„Защото Бог, като види нашата вяра, надежда и чисто покаяние, Сам ни прави достойни за свето Причастие, което освещава и тялото, и душата…“

Study for „Jesus in Capernaum“, 1885, Rodolpho Amoêdo (1857 ~ 1941)

В 4-та Неделя след Петдесетница

За вярата и надеждата

Няма нищо по-силно от истинската вяра и надежда на Бога, защото вярата и надеждата са майка на всички добродетели и каквото поискаме с вяра от Бога, лесно го получаваме, стига само да е полезно. С такава вяра Авраам се оправда и роди на старини сина си Исаак, с такава вяра Анна роди пророк Самуил. С такава вяра и днешният евангелски стотник измолил изцеление за слугата си, както ще чуете сега от Евангелието.

Евангелие от Матей, зачало 25

В онова време, като влезе Иисус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Иисус му казва: ще дойда и ще го излекувам. А стотникът отговори и рече: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници, едному казвам: върви, и отива, и другиму: дойди, и дохожда, и на слугата си: направи това, и прави. Като чу това, Иисус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: истина ви казвам, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби. И рече Иисус на стотника: иди си и, както си повярвал, нека ти бъде. И слугата му оздравя в същия час. (Мат. 8:5–13)

Тълкувание

Този стотник не бил евреин, а бил друговерец и идолопоклонник и имал подчинени сто войници. Много обичал евреите и за това им направил синагога. И когато слугата му легнал тежко болен и бил на умиране, той, след като бил чувал за Христовите чудеса, като разбрал, че Христос е дошъл в Капернаум, отишъл при него и Му казал: Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда. Но преди още да каже: „Ела да го изцериш”, Христос го изпреварил и рекъл: Ще дойда и ще го излекувам. Христос казал това, за да покаже вярата на стотника, защото Христос знаел какво щял да отговори той. Ако беше казал: „Върви си, слугата ти ще оздравее”, както бил казвал на мнозина, вярата му нямаше да се прояви. Но Христос обещал да отида, за да освети и къщата му. Защото Христос за това дойде на земята – да изцери болните и слабите. И като показа голямата вяра на стотника пред евреите, излекува с една дума и слугата му. О, чудна вяра на стотника! Един другородец да има толкова вяра, а евреите знаели закона, но не вярвали в Христа. Стотникът рекъл: Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но само кажи дума. А евреите казвали за Христа, че в Него има бяс. Стотникът не казвал: „Господи, помоли се слугата ми да оздравее”, а казал: „Само заповядай. Защото видях, че ти с една дума очисти прокажени, просвети слепи, изцери глухи и възкреси мъртви. Делата Ти показват, че ти си всесилен Бог. След като с една дума изцери толкова много болести, вярвам, че и слугата ми ще оздравее, само кажи. Защото и аз съм подвластен човек, царски слуга, и комуто кажа нещо, той веднага го изпълнява, а това се отнася в много по-голяма степен за Теб, Който си всесилен Бог и държиш в ръката Си и смъртта, и живота, и болестта, и здравето, и каквото заповядаш, веднага можеш да го направиш. Защото и смъртта, и животът, и болестта и здравето Те слушат като слуги.” Тогава Христос се почудил и рекъл: „Наистина, дори в най-учените евреи, които постоянно четат пророческите книги, говорещи за Иисус Христос, не намерих толкова голяма вяра, каквато има в този стотник, който повярва толкова скоро, без да знае еврейския закон.”

„За това ви казвам, че мнозина чужденци, като този стотник ще дойдат от изток и запад, тоест от целия свят, и ще влязат при Авраам в Небесното царство.” Както и стана. Защото след Христовото възнесение безброй елини повярваха в Христа и влязоха в Небесното царство. А синовете на Небесното царство, тоест евреите, ще бъдат изпъдени за неверието си, защото не само не вярвали, но и хвърляли камъни по Христа и казвали, че яде и пие с грешници и има бяс. А това, което Христос казал – че не намерил толкова голяма вяра дори сред израилтяните – го казал за Иаков, който имал по-голяма вяра и от Авраам, но пък не вярвал, че Бог е навсякъде, а мислел, че е само в неговата родина, за това, когато видял насън небесната слава, се уплашил и рекъл: Настина Господ е на това място, аз пък не знаех (Бит. 28:16). За това Христос похвалил стотника, който имал по-голяма вяра от Израиля (Иакова). Защото Иаков мислел, че Бог не е навсякъде, а стотникът осъзнавал и повярвал, че Бог е навсякъде, всичко вижда и всичко върши само с една дума. За това евреите ще бъдат изпъдени от Небесното царство и за неверието си ще бъдат осъдени на вечен (безкраен) огън, където е тъмнина и скърцане със зъби. След като казал това, Христос рекъл на стотника: „Иди си и, като си повярвал, че мога с една дума да излекувам слугата ти, нека ти бъде.” И като си отишъл, намерил слугата си здрав. Но Христос не само изцерил слугата му, но и укрепил стотника във вярата и проявил голямата Си сила и милост, които винаги проявява и към нас.

