„Във всички изпитания и беди родният дом е убежище за душата.“
За величието и изпитанието на това да бъдеш родител пише императрицата на Русия и съпруга на последния руски император Николай II Романов. Александра Фьодоровна (1872-1918) била безупречна и нежна съпруга, всеотдайна майка, внимателно следяща за възпитанието на своите деца и полагаща всички усилия за укрепването в тях на високонравствени принципи. Четирите княгини и престолонаследникът Алексей получили завидно образование и били възпитани в дълбока религиозност. По своя инициатива Александра Фьодоровна основала приюти, училища за медицински сестри и клиники за болни деца. В ранната утрин на 17 юли 1918 г. болшевиките разстрелват цялото царско семейство - не са пощадени дъщерите Олга, Татяна, Мария и Анастасия, нито 13-годишният принц Алексей. Екзекуцията поставя края на династията Романови и на монархията в Русия.
(1872 ~ 1918)
О, нека Бог да помогне на всяка майка да разбере величието и славата на предстоящия и труд, когато тя държи на своите обятия младенеца, когото е нужно да изгледа и възпита. Що се отнася за децата, то дългът на родителите е да ги подготвят за живота, за най-важните изпитания, които ще им изпрати Бог.
§
Бъдете предани. С благоговение приемете своя свещен товар. Най-здравите връзки – това са връзките, с които е свързано сърцето на човека с неговия дом. В истинския дом даже малкото дете си има свой глас. А появяването на младенец влияе на целия семеен начин на живот. Домът, колкото и да е скромен, малък, за всеки член от семейството трябва да бъде най-хубавото място на земята. Той е длъжен да бъде изпълнен с такава любов, с такова щастие, че човек после, където и да е странствал, колкото и години да са минали, неговото сърце трябва винаги да тегне към родния дом. Във всички изпитания и беди родният дом е убежище за душата.
§
Няма нищо по-силно от това чувство, което идва при нас, когато държим на ръце своите деца. Тяхната безпомощност затрогва в нашите сърца благородни струни. За нас тяхната невинност е очистваща сила. Когато в дома има новородено, бракът сякаш се ражда отново. Детето сближава семейната двойка така, както никога преди. В сърцето оживяват мълчали дотогава струни. Пред младите родители израстват нови цели, появяват се желания. Животът придобива веднага нов и по-дълбок смисъл. На техните ръце е възложен свят товар, безсмъртен живот, който те трябва да съхранят и това вселява в родителите чувството за отговорност, заставя ги да се замислят. „Аз” повече не е център на света. При тях има нова цел, за която трябва да живеят, цел достатъчно велика, за да им запълни целия живот.
§
„Децата – това са апостоли на Бога,
които ден след ден
Той изпраща нам, за да ни говорят
за любовта, мира, надеждата!“
§
Разбира се, с децата при нас се появяват маса грижи и задължения и затова има хора, които гледат на появяването на деца като на нещастие. Но така гледат на децата само хладните егоисти.
§
Велико дело е да вземеш на себе си отговорността за тези нежни, млади животи, които могат да обогатят света с красота, радост, сила, но които също и леко могат да загинат; велико дело е да ги възпиташ, да формираш в тях характера – ето за това е нужно да се мисли, когато устройваш своя дом, в който децата ще растат за истински и благороден живот за Бога.
§
Никакви съкровища на света не могат да заменят на човека загубата на несравнимите съкровища – неговите деца. Понякога Бог дава нещо често, а понякога само един път. Отминават и отново се връщат годишните времена, разцъфтяват нови цветя, но никога не идва два пъти детството с всички негови възможности. Това, което Вие можете да направите, за да го украсите, правете го веднага.
§
По материал на: pravoslaven-sviat.org
Изображение: Александра Фьодоровна (1872-1918)
