„Знакът на Красотата ще отвори всички „свещени врата”. С Красотата побеждаваме. С Красотата се молим. С Красотата се обединяваме.“
Красотата, която носи победа
В миналото, може би през петнадесети век, в Русия се е появила легенда, в която Христос е наречен най-високия страж на Красотата. Според преданието, когато Христос се е възнасял на небесата, някакви трубадури са се обърнали към него с думите: „Господи наш, Христе, на кого ни оставяш? Как ще живеем без тебе? И Христос им отговорил: „Деца мои, ще ви дам планини от злато и реки от сребро, и прекрасни градини. И вие ще се наситите и ще бъдете щастливи”. Тогава свети Йоан се приближил към него с думите: „Господи, не им давай златни планини и сребърни реки. Те не знаят как да ги опазят. Някой могъщ властелин ще ги нападне и ще им отнеме златните планини. Остави им само името си и твоите прекрасни песни и заповядай за онзи, който ги разбере и се погрижи за певците, да се открият дверите на рая”. И отговорил Христос: „Да бъде така. Аз ще им дам не планини от злато, а моите песни; и всеки, който ги възприеме, ще намери райските двери отворени”.
Ето пример за важното за живота съчетание на религията с Красотата, превръщане на най-високия религиозен символ в най-високия страж на Красотата.
…Запазени са забележителни извадки от много по-късни летописи от петнайсти и шестнадесети век с наставления за това, че най-доброто духовно достижение за управника е покровителството на изкуството и нещо повече - въвеждането му в собствения живот.
Запознавайки се с гореспоменатото, едва ли някой ще се учуди на това, че в операта „Снежанка” царят е и живописец, който украсява своя дворец. И това е не само мъдро повествование за царското достойнство, но и израз за искрената вяра на народа. Ако ме попитате кое ще ви послужи като пропуск, за да влезете в руското село – ето моят съвет: влезте с песен, и колкото по-приятна е тя, толкова по-добре ще ви посрещнат. Ако поискат удостоверяване на личността, покажете рисунка или картина и бъдете уверен, че ще можете да останете там завинаги. Това ще ви защити и пази.
Аз не съм склонен за идеализирам руския селянин, той е същият, както всички други. Когато влизате в американска ферма, същият пропуск ще бъде най-действеният. И това не е празно утвърждаване, та нали ми се е налагало да се срещам с много фермери и да натрупам известен опит. Сърцето, което не е изчерпано от градската суета, което е попило красотата на природата, ще си остане същото човешко сърце, което говори на общоприетия език.
Когато „Корона Мунди” (международен център за изкуство в Ню Йорк, основан през 1922 г.) ме помоли да и избера девиз, аз взех цитат от своята лекция „Красота и Мъдрост”: Изправиха се пред човечеството събития от космическо значение. Човечеството вече е разбрало, че ставащото не е случайно. Времето за създаване на култура на духа се приближи. Пред очите ни настъпи преоценка на ценностите. Сред купища обезценени пари човечеството намери съкровище от световно значение. Ценностите на великото изкуство победоносно преминават през всички бури на земните сътресения. Дори „земните” хора разбраха действеното значение на красотата. И когато утвърждаваме: Любов, Красота и Действие, - ние знаем, че произнасяме формула на международен език. Тази формула, която днес принадлежи на музея и на сцената, трябва да влезе във всекидневния живот. Знакът на Красотата ще отвори всички „свещени врата”. Под знака на Красотата ние вървим радостно. С Красотата побеждаваме. С Красотата се молим. С Красотата се обединяваме. И сега произнасяме тези думи не от снежните върхове, но в суетата на града. И усещайки пътя на истината, ние с усмивка посрещаме бъдещето”.
