Алис Милър е психолог, посветила живота си на изследване корените на насилието. Тя ги открива в изпълнения с принуда начин, по който третираме децата - "за тяхно добро" и в името на избрана от нас идеология забраняваме емоциите им и злоупотребяваме с тяхната слабост, наричайки това "възпитание". В края на 70-те години книгата й „Драмата на надареното дете” става световен бестселър.

За родителските грешки и спестената обич, споделено от Алис Милър.

Гневът на родителя е следствие на неговите собствени проблеми. Но вината за тях, възрастният стоварва върху детето.

Лошото поведение е едно от малкото средства, които детето използва, за да накаже родителя.

Именно това, което крият родителите най-силно вълнува детето.

Травмираните деца остават завинаги привързани към родителите си и не достигат емоционална зрялост.

Човешката душа практически никога не умира, а способността й да възкръсва от пепелта остава дотогава, докато тялото диша.

Човек трябва да има право на свои собствени чувства и възможност да ги изразява.

Неспособността да се почувстват собствените страдания води до това, човек да се окаже невъзприемчив и към страданията на другите. 

За болшинството хора мисълта за това, че родителите им не са ги обичали, е просто непоносима. Колкото повече са доказателствата за нелюбов, толкова повече хората се вкопчват в илюзията, че са били обичани.

Изискването човек „да се държи добре” няма нищо общо със самия живот. За много хора тази наредба затваря пътя към свободата.

Когато вътрешното дете на възрастния стане свободно, човек открива източниците на своите жизнени сили.

Морализаторството само отвлича децата от верния път и им препречва пътя към самопознанието. Тялото, в крайна сметка, не разбира моралните заповеди.

На повечето хора им е по-лесно за умрат (буквално или символично, чрез убийството на чувствата си), отколкото да усетят безпомощността, от която са страдали, когато са били деца. 

Лицемерието е универсално средство за овладяване на човешката душа, в това число и в педагогиката.

Лъжецът не може да уважава себе си, а онзи, който не уважава себе си, не уважава и останалите.

Тиран – това е травмирано в детството си дете, което родителите са били и унижавали. Ако от малък на човек е било позволено да се чувства свободен и силен, у него не възниква потребност да унижава останалите. 

Пълното подчинение на волята на възпитателя повлича след себе си готовността на възрастния напълно да се подчини на чуждата политическа воля. 

Всяко възпитание вреди.

Хората , приучени да мълчат, страдат от това съзнателно или по-често неосъзнато. 

Отношението на родителите към детето влияе на отношението на детето към самото себе си. 

Възрастните мислят, че живата душа на детето представлява опасност за тяхната власт. 

Изображения: bloomberg.com, magdolnanadjtorma.com