За знанието и глупостта с пословиците и поговорките, събрани в „Мъдростта на древен Китай. Защо пее славеят“ (ИК Пергамент Прес, 2012).
(A Chinese tea plantation with workers watering, picking and firing the tea. Lithograph by E. Gilks, c. 1850, after B. Clayton after Piqua)
§
Знанието
Глупакът не пита; който пита, не е глупак.
Човек печели повече знание от провалите си, отколкото от успехите си.
С опита ще дойде и знанието. А вдъхновението ще го последва.
Знанието е безгранично, но човешките възможности имат предел.
Чети задълбочено и можеш да откриеш, че всяка поговорка струва хиляда кюлчета злато.
Ако човек не е просветлен отвътре, коя лампа ще му покаже пътя? Ако намеренията ти не са почтени, каква полза има да повтаряш молитви?
Знанието е съкровище, което следва притежателя си навсякъде.
Неизорани ниви - празни стомаси; непрочетени книги - празни глави.
Правим свещта заради светлината, която ни дава; четем книгата заради мъдростта, която ни носи; светлината осветява тъмната стая; мъдростта просветлява човешкото сърце.
Онзи, който притежава знание, притежава и сила.
Ако не се качиш на планината, няма да можеш да видиш равнината.
Ако пълниш главата си, вместо джобовете, никой няма да може да те ограби.
Златото си има цена, но знанието е безценно.
Зарови се в старите уроци, за да откриеш нови неща.
Да не обичаш да четеш, е същото, като да не можеш да четеш.
Знанието внася тревога в живота.
Знанието е по-ценно от дома и земята.
Не се плъзгай по повърхността така, както водното конче целува водата.
Тълкувание: Тази поговорка загатва за необходимостта да търсим дълбокия смисъл на нещата.
§
Глупостта
Четиридесетгодишният глупак наистина е глупак.
Глупакът се сражава със собствената си сянка.
На глупака и щастието е глупаво.
Който пита е глупак за пет минути, а който не пита, остава такъв за цял живот.
Когато пръст сочи луната, глупакът гледа пръста.
Безумие е да правиш едно и също нещо по един и същи начин и да очакваш различен резултат.
Лесно е да убедиш умен човек, но да вразумиш глупака е трудно начинание.
Вдигнал камък, па го пуснал на краката си.
Търсил магарето, докато му гледал задника.
Когато едно куче залае по нещо, останалите лаят по него.
Колкото си по-глупав, толкова си по-щастлив.
И жабата в кладенеца вижда небето.
Тълкувание: Тази поговорка води началото си от баснята за една птица, която се навела да пийне вода от един кладенец, в който живеела жаба. Между тях тръгнал спор за това как изглеждало небето, което, разбира се, било съвсем различно в очите на двете животни. Оттук този израз е нарицателен за хора, които имат твърде ограничена и наивна представа за нещата.
Избрано от: „Мъдростта на древен Китай. Защо пее славеят“, превод Станимир Йотов, ИК „Пергамент Прес“, 2012
*A Chinese tea plantation with workers watering, picking and firing the tea. Lithograph by E. Gilks, c. 1850, after B. Clayton after Piqua
