„И както хлябът и виното служат за храна и веселие на тялото, така и милостинята с молитвата служат за лекарство и радост на душата.“
(Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол)
╫ За милостинята
Ето звучи тръбата, която трябва да възвести за делата на нашите ръце; ето тълпите, които са се струпали на площада на милосърдието. Нека излязат на средата боголюбците, щедролюбците и беднолюбците! Призовават се всички, които искат да имат венци.
Тук присъства Бог, като раздавач на награди. Той приема от беднолюбците незначителни парични подаръци, а в замяна подарява им Царството небесно. Поради това, моля ви, никой от вас да не се лишава от такава благодат, никой да не пропусне този велик и съвършен дар заради някаква малка сума, - ни беден, ни богат, ни роб, ни свободен, ни мъдър, ни прост, ни мъж, ни жена, но всички ви умолявам – побързайте да си доставите Царството небесно.
И нека ни един бедняк да не ми говори: аз съм беден. Именно към бедните аз считам за нужно да насоча речта си, понеже те мислят, че тяхното извинение е уважително пред Бога. И, наистина, що говори често бедния? – Аз нямам пари, нямам средства за ежедневната си прехрана, цял ден се трудя и изнурявам себе си, за да мога някак да поддържам своето съществувание; а ти сядаш и отсъждаш да давам трудовете си на хората? Но отговорете ми, считате ли, че тези трудове са изцяло ваши, и ваша собственост ли са вашите телесни сили? Или не вярвате, че ако отделите малко от своите трудове, то с това давате милостиня на Оногова, който ви е подарил пъргавина и сила на труда?
Но вие, разбира се, ще ми възразите: каква полза ще имам аз от това? – Такава, че няма да се наричате бедняци, а ще бъдете заемодавци на Бога. Но как ще стане това нещо с вас? Вярвайте на Писанието, което казва: Който помилва сиромаха, дава в заем на Бога (Прит. XXI, 17); чуйте и що говори Христос…. понеже сте сторили това на едного от по-малките ми братя, на Мене сте го сторили (Мат.XXV, 40).
И тъй, не мислете, че причинявате себе си вреда, когато давате на бедните; вие не ставате по-бедни, а се явявате достойни за похвала и се обезпечавате повече от бедността. Чували сте що говори пророка: Млад бях, и ето остарях, и не видях праведния изоставен, и потомството му да проси хляб (Пс.36, 25)? И още: всеки ден помилва и дава на заем, и потомството му е в благословение (Пс.36, 26). В благословение – защо? Защото оня, който сее в благословение, в благословение събира и жътва. Оня, който се грижи за дрехата ти, ще се погрижи и за душата ти. Наистина, нищо тъй не облича душата, както отгледването на вдовици, сираци и недъгави, защото то не и позволява да се яви гола пред Бога в оня страшен ден; напротив, облечена чрез милостиня в дреха от светлина, тя ще се яви пред Бога в цялата си слава, защото Бог казва чрез пророка: Разделяй хляба си с гладния и въвеждай сиромаси в своя дом; и тогава светлината ти ще грее рано, и здравето ти скоро ще се закрепи, и правдата ти ще дойде пред тебе (Ис. 58 гл., 7-8).
Видяхте ли, каква награда ви носи едно парче хляб? Узнахте ли, каква светлина ви донася милостинята? Желаете ли да знаете, какво велико съкровище придобиваме чрез незначителното подаяние на бедните?
Милостинята е храна за душата. И както хлябът и виното служат за храна и веселие на тялото, така и милостинята с молитвата служат за лекарство и радост на душата. И какъв откуп ще даде човек за своята душа, ако не само милостиня? Ако не знаете това, узнайте това от новозаветната вдовица, която за две лепти припечелва цялото небесно Царство и се удостоява да получи награда за своята бедност, а плодът на нейната милостиня се въздига до самите небеса. Имаше много богати хора, които влагаха големи суми в съкровищницата, но Бог произнесе Своята присъда: истина, истина ви казвам, че тази вдовица подари повече от всички (Лук. XXI, 3). Аз, казва, приемам не всичко което се пуща в съкровищницата, но изпитвам сърцето на онези, които подаряват. Да, тази вдовица е подарила повече от всички. Защо? Защото онези са дали от онова, което им е излишно, а тя е дала от своя недоимък. Праведен си, Боже, и прав е Твоя съд (Пс. 118,137), затова че Ти изпитваш човешките сърца и не заради големи приноси подаряваш Царство; Ти спираш вниманието си не на онова, което принасяме, а на разположението на приносителите.
Трябва сега да насоча увещателните свои слова и към богатите. И тях апелирам и ги напътствам към милостиня. Бог говори на пророка: Утешавайте, свещеници, моите хора, говорете насърдчително на Иерусалим (Ис. 40, 1-2). И тъй като съм получил такива заповеди, увещавам ви да се обърнете към милостинята. В оня страшен час, да не би някой от вас да каже, аз не съм бил научен от пастиря, не съм знаял, що би могъл да даде човек в замяна на душата си, той не ни е казал, че милостинята може да изкупва грехове, не ни е разяснил даденото му от Тебе Писание, което казва: блажен е, който пригледва сиромаха, защото в скръбния ден Бог ще го избави (Псал. 40. 1).
Често човек слуша думите: каква полза има човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си, и не обръща внимание върху значението на тези думи. Но ако пренебрегваме това изречение във време на благополучие, то ще узнаем силата му във време на скръб. И наистина, що прави Бог, когато вижда, че някой скъпи своето имущество, отвращава се от милостинята и се решава да понесе всичко, само да не се лиши от своите пари? Във време на бедствия Той го заставлява да познае Божия закон, - а как чуйте!
Търговец попада в ръцете на разбойници; и ето този, който само богатство трупаше и който беше пропит от ненаситна страст на сребролюбие, тутакси хвърля от себе си тази болест и става щедър, започва да прави подаръци, защото вижда ножа, който виси над главата му, и страстта му изчезва. Напада го разбойник, и ето че той, най-сетне се оказва щедър и с молба предлага парите си. Що говори тогава той на разбойника? Вземи всичко, само душата ми остави!
Нека да помним, на разбойника, който иска да вземе всичко, ти даваш и отгоре на всичко го молиш, макар че той ти причинява само вреда; а на Бога, който иска да вземе само една част, ти не даваш, макар че Той в изобилие ти доставя всички блага, и земни и небесни. Но ти се боиш не толкова от Бога, колкото от разбойника. Плашиш се от големия нож, а огъня на геената, с който те заплашва Бог, презираш.
Недейте, моля ви, да бъдете такива! Вие и не сте такива, защото обичате Христа и знаете всичко, което има да стане с хората. Запазете душите си, преди да отпътувате от тука и познайте оногова, който е казал в Евангелието: Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мат.V, 7).
*Със съкращения от: „Безсмъртни слова“, Книга 3, печатница „Гладстон”, София, 1923 г.
Източник: pastir.bg
*Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол; bg.wikipedia.org
