Когато искаме да говорим с децата си ╫ Лимасолски Митр. АТАНАСИЙ
(A Family Dinner at the Ritz New York by Paul Cesar Helleu)
„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.”
Както всички заповеди, така тази има за цел не просто да регулира връзката между децата и родителите, а да ни покаже, че нейното изпълнение има вечни измерения в царството Божие, защото всяка заповед има пряко въздействие върху целия човек. Всъщност проводникът на Божията благодат, която е кислородът на нашата душа, е пазенето на заповедите. Един отец казва, че както Адам, така и дяволът не се отрекли от Бога - те не са паднали заради това. Не казали, че Бог не съществува или отричаме се от Него, а нарушили Неговата заповед. Затова пазенето на Божиите заповеди води до пряко общуване с Бога и има спасително, сотириологично значение за нас. Ще отговоря на няколко въпроса, които сте ми задали:
Какво да правя, когато родителите не ме разбират и не мога да комуникирам с тях?
Когато те спорят и не говорят помежду си, трябва ли да бъда с единия или с другия?
Когато те искат от мене нещо и аз не мога да го направя, как трябва да реагирам?
Когато искат да се разведат, как трябва да се отнеса към това?
Когато аз искам нещо и не ме оставят да го направя?
И така, да започнем с въпроса:
Какво правим, когато не ме разбират и не мога да комуникирам с тях?
Този въпрос се поставя в семейството, в отношенията между родителите и децата, но той стои и между съпрузите, както и в останалите социални отношения. На пръв поглед изглежда, че този, който го задава, има право: човекът, когото не разбират, е онеправдан, терзае се и страда. Не знам, може да греша, но мисля, че когато не можем да комуникираме с един човек, тогава проблемът всъщност започва от нас самите и тази претенция, склонност или желание другите да ни разбират не е съвсем здрава. Мисля, че когато човек има мир със себе си и в него се хармонизират всички душевни сили и придобие мир, както казват отците, който извира от връзката и общуването с Бога, тогава всички наши сензори, умът, разумът, започват да работят по друг начин и се научаваме да приемаме другия човек както е и да не очакваме от него неща, които не може да ни даде или дори не трябва да ни даде. Защото, колкото и да е добър, пак не би могъл да ги даде, бидейки човек. Човекът има ограничени възможности. Каквото и да прави, не може да стане свръхчовек, не може да предвиди всичко и винаги какви нужди ще имаме ние. Нито може да гадае какво настроение имаме, за да се държи по съответния начин.
Затова, когато казваме, че родителите не ме разбират, трябва да обърнем въпроса и да кажем, добре, ти разбираш ли ги? Опитай се първо ти да ги разбереш, почни да мислиш така, както те мислят, постави се на тяхно място и си кажи как мисли майка ми, баща ми, поеми върху себе си целия техен душевен състав, манталитет, възраст, отношение към теб, че те са твои родители, и ти произхождаш от тях, те не могат да те зачеркнат, да те отхвърлят, тоест каквото и да правят, не могат да те забравят. Но наистина каквото и да правиш - заведи една майка в най-големите университети на света да й предадат уроци да забрави детето си - тя не може да го направи. Освен ако не се разболее душевно, но при нормални условия е невъзможно да се отрече от себе си (т.е. от детето си). Докато едно дете забравя родителите си. Когато вие обикаляте нощем, помните ли майка си? Докато майката не може да забрави детето си, което отсъства, нито може да спи. Въпреки че се връщате у дома и се опитвате да я убедите, че не трябваше да прави така и да ви чака, не е възможно тя да го направи, защото не може да промени себе си. Затова 50 % от пътя към разбирателството с родителите се постига, ако вие да се поставите на мястото на родителите и разберете как мислят те.
Когато дадеш на другия това, което му принадлежи, тогава отваряш пътя да ти даде това, което искаш.
Вие, които сте млади, по-лесно можете да приближите вашите родители, да им помогнете да отворят сърцата си, отколкото те да доближат вас, колкото и да са привързани към вас и да имат такова желание. Те са в по-напреднала възраст, вече са обременени с редица социални трудности, имат и егоизъм - възрастни хора са, имат и своя устойчив вече манталитет. Може и да искат да се приближат до своето дете, но не могат или го правят, но по погрешен начин. Знаете, че мечката, когато тръгне да прегърне меченцето си, от голяма любов го стиска и може да го смачка - защото има страшни мускули, хваща дървото и го смачква. Малкото току що се е родило, горкото, меченце е, но няма сили, а мечката от голяма любов го хваща да го целуне и го смачква.
