„На едно малко детенце в този свят не му достигна любов…” ~ Марина ЦВЕТАЕВА
Често откритията и произведенията на великите личности ни се струват съвършени и това съвършенство ние пренасяме върху тях самите. Но забравяме, че те са преди всичко хора – пълни с достойнства и недостатъци. Гениалността също иска жертви, а най-често това са собственото семейство и деца. Ето няколко примера от живота на знаменитите хора.
(Albert Einstein and his wife Mileva Maric, 1912)
Изоставената Лизерл | Алберт и Милева АЙНЩАЙН
Малко известно е, че Алберт Айнщайн и бъдещата му съпруга Милева се отказват от своето първо дете. Този факт става известен през 1997 г. от писма, продадени на аукцион от неговите правнуци. Момичето се родило през 1902 г. и през първите месеци живеело при своята майка. Но амбициозните млади хора с незаконнородено дете не разполагали със собствени средства за съществувание, а това още повече възпрепятствало развитието на научната им кариера.
Затова Алберт и Милева взели решение да се откажат от първородната си дъщеричка. По онова време обществото не осъждало подобни решения, а по-скоро ги считало за нормални. В писмата било упоменато името на момиченцето – Лизерл. До ден днешен съдбата й остава неразгадана.
(Rousseau by Maurice Quentin de La Tour, 1753)
Нереализираната педагогика | Жан-Жак РУСО и Тереза
Водещ френски мислител от епохата на Просвещението, философ, писател, борец за свобода. Русо бил автор на много педагогически идеи за естественото и свободно възпитание, които звучат актуално до ден днешен. Но защо не успял да реализира всичко това в собствения си живот? Известно е, че Русо е бил баща на 5 деца от прислужницата Тереза, работеща в гостилницата, където той живеел. Тереза била неграмотно момиче, не умеела да чете и пише, била мила, скромна и покорна. След 20 години съвместно съжителство, Жан-Жак Русо все пак се оженил за нея. Всяко от децата им било отдавано в приют. Самият философ обяснявал ситуацията с това, че не можел да възпита от тях прилични деца. Средства и време за това нямал. Според нравите на времето, всичко това било съвсем приемливо.
(Ariadna and Irina Efron, 1919)
Отхвърлената Ирина | Марина ЦВЕТАЕВА
За да се проумее и приеме в пълнота историята на отношенията на Цветаева с дъщерите й, нужно е се прочетат записките на самата поетеса, част от биографията й. Първата й дъщеря Ариадна, наричана ласкаво Аля, се родила на 29 януари 1912 г. Тя рано се научила да чете и пише, съчинявала стихове. Лесно било да обичаш красивите и талантливите, а Цветаева ги обичала… „Аля е гений на Душата”, написала тя за голямата си дъщеря.
През 1917 г. се родила Ирина. Двете сестри изобщо не си приличали. „Бездушна”, лишена от природено дарование, дете от породата „ограничено количество души и неограничено количество тела” – много подобни изказвания прави поетесата по адрес на малката си дъщеря. Плач, хленчене в леглото, постоянен глад и ненаситност – това съвсем не било онова поведение, които да възвисява детето. Цветаева не разбирала и не приемала тая обикновеност, която според нея била „дефектна”. Ирина не била дете, на което можела да се възхищава, то изисквало много грижи и възпитание – време, което отдалечавало поетесата от любимите й стихове. През 1919 г. двете й дъщери били приети в приют по решение на майката – Ирина била едва на 2 годинки. В тая толкова тежка за Русия година, Цветаева взела единственото възможно решение, за да не гладуват нейните момичета. Но да опита за заработи средства за тяхното препитание – да си намери работа, да продаде вещи, да се обърне за помощ, Цветаева не направила – било твърде унизително за поетесата. В приюта в Куницево момичетата не само не получавали редовно храна, но и били лишавани от внимание и грижи. Да се четат писмата на Аля до майка й е болно до сълзи. Тя пише, че тъгува безкрайно за нея, а Ирина плаче безутешно по цели дни… Едва след като Аля се разболява тежко, Цветаева я прибира от приюта, а малката Ирина умира в него преди да навърши 3 годинки. По-късно поетесата пише: „Историята на Ирина е история на живота и смъртта – На едно малко детенце в този свят не му достигна любов”.
(Maria und Mario Montessori, 1938)
Преданият Марио | Мария МОНТЕСОРИ
Методика на ранното развитие на Мария Монтесори е известна по цял свят. Но тя има и своите критици. Един от най-силните аргументи е именно фактът, че единственото дете на Монтесори е възпитавано извън семейството до 15- годишна възраст. Кое е принудило известният педагог да постъпи така и до какво е довело решението й? В епохата на Мария Монтесори жената не разполагала с особени привилегии и социални права. Какво да правиш, когато имаш силна жажда за познания и развитие? Мария винаги се борела за правото на жените да бъдат образовани, доказвайки това със собствения си пример. Тя станала първата жена в историята на Италия, получила медицинска диплома от Римския университет. Това станало възможно със съгласието на баща й. Но ето че в живота й се появил и друг мъж – Мария се влюбила в своя колега-лекар Джузепе Монтесано. Да станеш съпруга в онези времена означавало да изоставиш всяко друго занимание, кариера и професионална деятелност. Семейството на Джузепе се обявило против този брак. Тогава младите влюбени се заклели един на друг във вярност и любов, но без официално да създават семейство. През 1898 г. се родил синът им Марио, който се считал за незаконороден. За да спестят на детето си сплетните и слуховете, родителите го дали за отглеждане и възпитание в приемно семейство, в селце, далеч от града. Марио бил приютен в друг дом, но не и захвърлен. Мария го посещавала всяка седмица и прекарвала активно времето си с него. Когато навършил 15 години, тя го взела при себе си. От този миг, двамата продължили заедно в живота. Марио се оказал не само благодарен син, но и един от най-горещите последователи на теорията на своята майка, продължител на нейните дела. За отношенията им може много да се съди от думите на дъщерята на Марио Монтесори – „Всичко, което той обичаше бе несравнимо с любовта, която изпитваше към своята майка Мария и нейната работа. Тази любов изпълваше целия му живот и доминираше над всичко останало. Бил е почти на 15, когато е заживял с майка си. Мария не е била в периода на „абсорбиращият ум”, но той живееше за нея и с нея”.
Източник: golbis.com
Снимки: commons.wikimedia.org, en.wikipedia.org, moscovery.com, Association Montessori Internationale