Поучение

Благочестиви християни, днешният евангелски стотник ни показва много душеполезен пример. Като повярвал, че Христос е истинският Бог, той разбрал с колко голяма чистота трябва да се приближи до Него, защото, като помислил за греховете си и като видял, че не е достоен да приеме Христа в къщата си, макар и да бил големец, не се засрамил, а насред Капернаум пред целия народ с вяра и смирение казал на Христа, че не е достоен да влезе в къщата му, когато Христос искал да отиде у дома му. О, Божествен глас и права истина! Вижте как той мислел, че не е достоен, и не смеел да приеме Христа в къщата си, а ние ежедневно слушаме апостол Павел да казва: „Който яде този хляб и пие тази чаша недостойно, е виновен за вечна мъка” (ср. 1 Кор. 11:29), и пак се причастяваме недостойни. Чуйте как стотникът изповядва своето недостойнство пред целия народ, а ние, без да покажем греховете и недостойнството си пред духовника, без страх се причастяваме недостойни. И защо става така? Не поради нещо друго, а защото не размишляваме за греховете си и за тайната, която приемаме. Струва ни се, че приемаме обикновен хляб и вино, но Божието слово ясно ни уверява, че това не е обикновен хляб и вино, а е Тялото и Кръвта Христова. Защото Сам Христос, когато установи тайнството свето Причастие, взе хляб пред апостолите, благослови го, разчупи го, даде им и каза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло”, и като им подаде чашата, каза: „Вземете и пийте от нея всички, това е моята кръв” (вж. Мат. 26:26, Марк 14:22, Лука 22:19, 1 Кор.11:24). И поради това, че светото Причастие е Тялото и Кръвта Христова, за това не бива да се причастяваме грешни и недостойни, а трябва да бъдем чисти и свети, както казва и самият свещеник, който служи на това тайнство: „Сватая святим”, тоест казва: „Светата тайна е за свети хора”. Апостол Павел казва: „Който се причастява недостойно, приема смърт, а не причастие” (ср. 1 Кор. 11:29). А Христос казва, че който не яде Неговото Тяло и не пие Неговата Кръв, тоест, който не взема свето Причастие, не ще влезе в Небесното царство (вж. Иоан 6:53).

Но да размислим сега кой от нас е безгрешен и достоен? Настина никой. Ами щом като е така, какво да правим? Ако се причастяваме недостойни, влизаме в още по-голям грях, ако ли пък не се причастим, ще бъдем осъдени на вечна мъка. Как да постъпим сега, като е тясно и от двете страни? Но ако погледнем в Божието Писание, ще намерим доста лесен начин. Апостол Павел казва: „Когато човек иска да се причасти, първо да изпита себе си” (вж. 1 Кор. 11:28), тоест съвестта си и греховете си, и ако види, че е недостоен и пълен с грехове, да се покае като цар Давид и Манасия, да остави греховете си като Закхей и Матей, да отиде при духовник да изповяда греховете си, като блудницата и разбойника, и като се зарече вече да не ги извършва и се въздържи, тогава се очиства от греховете си и става достоен за свето Причастие, както казва Давид: „Не скрих беззаконието си, изповядах го пред Господа и Той ми прости” (ср. Пс. 31:5). Трябва само да се покаем, като Давид, да пролеем сълзи за греховете си, като Петър и да измием греховете си с покаяние, пост, молитви и милостиня, и тогава Бог съвсем скоро ни удостоява да приемем свето Причастие, около което Божиите ангели стоят със страх. Защото Бог, като види нашата вяра, надежда и чисто покаяние, Сам ни прави достойни за свето Причастие, което освещава и тялото, и душата, съединява ни с Бога, прави ни страшни за дявола, приятни за ангелите и синове на Бога, Комуто слава във вечните векове, амин.           

Из: „Софроние. Поучително Евангелие“, Софроний Епископ Врачански, 1806 г., издание на Българска православна Църква, Западно и Средноевропейска Епархия, преписа и нареди отец Виктoр Ивaнoв-Цимeр, 2009 г. 
Картина: Study for „Jesus in Capernaum“, 1885, Rodolpho Amoêdo (1857 ~ 1941), commons.wikimedia.org