„Кръстният знак слагаме на челото - измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите - за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете - за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.“
~ „По пътя към храма“, Хаджи Славчо КИСЬОВ
(„В церкви“, 1939 г., Николай Богданов-Бельский)
╫ Кръстният знак
Кръстът е основният символ на християнството. В миналото от ранно детство учели децата да събират пръстчета и да се кръстят. Сега много от нас учат това движение в зряла възраст.
За невярващите това действие може и да не означава нищо, но не е така за православния християнин. Защото кръстът е неговата защита. Човек пребивава не само във физическия, но и в духовния свят. В този духовен свят ние се намираме между двата полюса - между божествената любов и противодействащата й злоба, тъмна отрицателна енергия, която народът нарича нечиста сила. И кръстът е нашата защита от нея.
А ако трябва да сме точни, когато се кръстим, ние изповядваме своята вяра. Кръстният знак е най-краткият символ на вярата - безсловесен и абсолютно достъпен за всички.
Докосвайки челото, утробата и раменете си, мислено изобразяваме кръст. Челото ни символизира небесата, утробата - земята, а напречницата напомня, че Светият Дух обхваща всичко - открай докрай.
Първообраз на спасителната сила на кръста намираме още в Стария Завет. По Божия заповед старозаветният законодател Мойсей осенил кръстообразно с жезъла си Червено море. Водите се отдръпнали към брега и евреите минали по суша. След тях преследващата ги египетска армия била издавена, тъй като Мойсей направил втори кръстен знак и водите отново се съединили. Това била чудодейната сила на Мойсеевия жезъл, с който правел кръстните знамения.
По време на 40-годишното странстване на израилтяните из пустинята те били ухапвани от големи змии. Господ заповядал на Мойсея да издигне кръст с медна змия на него. Който погледнел с вяра към змията с кръста, се избавял от змийската отрова и смъртта. Под формата на кръст Мойсей прострял ръцете си към Бога. Също и наследникът му Иисус Навин изобразил кръста с ръцете си и заповядал на Слънцето да спре своя ход, за да се удължи денят и той да спечели битката с амореите. Всичко това било предобраз на великата спасителна мисия на Христа, Който чрез кръстната Си смърт изкупил човешките грехове, унаследени от прародителите Адам и Ева.
В книгата Откровение пише, че небесното знамение, което ще предшества Второто пришествие, ще бъде ясно изписан на небето кръст.
Кръстното знамение било утвърдено от император Константин Велики. Преди една голяма битка на небето се появил кръст с надпис: „Сий победиши" (С това ще победиш). Той заповядал да се изпишат на бойните знамена кръстове. Влязъл в битка и победил. В знак на това събитие с Миланския едикт през 313 г. сл. Хр. той утвърждава християнската религия като официална.
Днес всяка християнска молитва е съпътствана от кръстен знак. Този кръст е спасителен само ако всеки, вървейки към своята лична Голгота, носи с желание и упование своя житейски кръст, вярвайки в спасителната сила на Кръста.
Кръстният знак се прави с дясната ръка. Трите пръста - палецът, показалецът и средният, се съединяват в едно, а останалите два - безименият и малкият, се свиват е дланта. С трите съединени пръста докосваме най-напред челото, след това гърдите, дясното и лявото рамо. По този начин изобразяваме кръст над себе си. Когато отпуснем ръката, леко се покланяме.
Какъв е символът? Съединените три пръста означават вярата в Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисуса Христа, с Неговите две естества - божественото и човешкото, Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение.
Кръстният знак слагаме на челото - измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите - за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете - за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни.
С кръстния знак призоваваме Божието име и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица. Затова кръстният знак се прави при влизане и излизане от храма; всякога преди започване и свършване на работа; преди лягане и след ставане от сън, преди храненето и в началото на молитвата.
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим.
