И най-тежкото падение на децата не трябва да довежда до отчаяние родителите ♥ Старецът Паисий СВЕТОГОРЕЦ

„Днес малки и големи живеят в света като в лудница, затова е необходимо много търпение и много молитва.“

(„Дети-сироты на кладбище“, Василий Григорьевич Перов, 1864 г.)

Помощ за разхайтените деца

Необходимо е вкъщи да съществува атмосфера на обич и мир. Ако детето е поело малко обич от дома си, дори в някой момент да се отклони, ще види, че другаде не намира обич, а само лицемерие, и ще се върне обратно. Но ако е запечатало в ума си грозни сцени от дома, караници и противоборства, как да му даде сърце да се върне вкъщи?

И най-тежкото падение на децата не трябва да довежда до отчаяние родителите, защото в наше време грехът стана мода. Нека винаги да имат предвид следното: децата от нашето време ще имат известно оправдание за своите безчинства. Четворката като оценка за държание в днешно време има стойността на шестица, на отличен от нашето, предишното време. Разбира се, родителите трябва да се стараят да помогнат на децата си, но нека не се тревожат прекомерно. Децата по-късно ще се вразумят. Сега не разбират доброто, защото умът им не е дозрял, а още е размътен. Затова не могат ясно да различат опасността, в която се намират, и непоправимата вреда, която могат да понесат.

Добре е родителите да показват на детето, че се притесняват за безчинствата, които върши, но да не го насилват и подлагат на принуда, а да се молят. Молитвата, извършена със сърдечна болка, носи положителни резултати. Ако пък детето извърши някоя сериозна простъпка, тогава родителите трябва да се намесят, но деликатно. Ако не е нещо толкова сериозно, нека малко си затворят очите, за да не дразнят детето и да не предизвикат влошаване на състоянието му, в резултат на което то да се отдалечи от тях. Само да се молят на Христа и Света Богородица да го закрилят. Молитвата на родителите, особено на майката, понеже е от сърце и съдържа болка, бива чута.

Кога да се караме на детето и кога да го хвалим

Родителите трябва много да внимават да не се карат на децата си вечер, защото вечерта децата няма по какъв начин да разсеят огорчението си и чернотата на нощта го прави още по-черно. Започват да мислят как да отвърнат, търсят различни решения, намесва се също и дяволът, и така може да стигнат до отчаяние. През деня дори и детето да си каже: „Ще направя това и това”, после ще излезе навън, ще се унесе в игра и така ще се разсее огорчението му. Нека се опитват с добро и с търпение да дадат на детето да разбере, че това, което прави, не е правилно.

Някои родители ограничават прекалено строго децата си, и още повече пред чужди хора. Като че ли имат някое муле и с тоягата го водят да върви право напред, държат юздата в ръка и му казват: „Върви си свободно!” После се стига до там и децата да бият родителите. Децата нямат полза от родителската принуда - така се задушават. Постоянно „не прави това, не прави онова, направи това така”... Трябва да дърпат юздите дотолкова, че да не ги скъсат. Да контролират децата си и да ги вразумяват по такъв начин, че да не отварят пропаст в отношенията си с тях. Да правят това, което прави добрият градинар, когато засажда едно дръвче: връзва го леко за едно колче, за да не се изкриви и да не се нарани, когато вятърът го духа ту на ляво, ту на дясно. Дори го огражда и същевременно го полива, грижи се за него, докато му пораснат клоните, за да не го унищожат козите. Защото ако козите го осакатят - край, загива. Едно осакатено дърво нито може да даде плод, нито може да прави сянка. Когато му пораснат клоните, тогава градинарят маха оградката, така че дървото дава и плод, а и под сянката му могат да застанат и кози, и овце, и хора.

