я и от нея на земята потекла вода, а към небето се издигнал огън. В ръката му останала шепа пръст. Така светецът нагледно показал на невярващите какво означава единството на Светата Троица. Заради този момент от житието му, светецът в народна среда е смятан за патрон на керемидчии, грънчари, тухлари, казанджии, т.е. на хората, които използват в работата си огън или пръст, а също и на занаятчиите изобщо.
Легенди за чудесата на светията
Многобройни са легендите, които описват чудотворствата на Свети Спиридон като занаятчия. Разказва се, че именно той пръв се опитал да направи глинен съд. Дълго се мъчил, но без успех, защото глината се лепяла по ръцете му. Разплакал се и сълзите закапали върху глината. Тогава разбрал, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Така направил първия съд и го опекъл – затова е покровител на грънчарите. Според друга история Свети Спиридон дълго се мъчил да калайдиса изработения от него казан, а дяволът злорадо го наблюдавал. Когато обаче го излъгали, че светецът е успял, той неволно се издал: попитал кой е казал на Спиридон да използва нишадър. Така хората научили тайната на калайдисването: за да хваща по-добре, калаят се смесва с нишадър.
В някои райони на страната Св. Спиридон се почита като обущар и патрон на обущарите. Разказва се, че веднъж тръгнал на събор и отседнал да нощува в един хан. През нощта коварните му спътници отрязали главата на мулето му, за да му попречат да иде на събора. Светецът обаче залепил главата на животното и отново го съживил. След станалото чудо враговете му се разкаяли и поискали прошка. Образът на Свети Спиридон като обущар е претворен и в прекрасния разказ на Елин Пелин „Очите на Свети Спиридон”. Младият майстор бил изкушен от гледката на изящен женски крак, обут в прозрачен чорап, когато трябвало да вземе мярка за обувка. За да се спаси от изкушението, праведникът сам избол очите си, но примамливата гледка продължила да го преследва и той разбрал, че изкушението не е в очите, а в душата. Трогнат от страданията му, Господ му върнал зрението, а хората го признали за светец.
Източник: bnr.bg
Изображение: Icon exhibited at the Museum of Byzantine Culture, Thessaloniki, Greece, bg.wikipedia.org
