„Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не го сториш, пак проблеми ще имаш.“


(
„Преподобный Антоний Великий“, о. Крит - Собрание Велимезиса)

Архим. Андрей КОНАНОС

Св. Антоний бил от първите подвижници, които се заселили в пустинята. Веднъж той, бидейки в недоумение как да живее, за да се спаси, в молитва се обърнал към Бога: „Господи, какво да правя, как да минава денят ми, как да живея?”. Тогава той видял пред себе си ангел, който приел неговия образ и започнал да върши различни работи: да плете кошници, защото това правели в пустинята, след това започнал да чете книга, след това го видял да се моли, след това да отпочива, след това да се храни. Така ангелът му показал как да минава неговия ден и му казал: ако правиш това, ще се спасиш!

Затова вложи ред в живота си и когато се събуждаш да знаеш какво ще правиш и как ще живееш. Това има връзка и с думите на св. Антоний: този, който иска да кове желязото, предварително мисли какво ще направи и каква форма ще му придаде. Трябва да знаеш какво искаш в живота си. Искаш от желязото да направиш сърп? Чук? Брадва? Нож? По един начин ще удариш, ако искаш да направиш нож, по друг, ако искаш да направиш сърп, брадва и всичко друго. Нали? Не ковем желязото както дойде. Светецът ни казва да имаме цел, прицел, в живота да знаем какво правим. Казвам това, защото много деца сядат да четат и стоят пред бюрото дълго време, но нямат система, нямат ред и дисциплина да кажат: два часа ще уча по математика. Зяпат от едно в друго, времето минава и нищо не правят или не постигат добър резултат. Ти си ковал желязото, но не си знаел как и така си се изморявал напразно. Понякога две-три движения са достатъчни да донесат резултат, стига само да знаем начина, по който ще постъпим. Това са много хубави и мъдри съвети, изречени в 3 век след Христа.

Друг път св. Антоний размишлявал за живота на хората и различните противоречия в живота и си казвал: Богати и бедни, красиви и грозни, млади и стари, болни и здрави, Боже мой, защо има такива противоречия в живота? Защо има такива проблеми? Защо млади хора умират толкова безславно, толкова рано, бидейки добри като човеци? В същото време възрастни хора понякога живеят в разврат, в разкош и грях, но умират 100-годишни, здрави са и вършат толкова неправди? Защо да стават земетресения и да се затриват градове и хора? В това, което казвам сега, влагам и мои неща, защото представям духа на неговия въпрос. Предавам смисъла на неговите думи. Той се питал за парадоксите на живота. Това защо, което казваш и ти: Защо, Господи, става това, това и това? и постоянно го повтаряш. Бог отговорил на неговата молитва: Антоние, не се занимавай с Моите неща! Това, което питаш, не те засяга, това са неща от Моят живот. Тези въпроси са божествени решения. Искаш да разбереш Моя божествен ум? Ама, не можеш. Не го издържаш, малък си, не побираш Божия ум, за да разбереш всички тайни на света. Оттогава св. Антоний не попитал повторно и разбрал, че съществуват неща, които превишават неговите сили, а единствено се доверил на Бога.

Някой го попитал: „Отче, кажи ми какво да правя! Дай ми добър съвет за живота!”. Св. Антоний му казал: три неща ще ти кажа – където ходиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш и да Той да бъде до теб; второ, каквото и да правиш, то да бъде в духа на Св. Писание, т. е. да отговаря на Евангелието. И трето, където и да си, не сменяй постоянно твоето място – т. е. да не бъдеш нестабилен и неуреден в живота, а да имаш ред.

Трябва да бъдеш постоянен. Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и по сериозни въпроси. Един човек се ожени и ми каза сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея? Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш? Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”. Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата ще си прекарам добре! Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще имаш безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени? Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности. И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело: в първия влагата: ох, кокалите ми ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Той отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам виновно е едно, виновно е друго! и постоянно да забравяш, че само ти си виновният.

В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.

Някой друг го попитал: Отче, какво да правя? Дай съвет и на мен! Той му казал: Ето какво ще правиш! Винаги мисли смирено за себе си, имай смирение и не бъди егоист. Второ: забрави старите неща, каквото станало, станало. Недей да дълбаеш в тях, да ги връщаш и отново да ги съживяваш. Минали са, стари са, изповядал си се. Добре, допуснал си грешки, но животът продължава. Дадох погрешно възпитание на детето си, притисках го и сега то плаща за това. Сега какво искаш? Да се подлудиш, да се самоубиеш? Направила си грешки спрямо детето си – и то ще направи спрямо своето дете. Хора сме, няма да ни отрежат главата. Направил си грешки, но те са в миналото; въпросът е оттук нататък какво правим. Не се връщай постоянно към старите неща. Това е вторият съвет. Първият е смирението, да нямаш велика идея за себе си. Вторият е да не се връщаш към старите неща и третият е където и да ходиш, да внимаваш с езика си какво говориш, в стомаха си какво ядеш и най-вече колко ядеш. Да имаш самоконтрол. Ако спазиш тези три неща, внимание върху езика, върху стомаха, смирение и да не се връщаш към старите неща, ще намериш покой в живота си. Така отговорил св. Антоний.

Превод: Константин Константинов

Източник със съкращения: dveri.bg
Икона: „Преподобный Антоний Великий“, о. Крит - Собрание Велимезиса, icons.pstgu.ru