И аз съм срещал родители, които искат да доближат детето си, но не знаят как да го направят със смирение, не могат да го приемат, а го доближават, правейки му забележка, карайки му се, унизявайки го. Всъщност те полагат усилия да доближат своето дете, но не знаят начина, понякога даже иронизират детето си. Понечва да създаде връзка с детето си и започва диалог, като го иронизира, защото не знае друг начин да прекара мост към него. Затова и детето с присъщия си егоизъм тозчас прекъсва връзката. Ето, виждаш ли, искаш да ми кажеш нещо и ме иронизираш, нямаш ми доверие, подценяваш ме, потискаш ме! Така се получава разпад в отношенията.
Вие, които сте млади и по-образовани от вашите родители и по природа сте по-смирени, по-гъвкави и чувствителни, по-добре вие самите се научете да доближавате своите родители. Както казах, вижте какви нужди имат, нещата са много прости. Знаете ли от какво имат нужда родителите - имат нуждата детето да проявява към тях детска любов. Майка ни, баща ни, колкото и да са остарели, колкото и ние да сме пораснали, не престават да са наши родители и ние техни деца. Може да са на възраст, но когато ги доближаваме, те искат да се държим с тях така, както когато бяхме малки, да изразяваме нашата любов към родителите ни. Както едно дете отива и прегръща майка си, целува я, гали я, казва й някоя шега, така правете с майка си и баща си, и ще видите, че ще се промени тяхното настроение. Родителят не може да устои на това. Не е възможно.
Когато имаме за цел да общуваме с другия човек, тогава се отдалечаваме от своя егоизъм, изпразваме нашето аз и вървим напред към другия. Това движение не е лицемерие. Мнозина от вас ми казват: Това не е ли лицемерие, отче? Не мога! След като не го чувствам, няма да го правя. Това обаче не е лицемерие. Но това, което сега правиш, е егоизъм, а егоизмът е баща на лицемерието. Защото, когато нямаш силата да се отречеш от себе си, да срещнеш другия човек, тогава ще извършиш всички злини на егоизма и тщеславието, една от които е и лицемерието. Христос какво направил? Той станал Човек за нас, понизи Себе Си, така казва св. ап. Павел и приел тяло като нашето, унизил Себе Си, станал като нас нас, за да срещне нас.
Мисля, че св. Епифаний Кипърски казва, че Христос влязъл като червей на кукичката - както за да хванем рибата, слагаме червей, за да го захапе и я издърпваме, така и Христос дошъл при нас върху кукичката на Своята божествена природа, за да привлече и обожи човека. Той приел човешка природа и станал Човек подобен нас във всичко, за да ни привлече, да ни хване и издърпа. Св. ап. Павел пише на учениците: Понеже аз търся не вашето, а вас.
Това е изкуство, битка, как ще влезем в дома на силния, на дявола и ще му вземем плячката. За да стане това, трябва да можем да грабнем от ръцете му тези, които е поробил. Това е изкуство, което ще научите отсега, когато сте още в своя дом, научете се да водите диалог с вашите родители, да излизате от вашите окопи и предразсъдъци и да посрещате вашите родители с дух на смирение и любов, за да можете да водите правилен диалог с тях. Ако постигнете това, - и сега е лесно, защото сте техни деца, ще го постигнете и утре, когато се ожените или по-късно, когато и вие ще станете родители, а и навсякъде в живота си.
Затова, ако човек не се научи да проявява гъвкавост в живота си, което е знак за смирение, няма да може да напредне, ще отвори рани, ще създаде проблеми и сетне това, което е още по-лошо, винаги ще чувства, че другите са му виновни. Винаги другите не го разбират, не го обичат, не признават неговия принос, той се жертва за всички, а никой не се жертва за него.
Продължаваме с въпросите:
Когато те спорят или не разговарят помежду си, трябва ли да взема страната на единия или другия?
