Беседа за птиците от „Творения на Светителя Василий Велики”
(Св. Василий Велики)
Подражавай на неповторимото качество на пчелата, която, без да вреди на никого и без да разваля чуждия плод, изработва восъчни пити с мед. Защото явно събира восъка от цветовете и всмуквайки с уста меда - тази пръсната по цветовете във вид на роса влажност, - го пуска в кухнината на килийките. Затова медът отначало е течен, а после с течение на времето се сгъстява и достига до свойствената за него гъстота и сладост. Прекрасни и уместни похвали за пчелата са написани в Притчите, където тя е наречена мъдра и работлива; защото с голямо трудолюбие събира храна ( труда й - казва притчата (притч. 6:8) - употребяват за здраве и царе и прости човеци); с голяма мъдрост изгражда складове за меда! Като разтегля восъка до тънка ципа, пчелата изгражда от него нагъсто разположени и съединени една с друга килийки, така че непрекъснатостта на взаимната връзка между най-малките части служи за опора на всичко. Всяка килийка прилепва до съседната, отделяйки се от нея, а същевременно и съединявайки се с нея с тънка преграда. После тези пещерички се надстройват едни над други на два или три етажа; защото пчелата се страхува да направи само една голяма кухина, за да не би течността под действие на тежестта да се излее навън. И виж как изобретенията на геометрията са приложени на практика от премъдрата пчела. Всички килийки в медената пита са шестоъгълни и равностранни и не са разположени в една линия една над друга, за да не би дъната, ако се паднат над празно пространство, да се спукат, а ъглите на долните шестоъгълници служат за основа и опора на горните, за да издържат безопасно тежестта върху себе си и течността да се задържа във всяка килийка поотделно.
Как да ти опиша с подробности всички свойства на птиците относно начина на живот? Как например жеравите на смени стоят на нощна стража и едни спят, а други, обикаляйки наоколо, им осигуряват пълна безопасност по време на сън. После, щом времето на смяната изтече, пазещият изкряква и отива да спи, а друг го сменя и частично го възнаграждава за безопасността, от която сам се е ползвал. Същия ред ще забележиш и в летенето им. Ту един, ту друг служи за водач и след като лети известно време отпред, минава назад и предава на друг правото да води ятото, а след него - на следващ.
И делата на щъркелите не са далеч от разумното съзнание. Всички те долитат заедно до нашите земи и всички сякаш под едно знаме отлитат. Заобикалят ги и ги придружават нашите врани, които, както ми се струва, им оказват известна помощ против неприятелските птици. Доказателство за това е фактът, че, първо, по това време наоколо не се вижда никаква врана, и второ, враните, връщащи се с рани, носят по себе си явни следи от своето сподвижничество и бойна дружба. Кой е постановил при тях законите за гостоприемство? Кой ги е заплашил с обвинение в дезертьорство, така че нито една врана не остава вкъщи по време на придружаването? Да чуят това негостоприемните, които заключват вратите си и дори през зимата и нощем не искат да приемат под покрива си пришълци.
А грижовността на щъркелите към остарелите е достатъчна, за да направи и децата ни, стига да поискат да обърнат внимание на това, отцелюбиви. Защото, разбира се, няма човек, на когото толкова да му липсва благоразумие, че да не счита за свой срам да стои по-ниско от безсловесните птици по отношение на добродетелта. Щъркелите, като наобиколят баща си, чиито пера са се проскубали от старост, го стоплят с крилете си и го снабдяват с обилна храна, оказват му голяма помощ дори при летенето, като леко го придържат от двете страни с крилете си. И това е толкова добре известно на всеки, че считат щъркела като образец на отплащане за благодеянията: “да се отплатя за добрината”, казват.
Никой да не тъгува за бедността си и дори у дома му да не е останало нищо, да не се отчайва от живота си, а да обърне внимание на изобретателността на лястовицата. Когато вие гнездо, тя носи клечици с човката си, но не може да вземе кал с краката си; затова, като намокри краищата на перата си с вода и ги оваля в ситен прах, чрез този способ тя преодолява недостига на кал и малко по малко слепвайки клечките с кал като с лепило, отглежда малките си в гнездото. А ако някой им повреди очите, лястовицата притежава по природа някакво лечебно умение и чрез него връща здравето на очите на малките си. Научи се от това да не се захващаш с лоши дела поради бедността и в най-тежки страдания да не губиш надежда и да не седиш в безделие и бездействие, а да прибягваш към Бога, Който, дарявайки толкова на лястовицата, ще даде още повече на онзи, който вика към Него от цялото си сърце.
