„Един от най-сигурните признаци за човешка суета, е да бъдеш привързан към човек и към кредо.“

(Painting of Ahmad Sirhindi (left), c. 16th or 17th century)

Привързаност, наречена милосърдие 

В къщата на Бахаудин Накшбанд пристигнал усърден и посветен на задачата търсач на истината. Както повелявал обичаят, присъствал на лекциите и не задавал въпроси. Най-накрая Бахаудин му казал:

– Поискай нещо от мен.

И мъжът казал:

– Шах, преди да дойда при теб, изучавах еди-коя-си философия при този и този. Привлечен от репутацията ти, дойдох в къщата ти.

– Чух как се обръщаш към мен и съм впечатлен от думите ти. Искам да продължа да те уча.

– Но тъй като изпитвам благодарност и привързаност към предишните си учения и учител, бих искал или да обясниш връзката им с твоята работа, или да ме накараш да ги забравя, за да мога да продължа, без да се раздвоявам.

Бахаудин казал:

– Не мога да направя нито едното от двете. Но онова, което мога да направя, е да те информирам, че един от най-сигурните признаци за човешка суета е да бъдеш привързан към човек и към кредо и да си представяш, че привързаността ти идва от по-висш източник. 

Ако човек стане обсебен от захаросаните плодове, ще ги нарече божествени, ако му бъде позволено. С тази информация можеш да се научиш на мъдрост. Без нея можеш да се научиш само на привързаност и да я наречеш милосърдие.

Човекът, който има нужда от malamat (информация), винаги предполага, че има нужда от maarifat (мъдрост). Щом получи информацията, той ще разбере, че има нужда от мъдрост. Ако е мъдър, няма да има нужда от информация.

Избрано от: „Мъдростта на идиотите“, Идрис Шах, ИК „Стено“ – Варна, 2013 г.
* Painting of Ahmad Sirhindi (left), c. 16th or 17th century; en.wikipedia.org