Силата на любовта е в надеждата; защото с надежда очакваме наградите на любовта ╫ ЛЕСТВИЦА

„Намаляването на надеждата е унищожение на любовта; с надеждата са свързани нашите трудове; тя ни поддържа - в подвизите (подвизите върху нея се градят); нея Божията милост я огражда.“ ~ Преподобни Йоан ЛЕСТВИЧНИК

(„Лествицата на монашеските добродетели“, икона от Синайския манастир, XII век)

Стъпало 30

За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта

1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, любов, но по-голяма от тях е любовта (1 Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1 Йоан. 4:8, 16).

2. Според моето разбиране, вярата прилича на лъч, надеждата - на светлина, а любовта - на слънчевия кръг. И всички те съставят едно сияние и една светлина.

3. Първата всичко може да твори и създава; втората се огражда от Божията милост, която я прави непосрамвана; а третата никога не отпада, не престава да струи и не дава покой на оногова, който е наранен от нейната блажена упойка.

4. Който желае да говори за Божията любов, той се опитва да говори за Самия Бог; а да се предлага слово за Бога е погрешно и опасно за невнимателните.

5. Словото за любовта е известно на Ангелите; но и на тях - по мярката на тяхното просвещение.

6. Бог е любов (1 Йоан 4:8); а който иска да определи с думи, какво е Бог, той, като се показва сляп по ум, опитва се да измери пясъка на морската бездна.

7. По своето качество любовта е уподобяване на Бога, доколкото хората могат да достигнат това; по своето действие тя е упояване на душата; а по свойство - извор на вяра, бездна на дълготърпението, море на смирението.

8. Любовта, собствено, е отстраняване на всеки противен помисъл; защото любовта не мисли зло (1 Кор. 13:5).

9. Любовта, безстрастието и синовството се различават помежду си само по наименованията. Както светлината, огънят и пламъкът се съединяват в едно действие, така трябва да разсъждаваме и за тези съвършенства.

10. Според мярката на намаляване на любовта, у нас се явява страх; защото, у когото няма страх, той или е изпълнен с любов, или е умрял по душа.

11. Не ще бъде никак погрешно, както мисля, да заимствуваме сравнения за силно желание, страх, усърдие, ревност, служение и любов към Бога от човешките действия. И тъй, блажен е, който има такава любов и копнеж по Бога, каквито очарованият влюбен има към своята възлюблена. Блажен е, който толкова се бои от Бога, колкото осъдените престъпници се боят от съдията. Блажен е, който толкова е усърден и прилежен в благочестието, както благоразумните роби са усърдни в служението на своя господар. Блажен е, който толкова е ревностен в добродетелите, колкото са ревниви мъжете, които се лишават от сън, за да надзирават своите съпруги. Блажен е, който така стои пред Господа на молитва, както слугата стои пред царя. Блажен е, който се подвизава непрестанно да угоди на Господа, както някои се стараят да угодят на човеците.

12. Майката не е така привързана към детето, което кърми, както синът на любовта винаги се привързва към Бога.

13. Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори на сън, но и тогава 

14. неговото сърце беседва с възлюбления. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната. Някой, който бил наранен от такава любов, е казал за себе си (на което аз се удивлявам): аз спя, поради нужда на естеството, но сърцето ми бди (П. Пес. 5:2), поради голямата ми любов.

14. Забележи, о премъдри брате, че когато душевният елен (смирението) унищожи отровните змии (страстите), тогава душата копнее и чезне (Пс. 83:2) от любов към Господа, бидейки горена от нейния огън, като ,от някоя отрова (31).

15. Действието на глада бива някак неопределено и неясно, а действието на жаждата е ясно и осезаемо; тя се узнава по вътрешния огън. Затова обичащият Бога казва: душата ми жадува за Бога силний, живий (Пс. 41:3).

16. Ако присъствието на любимия човек явно променя всички ни, прави ни весели, радостни и безгрижни: то какво не ще направи невидимото присъствие на Небесния Владика, когато идва в чистата душа?

28. Силата на любовта е в надеждата; защото с надежда очакваме наградите на любовта.

29. Надеждата е обогатяване с невидимо богатство; надеждата е несъмнено притежаване на съкровището още преди да сме го получили.

30. Надеждата е почивка в трудовете, тя е врата на любовта; тя убива отчаянието, тя е залог за бъдещите блага.

31. Намаляването на надеждата е унищожение на любовта; с надеждата са свързани нашите трудове; тя ни поддържа - в подвизите (подвизите върху нея се градят); нея Божията милост я огражда.

32. Монахът с блага надежда убива унинието, с нейния меч го умъртвява.

33. Вкусването на Господните дарове ражда надежда; защото онзи, който не ги е вкусил, не може да не се съмнява,

34. Гневливостта разрушава надеждата: защото надеждата не посрамва (Рим. 5:5), а гневливият мъж е неприятен на вид (Притч. 11:25 - по слав. превод).

35. Любовта е подателка на пророчеството; любовта е причинителка на чудотворенията; любовта е бездна на озаренията; любовта е извор на сърдечния огън, който колкото повече струи в сърцето, толкова повече разпалва в него жажда. Любовта е утвърждение на Ангелите, вечно преуспяване.

Кратко наставление, което съдържа в себе си всичко, което е казано в тази книга пространно:

Изкачвайте се, братя, изкачвайте се усърдно, като слагате стъпалата в сърцето си и като помните Пророка, който е казал: „Дойдете и ще възлезем на планината Господня, в дома на нашия Бог“ (Ис. 2:3), Който прави нозете ми като на елен и ни поставя на височини (Пс. 17:34), за да станем победители по Неговия път. Тичайте, моля ви, с Апостола, който е казал: нека се постараем, докле всинца достигнем до единство на вярата и до познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълна възраст на Христовото съвършенство (Еф. 4:13). А Христос, Който се кръсти в тридесетата година на Своята земна възраст, получи тридесетото стъпало в тази духовна стълба; защото любовта е Бог. Нему слава, Нему власт, Нему сила; в Него е началото на всички блага и е, и беше и ще бъде в безконечните векове. Амин.

Избрано от: „Лествица. Стълба за духовен живот“, Преподобни Йоан Лествичник, Синодално издателство, София, 1982 г.
*„Лествицата на монашеските добродетели“, икона от Синайския манастир, XII век; bg.wikipedia.org

2104 Преглеждания