Има една морска птица - земеродно рибарче. Тя има навик да свива гнездо край самия бряг, поставя яйцата си на пясъка и седи в гнездото посред зима, когато от честите и силни ветрове морето се разлива по сушата. Но ветровете внезапно замлъкват и морските вълни не се движат, докато в продължение на седем дни земеродното рибарче мъти яйцата; защото за толкова дни то измътва пиленцата си. А понеже им е нужна и храна, щедрият Бог е дал на това дребно животно още седем дни, за да пораснат малките. Всички моряци знаят това, поради което наричат тези дни “дни на земеродното рибарче”. Божият Промисъл за безсловесните е узаконил всичко това, за да те научи да просиш от Него нужното за спасението ти. Какви чудеса не биха били извършени заради теб, създадения по Божий образ, щом Бог заради такава малка птичка съдържа голямото и страшно море, като му заповядал да бъде тихо посред зима?
Казват за гургулицата, че ако бъде разделена със съпруга си, вече не понася да общува с друг, а води безбрачен живот, като в памет на предишния си съпруг се отказва от нов съюз. Чуйте, жени, колко почитано е вдовството и безсловесните го предпочитат пред неприличието на многобрачието!
При отглеждането на малките най-несправедливо от всички постъпва орелът. Като измъти две орлета, той избутва едното с удари на крилете и го хвърля на земята, а приема и запазва само другото, като поради трудността на отхранването отблъсква онова, което е родил. Впрочем, както казват, морският орел не оставя отхвърленото да загине, а го отглежда заедно със своите орлета. Такива са онези родители, които под предлог на бедност подхвърлят кърмачетата си или не спазват равенството при разпределяне на наследството между децата. Защото справедливостта изисква както еднакво са дали живот на всеки, така по равно да им осигурят и средства за живот.
Не подражавай на жестокостта на птиците, надарени с криви нокти, които, щом видят, че малките им вече се осмеляват да летят, започват да ги удрят и да ги блъскат с криле, изхвърлят ги от гнездото и вече изобщо не се грижат за тях. Похвално е чедолюбието на враната, която следва и летящите си вече деца, доставя им храна и ги храни доста дълго време.
Как незаспиващ е славеят, когато мъти яйцата си, и през цялата нощ не престава да пее! Как прилепът е едновременно и четириного животно, и птица; как той единствен сред птиците има зъби и ражда живи малки подобно на четириногите, но плува във въздуха, носен не от криле, а от някаква кожена ципа! Каква взаимна любов има по природа в тези създания! Прилепите се сплитат помежду си като синджир и се държат един за друг, което не е лесно да се постигне между нас, хората; защото отделното и частното за мнозина от нас е за предпочитане пред общото и съвкупното. Колко приличат на очите на совата упражняващите се в суетна мъдрост! И при совата зрението нощем е силно, но се помрачава, щом слънцето изгрее; и при тях разумът е доста изострен по отношение на празните умозрения, но е помрачен от отношение на познанието на истинската светлина.
А денем за теб е много по-лесно да събираш отвсякъде примери, събуждащи удивление от Създателя. Как петелът те буди за работа, кукуригайки с пронизителен глас, още отдалеч известява за приближаващото се слънце, става рано заедно с пътуващите, и изкарва земеделците на жътва! Колко бдителни са гъските, колко ясно чуват недоловимото от другите! Едно време гъски спасиха царствения град, като разкриха неприятелите, които с помощта на тайни подземни тунели вече бяха готови да превземат Римската крепост. В кой вид птици природата не открива някое специално, присъщо само за него чудо?
От „ТВОРЕНИЯ на Светителя Василий Велики” , том 1, Беседа 8, „За птиците” (със съкращения)
Източник: sveta-gora-zograph.com
* Св. Василий Велики; pravoslavieto.com
