Велики Понеделник. За молитвата ╫ Страстната седмица

Из поучителното Евангелие на Софроний Епископ Врачански - първaтa бългaрскa пeчaтнa книгa, публикувана прeз 1806 г. в гр. Римник.

(The monk at prayer, 1865 - Edouard Manet)

Велики Понеделник. За молитвата.

Бъдете будни и се молете,
за да не паднете в изкушение.
(Мат. 26:41)
Благослови, отче!

Християни, знаете ли как моряците, като наближат с пълен кораб някое пристанище, полагат големи усилия и внимават да не ударят кораба в някоя скала, за да не изгубят целия си предишен труд. Така и ние, колкото повече наближаваме края на поста, през тази велика и последна седмица, която се нарича велика заради великите Божии чудеса, които се случиха през нея, когато Христос победи дявола и помири хората с Бога, трябва да се трудим още повече с пост, молитви, милостиня, правда, кротост и други добродетели. За това и ние, щом като сме получили през тази седмица толкова блага, трябва в знак на благодарност към Бога да прекараме цялата тази седмица в пост, бдение, молитви и милостиня, всеки според силата си. Както правят и православните царе, които през тази седмица затварят съдилищата, преустановяват всяко съдебно дело и пускат затворниците. Така трябва и ние, през тази седмица да проявим милост, към сиромасите и да тичаме в църквата да слушаме Божието слово, и да се молим за греховете си, както казва апостол Павел: Непрестанно се молете (1 Сол. 5:17) и внимавайте с ума в молитвите си. За това нека не ни мързи, а винаги да бъдем будни и да се молим на Бога за греховете си денем и нощем, когато е най-голямата тишина откъм домашни смущения. Така правел и цар Давид, който, макар да бил украсен с багреница и корона, и да е имал толкова много светски задължения, пак ставал посред нощ, и се молел на Бога (вж. Пс. 118:62, 55, 6:7, 62:7, 87:2 и др.). Денем от много светски грижи нямал време да се помоли на Бога, но когато всички хора спели на дебели постелки и се обръщали от една страна на друга, тогава цар Давид отправял към Бога горещите си молитви, за които получил прошка от Бога и помощ против враговете си по време на война. И щом като той бил цар и се молел толкова много, ние грешните, какво да направим? Той бил цар, а живеел по-свято от монасите, защото храна му били неговите денонощни сълзи (вж. Пс. 41:4), с които всяка нощ измивал леглото си и се уморявал от въздишки (вж. Пс. 6:7), очите му винаги били украсени със сълзи, като с бисери и осъмвал с плач и молитва. Така се молел на Бога и апостол Павел, когато бил затворен в тъмницата. Така да правим и ние винаги и на всяко място. Защото, когато имаме чисто сърце, тогава можем навсякъде да се молим на Бога и в къщи, и на път, и в съда, и в морето, и на всяко място винаги можем да получим прошка, щом се молим с чисто сърце. А най-вече тази седмица трябва да прекараме в пост, милостиня и покаяние, с които тук ще получим всички блага, а там ще наследим Небесното царство с помощта на нашия Господ Иисус Христос. Нему слава във вечните векове, амин.

Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
Картина: The monk at prayer, 1865 - Edouard Manet; chinaoilpaintinggallery

64914 Преглеждания
В този ред на мисли