„Съвременната младеж прилича на теле, което е вързано на ливадата и рита, и постоянно се опъва.“
♥ Безразсъдната любов към децата ги прави негодни в живота
Забелязал съм, че днешните деца, особено тия, които имат образование, биват повреждани в домовете си, в семействата си. И въпреки че са добри деца, стават негодни за нищо. Не могат да мислят, изпадат в едно безчувствие. Опропастяват ги и ги развалят собствените им родители. Понеже родителите са преживели трудни години, искат децата им да не се лишават от нищо. Не развиват в тях любочестието, тъй че децата да се радват, когато търпят лишения. Разбира се, родителите правят това с добро намерение. Да лишиш децата си от нещо, без те да разбират защо, е варварско. Но нека им помогнат да придобият монашеско съзнание и самите деца да се радват, когато търпят някое лишение - това е много полезно. Днес със своята добрина, с безразсъдната си добрина родителите са причина децата им да оглупеят. Свикват ги да им поднасят всичко на тепсия, дори чаша вода не стават да си вземат, а им я носят, за да си учат уроците и да не губят време, и по този начин ги осакатяват - и момчетата, и момичетата. По-късно децата и когато не учат уроците си, искат всичко на тепсия. И лошото обикновено тръгва от майките. „Ти, чедо, си чети, аз ще ти донеса чорапите и ще ти измия краката. Вземи си сладка, вземи си кафе!” А децата не разбират колко е уморена отпреди това майка им, когато им поднася всичко това, понеже те самите не се трудят. После започват - чинии за еднократна употреба, дрехи за еднократна употреба, започват да ядат пици - дори не могат сами да си ги увият в салфетка!... И така стават съвършено негодни хора. После ги мързи и да живеят. Връзката на обувката да им се отвърже: „Майко, вържи ми връзката” - викат! А междувременно я настъпват! Такива деца какъв успех и какъв напредък имат? Нито стават за семейство, нито за монашески живот. Затова казвам на майките: „Не оставяйте децата да четат по цял ден. От много четене им се завива свят. Нека си почиват по петнайсет минути, по половин час, за да свършат и някоя работа вкъщи, че да се поразведряват малко”.
Днес погубват горките деца чрез най-различни теории. Затова са и така недоволни и зашеметени. Детето иска да направи едно, а върши друго. То иска да върви в една посока, но течението на неговото време го носи другаде. Тъмни сили разгръщат голяма пропаганда и направляват ония деца, чиито умствени възможности са по-малки. Някои учители в училищата говорят: „За да бъдете свободни, не трябва да уважавате и да се подчинявате на родителите си”, и така ги осакатяват. А после децата не слушат нито родителите, нито учителите. И не са виновни, защото си мислят, че именно така трябва да постъпват. Пък и държавата ги подкрепя, управлява ги, а и ония, които не ги е грижа нито за Отечество, нито за семейство, нито за нищо, ги използват, за да осъществят плановете си. Е, малко или много, това е нанесло огромна вреда на днешната младеж, такава вреда, че някои деца избират за водач самия дявол!
♥ „Не закачайте децата”
– Отче, какво ще стане с децата, които сега растат без никаква дисциплина?
– Имат някакво оправдание. Родителите, които не са могли да разберат защо е нужна дисциплината, сега оставят децата си на свобода и правят от тях хулиганчета. Една дума им кажеш, те пет ти отговарят и то с такова безсрамие! Такива могат да станат и престъпници. В днешно време децата са съвсем разпуснати. Свобода! „Не закачайте децата!” И децата си казват: „Къде другаде ще намерим такъв режим?” Т.е., стремят се да ги направят бунтарчета, да не искат и да чуят за родители, за учители, въобще за нищо, и да не слушат никого. Ако свободата не е била оползотворена в духовния живот, нима ще бъде оползотворена в светския? Какво да я правиш такава свобода? Същинска катастрофа. Затова и държавата ни е в това състояние. Могат ли съвременните хора да оползотворят свободата, която им се дава? Когато хората не са в състояние да я оползотворят положително, тя се превръща в катастрофа. Светският прогрес заедно с тази греховна свобода доведоха до духовно робство. Духовната свобода е духовно подчинение на волята Божия. И макар че послушанието е свобода, но лукавият от злоба го представя като робство и децата се противят и бунтуват, особено в наше време, когато са натровени от духа на непокорството. Разбира се, чувстват се уморени и от различните системи на двадесетия век, които за жалост непрестанно обезобразяват красивата Божия природа и Божиите творения и ги изпълват с тревога, и ги отдалечават от истинската радост - от Бога.