Родителите обаче, често пъти от прекалена загриженост искат да вържат детето с тел, а трябва да го връзват леко, за да не го наранят. Да се стремят да помагат на децата по един благороден начин, който развива любочестието в душите им, така че да почувстват доброто като необходимост. Да им обясняват доброто, доколкото е възможно по добър начин, с любов и състрадание. Спомням си една майка, която като видеше дечицата да вършат някоя беля, очите ѝ се пълнеха със сълзи и с болка казваше: „Недей, дете мое златно”. И с личния си пример ги учеше да се борят с радост, за да избягват изкушенията на живота, да не се поколебават лесно пред някоя трудност, а да я преодоляват с молитва и доверие в Бога.

Днес малки и големи живеят в света като в лудница, затова е необходимо много търпение и много молитва. Толкова много деца получават мозъчни удари. Часовникът е малко развален, а родителите го навиват малко свръх мярата и ето, че му се скъсва пружинката. Нужна е разсъдливост. Едно дете иска повече навиване, друго по-малко. Горките деца, изложени са на всякакви течения. Когато навън в различни компании чуват: „Не уважавайте родителите, не зачитайте нищо”, а майките от своя страна ги задушават, тогава реагират още по-лошо. Затова казвам на майките да насилват себе си за молитва, а не да насилват децата. Ако постоянно повтарят „недей, недей” на детето дори за най-малки неща, а понякога и несправедливо, тогава щом стане въпрос за нещо сериозно, да речем, когато детето отива да налее бензин в огъня, не слуша и го прави, тъй че може много да пострада. Детето не разбира, че в това „недей” се съдържа любов. А когато поотрасне малко, нараства и егоизмът му и ако му направят някоя забележка, се възпротивява, защото си казва: „Да не съм малък, че да се държат така с мен?” Родителите трябва да дадат на детето да разбере, че както са го пазели, когато е било по-малко, да не се опари, така и сега, когато е пораснало, съществува друг огън. Затова трябва да внимава, да не дава права на изкусителя над себе си, за да опази благодатта на светото Кръщение.

Безразсъдната прекалена любов на родителите

Любовта има нужда от разсъдлива спирачка. Истинската любов е безкористна, в нея няма егоизъм, а има благоразумие. Благоразумието е необходимо при голямата любов на жената, за да не бъде тя разпилявана.

Веднъж в колибата дойде едно момче, което негодуваше от родителите си. Горките имали добро намерение, но не знаели по какъв начин да му помогнат. Та ми казваше, че родителите му го насилват, не го обичат и т.н. „Виж, казвам му, когато си бил малък и майка ти те е навличала с цял куп дрехи, защо го е правела? За да не настинеш или да те задуши? В това е имало много любов”. Когато все пак разбра, колко го обичаха родителите му, се разплака. Майка му го обичаше много, независимо че на него това не му носеше полза, защото начинът, по който тя се държеше с него, предизвикваше противна реакция.

Когато е необходимо, майката трябва да постъпва строго с детето си. Не е полезно за него, когато тя лесно минава на негова страна и се съгласява с него, уж за да не го огорчи. Много родители си мислят, че обичат децата си, но с начина, по който се отнасят с тях, по-скоро ги погубват. Когато една майка поради прекалената си любов целува детето си и му казва: „На света няма друго дете като моето”, тогава развива в него гордостта и болното самомнение. По-късно детето не се подчинява на родителите си, защото си мисли, че знае всичко. Родителите трябва да се грижат децата им още от малки да се учат да поемат отговорност за себе си. Да вършат в семейството някоя работа, която могат, да не искат всичко наготово. Иначе ще им бъде трудно, когато пораснат. Един майстор работел неуморно и изгледал децата си. Те по цял ден обикаляли по селото. Оженили се и отново всичко очаквали от баща си. Когато бащата им казал, че е време и те сами да се погрижат за домовете си, те му казали: „Бива ли, татко, ти не ни остави, когато бяхме малки, та сега когато пораснахме и имаме задължения ли ще ни оставиш?!”

Из: „За семейния живот. Слова Том 4“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
Картина: „Дети-сироты на кладбище“, Василий Григорьевич Перов, 1864 г.

24577 Преглеждания