Травма е човек да живее в семейство, където родителите му не разговарят, или, както се казва в другите въпроси, когато имат психологически проблеми, недостатъци или когато са пред развод.
Когато е налице нещо лошо и решението няма да е идеално. Както се казва в една светогорска поговорка - нито дявола да видиш, нито да се прекръстиш. С други думи, по-добре би било да ги няма тези неща и да не се налага да намираме решения за тях. Но ето, че те съществуват.
В тези случаи е нужна голяма вяра и молитва. Това реално е голямо изпитание за душата на детето, което израства в такава среда. Но аз вярвам, че ако в този дом има някой, който истински се моли, тогава молитвата става полюс, който привлича Бога, привлича благодатта и разрушава това напрежение, което съществува. Както и обратното - ако в дома има дори само един човек, който има напрежение в себе си, той го предава и на другите.
Запознах се с един човек, сега е свещеник, в Гърция, който ми каза, че когато бил малък, родителите му имали проблеми, и какво правил? Скривал се под леглото на майка си и цяла нощ се молил със сълзи. Дете, 9-10 годишно, молил се, докато родителите му се помирят. Веднъж направило и чудо. Майка му била толкова болна, че без малко щяла да умре. Молейки се, до сутринта оздравяла, станало чудо. Виждал съм много такива примери, изключително много в моя живот и съм чувал за много, които реално са извън всяка логика.
Очакваш всичко да се взриви във въздуха, но когато сред това напрежение вложиш молитва и вяра, пълна с болка вяра, тогава нещата наистина започват да се променят. Дори да не стане това, ако има такива вкаменяване и жестокост, че благодатта не може да подейства, тогава тази благодат се връща върху нашата душа, в случая върху детето, което има проблем, и му помага да не се травмира. И още нещо. Дори да се травмира душата на детето от такива събития, когато то се кръсти в благодатта на молитвата, в благодатта на вярата и във връзката с Бога, тогава по-късно Бог превръща тази детска травма в предимство. И докато по правило детето би трябвало да израсне като травмирано същество и личност, но понеже Божията благодат е оздравила травмата, излекуваната травма се превръща в част от неговия характер, с което помага и на други хора. Едно изстрадало и наранено дете, в което е влязла благодатта на Светия Дух, по-късно може да помага на ранените и страдащите. Докато детето, което не е познало болката, дори да се подвизава духовно, не може лесно да помогне на другия.
Затова, когато вкъщи имаме проблеми, тогава с добрите думи, с нашия добър пример, с всички усилия, които можем да положим, трябва да помагаме на нашите родители, но повече от това да защитим себе си с молитвата и надеждата в Бога. И още да не правим грешката да оправдаваме единия и да обвиняваме другия. За нас и единият е наш родител, и другият е наш родител, те са нашите баща и майка. И баща ни, ако има психологически проблеми, какъвто и да е, е наш баща. Не можем да се отречем от него - едно дете, което отхвърля своя родител, наврежда не само на него, а и на себе си, изкривява нещо в себе си. Детето има нужда да има синовна връзка със своите родители. И не само с родителите си. Защото душата на детето има хармония в себе си и ако тя се загуби, след това започват други неща: болести, вакуум, комплекси. Затова е велико нещо човек да има баланс и хармония, затова е голяма отговорност и велика жертва да си родител. Да си родител означава, че трябва да умреш за детето. Истинският родител е този, който всеки час и минута умира за детето си. Тъжно е, когато родителят не е разбрал, че трябва да умре за детето, т.е. да се отрече от себе си, за да може да живее неговото дете, и започне да търси правата си, да търси признание и да се наранява, че му е казало една дума. Колко трагично е да виждаш родители, на които синът им или дъщеря им е казала една дума и те се нараняват и се карат с детето си. Как може да ми каже това!? След това родителят обвинява Бога и другите.
Друг въпрос: когато майка ми и баща ми искат нещо от мен, а аз не мога да го правя, как да постъпя?
Факт е, че често много родители, за съжаление навярно повечето в Кипър, искат много неща от децата си. Защото и те, горките, са били деца на своите родители, и сега се вманиачват – чакат детето пред едната школа, веднага щом излезе, хоп, грабват го и го вкарват в колата, за да отиде на урок по пиано, излиза от пианото, грабва го и директно на плуване, от плуването на... Подлудиха децата. Стресирани родители, а от много стрес създават и стресирани деца.