Съвременната младеж прилича на теле, което е вързано на ливадата и рита, и постоянно се опъва. После измъква колчето и побягва, но се завира в някой шубрак, заплита се и накрая го разкъсват дивите зверове. За детето е полезно да му се слага спирачка, докато е още малко. Гледаш го, качва се по стената и има опасност да падне и да се пребие. Викаш: „Не, недей”, пък му удряш и някоя плесница. После то не се катери - не защото мисли, че ще се пребие, но защото не иска отново да яде бой, и внимава. Сега нито в училищата има наказания, нито в казармата. Затова младите мъчат родителите си и народа. В казармата едно време колкото по-строги бяха командирите в обучението, толкова по-мъжествени се показваха войниците в боя. Младият човек има нужда от един духовен водач, с когото да се съветва, когото да слуша, за да върви напред с духовна сигурност, без опасности, без страхове и безизходици. Всеки човек, колкото повече расте и трупа години, толкова по-голям опит придобива и от себе си, и от другите. Възрастният използва опитността, която е придобил от своя живот и от другите, за да помогне на неопитния младеж, да избегне грешките. Когато младежът не слуша, прави експерименти със себе си. А когато слуша, печели.
♥ Всички деца, на които се угажда, стават бунтари
Нужно е много внимание. Непорядъчното и невнимателно поведение е пречка за Божията благодат. Липсата на уважение е най-голямата пречка, която не позволява на Божията благодат да ни доближи. Колкото по-голямо уважение имат децата към родителите, към учителите и изобщо към по-големите, толкова повече приемат от Божията благодат. Колкото са по-необуздани, толкова повече Божията благодат ги изоставя. Светската свобода прогонва не само благоговението, но и светската благовъзпитаност. Светското обкръжение и светските родители погубват децата си. Обкръжението оказва силно въздействие. Малко са децата, които имат скромност и любочестие. Повечето необуздани деца са такива, понеже нямат срам. Мнозина родители ми водят децата си и ми казват: „Отче, детето ми има бяс”. А гледам, че децата нямат бяс – опазил Бог! Малко са децата, които имат бяс. Всички други са подложени на някакво външно бесовско въздействие. Т.е. демонът ги командва извън тях, не е вътре в тях. Но и извън тях той си върши своята работа. А откъде започва? От безсрамието. Когато децата говорят безсрамно на по-големите от тях, прогонват Божията благодат. А когато се отдалечи Божията благодат, приближават се дангалаците и децата озверяват, вършат безчинни дела. А онези деца, които имат благоговение, уважение и слушат родителите, учителите, по-големите, те приемат постоянно Божията благодат и имат Божието благословение. Благодатта ги покрива и закриля. Божията благодат не отива при бунтарчетата, отива при любочестните, кротките, благоговейните деца. И децата, които имат уважение и благоговение, се виждат. Имат един поглед, който свети! И колкото по-голямо уважение имат към родителите, към по-големите, толкова повече приемат в себе си от Божията благодат. Колкото по-необуздани са, толкова по-изоставени са от благодатта Божия.
Който започва: „Не искам това, искам друго, искам трето”, и настоява, той ще стане бунтар, ще се превърне в дявол. Защото и Луцифер искал да възкачи своя престол над Божия престол. И забележете, всички деца, на които се угажда, стават бунтари. Ако децата не се покаят, за да се избавят от злата вълна, която ги залива, и продължат да постъпват безсрамно, тогава – да пази Бог! – два пъти повече биват изоставени от благодатта и стигат дотам да говорят безсрамно и за Бога, и тогава вече биват командвани от духовете на злобата.
Из: „С болка и любов за съвременния човек“: Слова Том 1, Старецът Паисий Светогорец, издава се с благоволението на Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
Снимка: Saint Paisios of Mount Athos, alchetron.com
