„Червеният цвят присъства в почти всички обредни предмети и ритуали. То е символ на жизненост и здраве, на победата и смелостта, на живота в неговата цялост.“
Още от древността символиката на цветовете е свързана с влиянието на различни мистични сили, а българските обредни традиции, носии и шевици са пример за народните вярвания в тяхната магия. Сред цветовете, тъчащи родните художествени тъкани с автентичност и празничност, на първо място се нарежда червеният, следван от зеления, синия, черния и др. Червеният цвят е използван не само поради естетически, но и по причини от магически характер – според народните вярвания аленото отблъсква злото. Белият и червеният цвят се използват като контрастиращи цветове, а най-рядко се вплита жълтото, тъй като в някои краища на България, хората го възприемали като символ на болест и даже на смърт.
(„Сватбено хоро“ на Владимир Димитров - Майстора)
♥ Цветовете в народните традиции и тъкани
Червено
Червеният цвят присъства в почти всички обредни предмети и ритуали. То е символ на жизненост и здраве, на победата и смелостта, на живота в неговата цялост. Червеното е свързано с любовта, мъжкото начало, човешката близост и топлина. Най-силна е магията на червения петел, червени са лютите чушки, червен е и поясът на мъжа. Червеният конец задължително присъства във всички китки, венци и ритуални вещи. В традиционната българска сватба булото на невестата е било червено, а младоженците изминават по червен конец пътя към дома. Питата за годежа е кръстосана с червен конец, кумовата погача се поднася завита в червена кърпа.
Зелено
Символ на обновяващата се природа, растежа и плодородието, зеленото се свързва се новия живот и затова най-често се среща в пролетните ритуали. Участниците в обредите носят венци, клонки и китки, животните са окичени със зеленина - за здраве и добър приплод, както и за курбан. Всички врати и прозорци на домовете са украсени с върбови клонки и венци на Цветница и Гергьовден. Празничните събори и обреди се провеждат „на зелено” – сред природата. Вярва се, че зеленият цвят притежава лечебна сила, той е цвета на билкарите и народните лечители. Затова сред даровете, които получават, понякога има и зелена паница - в знак на благодарност за чудодейното им лечение. Болни и недъгави преспиват на оброчни места със зелена стомна или паница до главата, пълна с вода, с натопени билки и треви, с надеждата за здраве.
Синьо
Синьото е цветът на небето и водата, на небесната вода, която дава условия земята да ражда, т. е., подсилва плодовитостта. Синият цвят на водата има пречистваща сила („молитвена вода”, „осветена вода”, особено на Богоявление); чрез нея се гадае („мълчана вода”). Синият цвят притежава и защитна функция – напр. сините камъни и мъниста, които са основен атрибут в повечето накити. Символиката на синия и зеления цвят е обвързана със земеделските цикли, с плодоносните сили в природата, с богатата реколта и общото обновление.
Бяло
Както в християнството, така и в народните представи, бялото е символ на чистотата, невинността, праведноста. Свързан е с Божественото и светлината, затова има значение на святост. Голяма част от светците и ангелите са представени в бяло; бяла е премяната на невестите, бели са и празничните дрехи. При своите тайнствени ритуали за плодородие, лечителство и гонене на зли демони, русалиите са облечени в бели дрехи и носят знаме от бял ленен плат, в чиито краища са зашити магически билки. В народните традиции бели са празничната погача и менчето с вода.
Жълто
В шевиците на народните носии се среща и жълтото, което според народните поверия е знак за радост и веселие. Жълтото е още символ на лятото и топлината. Може да се срещне и комбиниран със златото, което го прави ценна, но и рядко срещана нишка.
Кафяво и черно
Кафявото и черното са земните цветове. Кафявото се среща в шевици, заемащи по-широко пространство. Черното съществува индивидуално или обримчвайки вече съществуващи шевици.
Източник: „Етнография на България“, Христо Вакарелски, изд. „Наука и изкуство“, 1977 г.
Картина: „Сватбено хоро“ на Владимир Димитров - Майстора