Когато свещеникът призове от светия олтар: „Мир вам, глави ваша Господеви приклоните", ние само леко свеждаме главите си, без да се кръстим. Благослови ли обаче свещеникът със св. Кръст или с ръка, а владиката - с две ръце или дикири и трикири, вярващият се прекръства. Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме.
Носенето на кръст около врата започва през V век, най-напред в Сирия. Палестина и Египет, където са погребани голяма част от светите мъченици. Поклониците вземали нещо от техните гробове и го слагали в кръстовете, които се затваряли в малки касетки, носени около врата.
Едни от най-ранните кръстове в българските земи са намерени в Доростол (Силистра), където е бил погребан местен светец. По време на иконоборческия период (VIII век) обичаят да се носят кръстове замира, за да се възроди през Х-ХІ век. Днес кръстче около врата носят и вярващи - като символ на Христовия кръст, и невярващи - като модно бижу.
Освен чрез кръстен знак благоговението си пред Бога изразяваме и с поклони. Коленопреклонението, тоест, стоенето в храма на колене, става по време на четене на специални молитви, при които свещеникът подканя вярващите с особен възглас. По време на постите, особено през Великия пост, Църквата препоръчва дълбоките (земни) поклони. Не е прието в дни на всенародна духовна радост и в деня, в който сме приели своето Причастие, да се правят поклони. Не се правят поклони до земята в неделните дни, от Великден до Петдесятница и от Рождество Христово до Богоявление (Йордановден). Пред иконите можем да коленичим.
Църквата е отредила специални молитви за кръста на 14 септември - Въздвижение на Честния кръст (Кръстовден), както и на Велики петък, наречен Разпети петък. Третата неделя на Великия пост е наречена Кръстопоклонна, тъй като е посветена на Животворящия Христов Кръст. Това не е случайно. В средата на великопостния подвиг Светата Църква издига пред вярващите Светия Кръст, за да ги насърчи за кръстоносенето, та да доведат започнатия с поста подвиг до спасителния край. В края на утринното богослужение се изнася Св. Кръст. Вярващите се покланят, а свещенослужителите и певците пеят: „Кресту твоему покланятися, Владико, и Святое Воскесение твое славим“, тоест, на Tвоя кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято възкресение славим!
Всеки християнин, който носи около врата си кръст, или има такъв в дома си, трябва да го е осветил в църква. Често на новородено дете се подарява кръстче, без да е осветено. По време на тайнството Кръщение кръстчето трябва да се освети и тогава да се подари на кръщелника.
Кръстът, този универсален символ на християнството, трябва да съпътства целия ни живот, всичките ни земни дела. В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. Присъстваме ли на богослужение или свещен обряд, трябва да изразяваме вярата си с кръстен знак!
Когато майката благославя чедото си, прави и кръстен знак. Изпраща го на път с благословията „На добър час“ и се прекръства. В дни на неволи и болести тайно застава пред иконата в дома си и чрез кръстен знак измолва здраве на рожбата си. Човек изпраща своите близки и познати до вечното им жилище с „Бог да го прости“ и пак прави кръстен знак.
Грях е християнин, на когото не вярват за нещо, да уверява чрез правене на кръстен знак. Защото е казано: „Думата ви да бъде. Да! Да! и Не! Не!“ Честата и безсмислена употреба на кръстния знак омаловажава неговото спасително значение. Децата трябва от малки да се приучват как правилно да правят кръстния знак и да им се обяснява символът му.
Ето и молитвата пред кръста:
„С Твоя кръст разруши смъртта, на разбойника отвори рая, на мироносците плача превърна в радост и на апостолите заповяда да проповядват, че възкръсна, Христе Боже, Който даряваш на света велика милост! Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето достояние, като ни даряваш победа над противниците, и ни запазваш с Твоя кръст“
Из: „По пътя към храма“, Хаджи Славчо Кисьов, изд. „Компас П“, Пловдив, 2006 г.
Картина: „В церкви“, 1939 г., Николай Богданов-Бельский
