„Онзи, който е престанал да се гневи, е убил злопаметността; защото докато бащата е жив; дотогава има и детераждане.“
За злопаметността ╫ „Лествица“
Стъпало 9
Светите добродетели приличат на стълбата видена от Якова (Бит. 28:12); а непотребните пороци - на веригите, паднали от върховния ап. Петър (Деян 12:7). Добродетелите, бидейки свързани една с друга издигат към небето оногова, който ги усвоява; а пороците, раждайки се един от друг и укрепвайки се един друг, хвърлят човека в бездната. И както чухме сега от безумния гняв, че злопаметността е една от неговите собствени рожби, то, по реда, за нея и ще говорим сега.
Злопаметността е пълнота на гнева, опазване на съгрешенията, омраза към правдата, погубване на добродетелите, ръжда на душата, червей на ума, посрамване на молитвата, пресичане на прошението, отчуждение от любовта, забит гвоздей в душата, неприятно чувство, при огбрчбние обичано с услада, непрестанен грях, неуморно законопрестъпление, ежечасна злоба.
Злопаметността, тази тъмна и гнусна страст, е една от ония страсти (пороци), които се раждат, а не раждат, или още и раждат. Ние нямаме намерение да говорим много за нея.
Онзи, който е престанал да се гневи, е убил злопаметността; защото докато бащата е жив; дотогава има и детераждане.
Който е придобил любов, той се е отдалечил от враждата; а враждуващият трупа за себе си постоянни страдания.
Трапезата на любовта прогонва омразата; и искрените дарове омекчават душата. Но трапеза без внимателност е майка на дързостта; и през прозореца на любовта прескача чревоугодничеството.
Аз съм виждал как омразата разкъсваше дълготрайните връзки на блудната любов; а после злопаметността по чуден начин не им позволи отново да се съединят. Удивително зрелище: Бесът бес лекува; но може би това не е дело на бесовете, а на Божия Промисъл.
Злопаметността е далече от здравата естествена любов, но блудството (т. е. нечистата любов) лесно се приближава до него, както понякога виждаме криещи се въшки в гълъба.
Ако си злопаметен, бъди злопаметен към бесовете и, враждувайки, враждувай непрестанно против твоята плът. Защото тази плът е неблагодарен и лъжлив приятел: колкото повече й угаждаме, толкова повече тя ни пакости.
Когато след труден подвиг не можеш да изкорениш тези тръни, тогава разкайвай се и се смирявай поне на думи пред оногова, към когото се озлобяваш, та, като се засрамиш от дългото лицемерене пред него, да можеш да го възлюбиш напълно, бидейки жигосван от съвестта си като с огън.
Че ти съвършено си се избавил от тая гнилота, ще узнаеш не тогава, когато се помолиш за твоя оскърбител, или когато за злото му въздадеш с дарове, или го поканиш на трапезата си, но когато, като чуеш, че той е паднал в някоя душевна или телесна злополука, ти скърбиш за него като за себе си и се просълзиш.
Злопаметният безмълвник е змия, която се крие в дупката и носи в себе си смъртоносна отрова.
Някои започнаха да се трудят и да се подвизават, за да получат прошение; но един незлопаметен човек ги изпревари. „Прощавайте“ малко „и простени ще бъдете много“ (Лук. 6:37).
Незлопаметността е признак на истинско покаяние; а който носи в сърцето си злопаметност и мисли, че върши покаяние, той прилича на човек, който бяга на сън.
Аз видях заразени от злопаметност, които увещаваха други, да забравят обидите, а после, като се засрамиха от своите думи, оставиха тая страст.
Девето стъпало: който е стигнал до него, с дръзновение да моли Спасителя Иисуса за опрощаване на греховете си.
Избрано от: „Лествица. Стълба за духовен живот“, Преподобни Йоан Лествичник, Синодално издателство, София, 1982 г.
* Св. Йоан Лествичник, Новгородска икона от XIII век, bg.wikipedia.org
