„Тъжно е, че хората са изпаднали в психологическа зависимост от телевизора. Употребявайки безразборно тази храна, телезрителите постепенно губят своята индивидуалност, приравняват се, обезличават се.“
~ Свещеник Александър ДУБИНИН
(„У телевизора“. 1989 г., Сажин Николай Прокопьевич)
Вредно за здравето!
„Синият екран“, край който съвременното семейство прекарва почти цялото си свободно време, нанася несъмнена вреда на физическото и психическо здраве на детето. Детските психиатри и психолози предполагат, че основните болести при децата през XXI век ще бъдат породени от телевизорите и компютрите.
Иеромонах Анатолий (Берестов), доктор по медицина, обяснява подробно каква вреда нанася телевизорът на детското здраве.
Продължителното заседяване пред екрана на телевизора (както и пред компютъра, както, впрочем, и над книгата, ако детето умее вече да чете) води до астено-невротични нарушения: заради обездвижването се разстройва работата на чревната система, от организма трудно се отделят продуктите на разпад и децата боледуват често. Но още по-забележителни са психо-емоционалните нарушения, свързани с информационното въздействие на телевизията върху личността на детето. Наблюдава се, че при децата, привикнали да седят пред телевизора, отслабва паметта. Те стават по-несъобразителни на уроците в училище, не могат да се съсредоточават, нарушава се сънят им; стават възбудими, раздразнителни, обидчиви. Отношението им към родителите също се влошава, особено ако те им наредят да се отделят от екрана.
Това не е чудно - нали телевизията пленява душата и оказва хипнотично влияние. Не само детето, но и възрастният човек с неговата по-здрава и устойчива психика не може да се противопостави на въздействието й, дори ако възприема критично това, което гледа. Телевизията по различни начини, волно или неволно кодира поведението на детето или на подрастващия - заставя го да живее по законите на екранния свят.
Разрушаване на нравствеността
Отец Анатолий като медик свидетелства за случаи на инфаркти и инсулти пред „синия екран“, защото възрастните хора преживяват по-силно емоционално напрежение, следейки събитията на екрана и съпреживявайки чуждия живот. Детето, както вече казахме, трудно прекарва границата между условността и реалността. На него му е още по-лесно, отколкото на възрастния да се потопи в света на илюзиите. А тъй като този живот е много по-интересен и богат на събития от неговия собствен, делничен, той бива предпочитан. Пред екрана то губи чувството си за реалност и се потапя в странно, лунатично състояние, напомнящо опиянение. По руската пословица „пияният и заспалият не мислят със своя ум“. А с чий?...
Телевизионният живот, където детето е преживяло такива силни усещания, му се струва „по-истински“, от действителния. Възвръщайки се не по своя воля от илюзорния свят, то намира своето съществование сиво и скучно, а своите близки - незначителни и жалки.
Подрастващите сами не разбират защо телевизорът ги привлича толкова, защо им харесва да гледат филми за насилие и разврат. В живота всичко е безинтересно, а на лентата всичко е страхотно. И най-главното - когато се пренасяш във филмите, всичко глупаво, скрито в душата, всички тайни, сдържани или незнайни страсти получават храна и простор.
Отнасяйки се със снизхождение към тези страсти, телевизията допринася за развращаването на детето. Като му показва насилие дори в анимационните филмчета, предлагайки му сцени на разврат, жестокост или „красив живот“, тя пробужда в неговата душа страстите на гнева, блуда, завистта, сребролюбието. Така наречените екшъни го учат да презира слабия, натрапват му не само специален начин на живот, но дори и специален маниер на общуване с хората, дързък и безцеремонен, несъвместим с целомъдрената скромност и още повече - с християнското смирение. Екранните герои толкова красиво и смело пушат и пият, толкова ловко мамят противниците си, така безстрашно се бият, прегръщат такива хубави жени, така се преследват с коли! И кодът е приет от бедната душа. Детето вече знае какво иска. И в реалния живот ще търси удовлетворение на открилите се страсти. А какво собствено може да го спре?...
Домашният идол
Тъжно е, че хората са изпаднали в психологическа зависимост от телевизора. Включваш - и ти се струва, че тъгата и унинието преминават. Но ако той изведнъж се счупи - става катастрофа: настъпва непривична, плашеща тишина, става ясно, че всички членове на семейството са разединени... И за това сега почти във всички домове има по два-три телевизора: ако единият се счупи, ще включим другия.
Съществуват и семейства, където телевизорът се включва от сутринта и „диктува“ преминаването на целия ден: сериалът се сменя с новините, след това - проблематично предаване, „авторски“ програми, после отново новини, друг сериал, някакво шоу, екшън - и ето денят преминал.. Детето присъства тук, хранейки възприемчивата си душа с тази бездуховна храна, която му натрапва домашният идол.
Употребявайки безразборно тази храна, телезрителите постепенно губят своята индивидуалност, приравняват се, обезличават се. Както се изрази един социолог, благодарение на телевизията се формира нов антропологически тип, с ниско ниво на интелигентност и нравственост.
Обикновено децата са привързани силно към телевизора в семействата, в които и възрастните се увличат по него. Тук „кутията“ е истинският стопанин на дома, най-висшият авторитет, най-любимият член на семейството. Този съвременен идол заема почетно място в червения ъгъл и когато всички членове на семейството се събират около него като на вечерна молитва, се създава илюзията за покой и любов.
Из: „Детето в света на телевизията и компютрите”, Свещеник Александър Дубинин, изд. „Даниловски благовестник", 1997
Картина: „У телевизора“. 1989 г., Сажин Николай Прокопьевич