Казах ви и други път - родителите имат много претенции към децата, задавят ги, задушават ги. Добре, когато детето е малко, ходи от школа на школа. Когато малко порасне, ако разбере, че е за негово добро, ходи криво-ляво. Но след това какво става?
Сетне, ако детето има добри отношения с тях и вътрешен баланс, научило се е да ги обича правилно и знае да ги почита, тогава може и да им откаже по правилен начин. Наистина, определени пъти трябва да го направи, ако има такива неща. То може да го направи, да ги огорчи, да не се съгласи с това, което казват, но ще го направи по много добър начин. Един прост пример. Девойка обича младеж и иска да се ожени за него, но майка й, госпожата, която очаква някакъв принц да вземе дъщеря й, не приема, че този „тип” ще вземе детето й. Започва да предизвиква хиляди проблеми и стигат до нас, духовниците.
- Какво да правя, отче? Да послушам майка ми, която не иска този, когото обичам? Или да го взема и майка ми да влезе в болница от високо кръвно налягане?
А знаете, че майките влизат в болницата, когато си поискат, както и вдигат кръвно, когато си поискат.
Какъв е отговорът? Отговорът е, че ще изслушаш какво ще ти каже майка ти, ще я оставиш да ти каже всичко, което има в себе си, много сериозно ще я изслушаш, ще помислиш много добре и един, два, три, четири пъти. Но ако видиш, че доводите й не издържат - дали защото е дезинформирана или защото има голямо мнение за теб, или защото ти не можеш да обикнеш този, когото тя иска, тогава ще й обясниш, че това нещо, скъпа майко, не става. Длъжна си да направиш това, което съвестта ти налага, от момента, в който си в зряла възраст. Защото тези неща имат граници и уважението към родителите не значи да се заличи човешката личност. Не може един родител да унищожи свободата на детето, свободата на личността. От момента, в който Бог ни е дал свободата, зачита я и ти дава правото дори да се отречеш от Него, независимо че ще платиш за последиците. Но имаш това право. Така и ние трябва да подражаваме на небесния Отец и да признаем на нашето дете възможността да не ни чуе.
Ако детето е вътрешно уравновесено, тогава може да прояви търпение. Това е въпрос на време, да минат една, две, три години. Ако във всичко имаш добри отношения с твоите родители, това може да въздейства правилно върху тях за един по-дълъг период от време, така че те да те разберат. Посочих ви един краен пример и ситуация. Но по правило трябва да вземате много сериозно предвид съветите на родителите, защото, каквото и да правим, никога няма да има друг човек, който да ни обикне толкова много, колкото ни обичат нашите родители. Освен ако имаме свети хора около нас. Духовната любов наистина стои над тази по плът. Но трябва да дарим родителите си с много любов.
Зная, че родителите често имат болни идеи и много предразсъдъци, но каквото и да стане, дълбоко в нас винаги трябва да ги оправдаваме, защото те са движени от любов. Важно нещо в човека е неговата подбуда. Едно е злата умисъл, друго е любовта. Може някой да ни хвали и да изпълнява желанията ни, но да го прави не защото ни обича, макар това да ни харесва, а да го прави с лош помисъл, с лоши подбуди. Докато другият може да ни се кара, да ни се противи и да ни наскърбява, но го оправдаваме, защото го прави от любов. Затова трябва да оправдаваме родителите.
За съжаление, има и случаи, когато Божията воля влиза в сблъсък с волята на родителите. Тогава не може да отстъпваме, там няма място за компромис. Защото Бог е абсолютният и най-Висшият. Всички други неща са по-низши от Него. Много пъти любовта на децата към родителите или на родителите към децата е ставала причина за вечна катастрофа и на детето, и на родителите. Докато временната вражда и особено когато е заради Бога, има благотворни последици. Родителят може да се кара, да реагира, да заплашва, склонявайки детето си да направи нещо противно на Божията воля, но ще дойде час когато всичко ще завърши с победа на Бога в неговата душа.
Превод: Константин Константинов
Източник (със съкращения): dveri.bg
Картина: A Family Dinner at the Ritz New York by Paul Cesar Helleu