Сега разбирате, че в този цитат звучи не мечтата на идеалиста, а ръководство към практическо действие. Който не е сляп, трябва да вижда, че в днешно време проблемът на изкуството не е въпрос само на специално образование; та нали е разбираемо за всеки, че красотата е най-същественият фактор на живота. Преди разказваха за художници, умиращи от глад, докато в същото време богати финансисти издигаха дворци. Днес всичко се е променило: аз съм чувал за банкери, които умират върху купища обезценени банкноти. Понесе се слух за това, че цяла държава би могла да се крепи на парите, получени от продажбата на старинни гоблени. И така, вие виждате, как всъщност се разгръща тази велика картина на еволюцията пред нашите очи. И още един проблем с не по-малка значимост навлиза в нашия живот. Съвсем неотдавна един известен архитект ми се оплака, че много съжалява за отсъствието на постоянно сътрудничество с художниците и скулпторите от момента на създаването на проекта, защото само при такова взаимодействие може да се получи наистина хармоничен резултат. Често ми се случва да чувам от танцьори за необходимостта от познаване на скулптурата и пластиката, а от художниците - за необходимостта от разбиране на музиката, която разкрива смисъла на цвета. В Института на Обединените Изкуства придобих значителен опит, работейки в това направление. Успях да покажа колко много е необходимо да се събере под един покрив, че идеята да се обединят всички видове изкуства не е откъсната от живота, а музикантите, художниците, скулпторите, архитектите и драматурзите могат да творят заедно, подкрепяйки се един друг, тъй като синтезът на изкуствата няма да навреди на ума, а ще накара да работят още неизползваните центрове на мозъка. Известно е, че много центрове на мозъка остават още незадействани от човека.
Дверите на рая, за които се е споменавало в древната легенда, съществуват не само във въображението. Именно сега настъпи времето, когато жизнената сила на изкуството навлиза в ежедневния живот, защото човечеството, измъчено от политическите интриги, опитващо се да се освободи от старите вярвания, вижда с каква лекота новите съзидателни жизнени явления се утвърждават в обикновения живот.
Разказвайки за Института на Обединените изкуства, споменавах, че дори затворите трябва да се украсяват, и това не е алегория. Животът в големия затвор достатъчно просто може да бъде подреден по-привлекателно, и реалния ключ към щастието и радостта може да бъде намерен: за пропуск ще послужи песента, а за удостоверение – картината. И, накрая ако ние се изпълним с красотата на еволюционното развитие на цивилизацията и културата, то по същия начин можем да разберем колко още по-прекрасно, по-високо стъпало на еволюцията ни предстои. И то е до нас. И то е жизнено. И е достъпно за всеки.
И ако ви попитат защо сред суматохата на живота се тревожите за изкуството, смело отговаряйте: „Аз зная какво правя”. Приятели, ако ние знаем, колко насъщна е била Красотата в древни времена, то колко по-широко можем да украсим със сиянието на Красотата нашето всекидневие. Ако през средновековието са считали, че Красотата е „Врата към рая”; и ако дори скромния древен летописец от единадесети век е можел да изразява своята радост пред Красотата, то колко е необходимо на нас да черпим от тази основа на живота всичко, което може да бъде въведено в делника, повтаряйки като молитва, всеки ден – Любов, Красота и Действие.
Колко е всеобхватна Любовта, колко е проникновена Красотата, колко жизнено следва да се възприема мъжеството на Действието! Казаното не следва да бъде забравено, когато можем да въведем тези понятия в нашия живот. Новата ера не е далеч, и нито един ден не може да бъде загубен. Възможно е да ме попитате, защо трябва да повтаряме непрестанно тази молитва Любов и Красота? Ще ви отговоря откровено: сред нашите сестри и братя има немалко, които избягват красотата в ежедневния живот, считайки погрешно, че те имат сериозна причина за това заблуждение. Но ако Красотата е Щит на Мира, ако аурата на Учителя на човечеството излъчва Светлина, то дори най-малките зърна на тази Светлина трябва да се отразят в нашия живот. И тогава предстоящите и очакващите трябва да бъдат сред първите, които да приготвят място на Красотата в живота. Затова е толкова съществено, дотогава докато не видим резултати, да повтаряме тази молитва: Красотата е Венец на Действието и Любовта.
Сп. „Палитра“, бр.29 / май-юли 2007 г.
Източник: palitrabg.net
Снимка: Николай Рьорих, 1916 г.; bg.wikipedia.org
